Ерик Лустбадер
Дъщерята на президента (30)

29.

Джак си мислеше, че кара към вкъщи, но вместо това се озова на алеята пред къщата на Игън Шилц. Спря зад комбито „Ауди А4 Авант“ на Кенди Шилц. Слезе от колата, отиде до входната врата и натисна звънеца. Щом Шарън не беше склонна да говори с него за Ема, може би Игън щеше да го направи. Джак погледна часовника си. Беше достатъчно късно и приятелят му със сигурност би трябвало да си е у дома.

Шилц живееше в района „Олд Слийпи Холоу“ на Фолс Чърч. Семейството му от десетилетия обитаваше кокетна двуетажна къща в колониален стил. Шилц беше платил малко повече от 100 000 долара за нея. По онова време това въобще не беше евтино, но днес стойността й бе най-малко петнайсет пъти повече.

Моли отвори вратата и нададе радостен възглас, докато той я въртеше в обятията си.

— Моли Мария Шилц, как си?

Кенди забързано нахълта в антрето, но щом видя Джак, безпокойството й се преобрази в широка усмивка.

— Хей, Джак Макклюр, толкова време мина! — възкликна тя с неподправена радост.

Той я целуна по бузата, а в същото време Тафи, техният ирландски сетер, се появи, изплезил език и размахал бясно опашка.

— Вече вечеряхме, но остана много храна — каза Кенди.

— Благодаря, но току-що ядох — отговори Джак.

Докато той и Кенди влизаха във всекидневната, Моли изтопурка нагоре по стълбите, за да си напише домашните.

— Имам черешов пай — каза Кенди с пламъче в очите. — Любимият ти, ако не ме лъже паметта.

Джак се разсмя въпреки мрачното си настроение.

— Паметта ти си е съвсем наред.

Джак знаеше, че няма измъкване, затова я остави да се суети из кухнята, докато Тафи радостно се мотаеше в краката й. Кенди имаше изваяна като статуя фигура, пепеляворуса коса и широко, открито лице. На младини тя беше истинска красавица, а сега, на средна възраст, притежаваше различна красота, както и завидно спокойствие. Тя отряза щедро парче от пая и извади от хладилника купичка с домашно приготвен крем.

— Мляко или кафе? — попита тя и шумно плъзна чинията и вилицата по шубера. Тафи се приближи, седна и извърна издължената си умна муцуна към Джак.

— Кафе, моля. — Джак потърка челото на Тафи с кокалчетата на пръстите си и кучето заръмжа от удоволствие. Той вдигна вилицата. — Тази порция за колко човека е?

Докато му наливаше кафе в чаша, която бе изработила собственоръчно на курса по керамика, Кенди се закикоти.

— Не мога да се стърпя, Джак, защото още те смятам за подрастващ. — Тя бавно запристъпва с чашата в ръка. Спомни си, че той обича кафето чисто. — Във всеки случай ми изглеждаш твърде измършавял и това въобще не ми харесва. — Тя сложи ръка върху неговата за малко. — Как я караш?

— Добре — кимна Джак.

Изражението на Кенди показваше, че не му вярва.

— Трябва да се отбиваш по-често при нас. Липсваш на Игън. — Тя посочи с глава. — Както и на Добрата Доли Мис Моли.

— Моли е пораснала. Вече си има свои приятели.

На лицето на Кенди се изписа подигравателно изражение.

— Мислиш ли, че някога ще спре да обича нейния чичо Джак? Не те е срам. Нещата в това семейство стоят по съвсем различен начин.

Джак като че ли умираше вътрешно. Тук виждаше картина на собствения си семеен живот… само ако толкова много неща се бяха стекли по различен начин.

— Паят е вкусен. — Той се облиза. — Игън горе ли е? Искам да ми отдели една минута.

— Не, за съжаление. Обади се да каже, че ще остане до по-късно в моргата. Някакъв секретен правителствен случай. Но трябва да наминеш от там. Той ще ти се зарадва.

Кенди приглади роклята си отпред.

— Иска ми се ти и Шарън да закърпите нещата.

Джак се взираше в останките от сладкиша.

— Е, нали знаеш как е.

— Не, не знам — доста строго възрази Кенди. — Вие се обичате. Очевидно е дори и за неромантик като Игън.

Джак въздъхна.

— Не знам за любовта, но точно сега Шарън не ме харесва особено. Сигурно никога повече няма да ме харесва.

— Това са приказки на пораженец, скъпи. — Кенди отмести настрани пая и изми купичката от крема. — Всичко се променя. Всички бракове могат да оцелеят, ако и двамата го искат. — Тя си избърса ръцете в една кърпа за чинии на зелени и бели ивици. — Трябва да поработите по въпроса.

Джак вдигна поглед.

— Вие с Игън работите ли по въпроса?

— Мили боже, да. — Кенди се приближи и се облегна на шубера. — Смея да кажа, че и ние сме имали нашите възходи и падения както всички други. Но важното е, че и двамата искаме едно и също нещо. Да бъдем заедно. — Тя го погледна с мъдрите си очи. — А ти искаш точно това, нали? Да бъдеш с нея.

Джак кимна безмълвно.

Кенди бутна чинията настрани и се зае да го пъди от всекидневната. Тафи залая тъжно.

— А сега продължавай. — Тя го целуна сърдечно. — Виж се с моя човек. Надявам се той да ти повдигне малко духа.

— Благодаря, Кенди.

Тя застана на прага.

— Можеш да ми благодариш, като по-често се появяваш на вратата ми.

* * *

„Тихо като в морга“, помисли си Джак, когато влезе в кабинета на съдебния патолог. Преди тази малка шега би предизвикала усмивка на устата му, но не и тази вечер. Той мина по пустите коридори. До него достигаше единствено тихото бръмчене на огромните климатици. На бюрото на Шилц имаше чаша с кафе, но от самия него нямаше и помен. Чашата беше с надпис „Най-добрият татко на света“ — подарък от Моли отпреди години. Джак потопи пръст в кафето. Все още беше топло. Приятелят му беше някъде тук.

В залата за аутопсии цареше същата тишина. Хладният блясък на хром и неръждаема стомана й придаваха вид на лабораторията на Франкенщайн. Трябваха й само две-три мълнии. Студената стая беше залята от приглушена светлина. Джак застана на прага и изчака очите му да привикнат към тъмнината. Спомни си времето, когато водеше Ема тук. Тя пишеше доклад за съдебната медицина през годината, в която тази професия запали интереса й. Преди това той беше идвал тук десетки пъти, но му се стори поучително да погледне обстановката през нейните ненаситни млади очи. Игън ги посрещна, разведе ги наоколо, обясни всичко, отговори на безкрайните въпроси на Ема. Но когато тя попита: „Защо Бог позволява хората да бъдат убивани?“, Игън поклати глава и каза: „Ако знаех това, хлапе, щях да знам всичко.“

Джак забеляза, че една от студените дисекционни маси беше дръпната от стената. Без съмнение върху нея се намираше част от тайната работа, която задържаше Игън на работа до толкова късно през нощта. Джак пристъпи напред и тъкмо се канеше да извика Игън по име, когато чу шум. Като че ли цялата стая беше оживяла и дишаше тежко. Тогава го видя.

Той лежеше на дисекционната маса с лице върху Ейми, неговата миниатюрна асистентка индианка. И двамата бяха голи. Ритмичните им движения гравираха като с киселина върху мозъка на Джак истинската същност на секретната задача на Игън.

Замаян, Джак остана за момент прикован на мястото си. С всички сили се опитваше да си обясни гледката, но това бе като да погълнеш слон. Просто беше невъзможно.

Със сковани крака той излезе на заден ход от студената стая, обърна се и се върна по коридора в кабинета на Игън. Потъна в стола му и се загледа в кафето. Е, това нямаше да свърши работа. Той затършува в чекмеджетата на бюрото, намери половинлитровото шише на Игън с чист бърбън и си наля три пръста в кафето. Допря чашата до устните си и изпи течността до дъно, без дори да мигне. След това се облегна назад.

За Игън Шилц — семеен мъж, редовен посетител на църквата, богобоязлив фундаменталист — беше немислимо да чука тайно мацка. Какво би казал Бог, за бога? Поредната шегичка, която тази вечер не успя да докара усмивка на лицето му. Или радост в сърцето му, което сега изглеждаше като изгаснал въглен на дъното на забравен вулкан.

Замисли се да си тръгне, преди Игън да се върне и да види, че неговата „секретна задача“ вече е разкрита тайна, но не можеше да накара тялото си да помръдне. Обърна още една чашка от силното питие с надеждата, че ще помогне, но това само го прикова още по-здраво към стола.

И после стана твърде късно. Той чу познатите стъпки да се приближават по коридора и след малко Игън се появи. Когато видя Джак, той спря на място за момент и несъзнателно прокара ръка през разчорлената си коса.

— Джак, това се казва изненада!

„Обзалагам се, че е така“, помисли си Джак.

— Познай откъде идвам, Игън.

Шилц разпери ръце и поклати глава.

— Какво ще кажеш за жокер тогава? Току-що ме почерпиха с най-хубавия черешов пай на божията земя. — Дали лявата буза на Шилц трепна? — И като стана дума за Бог…

— Ти знаеш.

— Видях.

Шилц зарови лице в ръцете си.

— Откога?

— От шест месеца.

Джак се изправи на крака.

— Аз просто… какво, по дяволите, става с теб?

— Бях… изкушен.

— Изкушен? — повтори Джак разгорещено. — Библията не ни ли повтаря стотици пъти, чак до втръсване, какво прави Бог с изкушените? Библията не те ли учи да бъдеш силен духом, да устояваш на изкушението?

— Само че не и ако… Ейми работи с теб всеки ден.

— Чакай малко. Ако това е твоето извинение, значи си голям лицемер.

Шилц бе видимо потресен.

— Не съм лицемер, Джак, много добре ме познаваш. — Той приседна на стола за посетители. — Аз съм мъж и имам същите слабости като всеки друг мъж. — Той вдигна поглед и за миг в очите му се разгоря огън. — Допускам грешки като всеки друг, Джак. Но вярата ми в Бог, в уроците, които той ни дава, не се е променила.

Джак разпери ръце.

— В такъв случай как ще обясниш това?

— Не мога. — Шилц увеси глава.

Джак недоумяваше.

— Искаш да изневеряваш на Кенди. Тогава давай. Аз съм последният човек, който ще те спре. Само дето знам от личен опит как любовните връзки ебават майката на браковете, как отравят любовта, която един човек изпитва към друг, как няма никаква надежда да се върне любовта.

Опрял лакти върху коленете, Шилц вдигна мрачен поглед към него.

— Не казвай това — прошепна той.

— Още една истина, която не искаш да чуеш. — Джак заобиколи бюрото. — Щом искаш да рискуваш един провален брак, кой, по дяволите, съм аз, за да те спра, Игън? Не заради това съм ядосан. Гневен съм, защото всяка неделя ходиш на църква със семейството си. Ти си набожен и праведен. Осъждаш така наречените сексуални дегенерати, осмиваш политиците, особено демократите, които излагат на показ любовните си афери. За теб беше лесно да посочиш грешниците от високия си пиедестал. Но се чудя колко лесно ще е сега. Ти не си от избраниците на Бог, Игън. Като се имат предвид действията и признанията ти, ти си просто един от нас, грешниците.

Игън въздъхна.

— Прав си, разбира се. Заслужавам всеки епитет, който хвърлиш по мен. Но, Боже мой, аз обичам Кенди. Трябва да знаеш това. По-скоро бих си отрязал дясната ръка, отколкото да я нараня.

— Аз се чувствам по същия начин, така че не се тревожи. Нямам намерение да й кажа.

— Задължен съм ти за това. Благодаря ти, Джак.

Върху тях се спусна неловка тишина.

— Никога ли не си бил изкушен, Джак?

— Какво значение има? Става въпрос за теб, Игън. За теб и Кенди по-точно. Не можеш да имаш и нея, и Ейми едновременно, защото никога няма да намериш сили да вдигнеш глава в църквата отново. Съмнявам се дали и Бог ще ти прости този грях.

— Гнил отвътре — кимна Шилц. — Паднах твърде ниско.

Откъм коридора се чу шумолене и миг по-късно Ейми влезе в кабинета с клипборд в едната ръка и химикалка в другата. Тя замръзна, когато видя Джак.

— О, не знаех, че сте тук, господин Макклюр.

— Сигурно не си била на бюрото си. — Джак забеляза очите й да пърхат неспокойно.

Тя се канеше да даде на шефа си клипборда, когато видя покрусеното му лице.

— Всичко наред ли е, доктор Шилц?

— Игън — обади се Джак. — Трябва да го наричаш Игън.

Ейми изгледа Джак, след това лицето на Шилц и избяга от стаята.

— Продължавай, прави си шегички за моя сметка, Джак. — Шилц печално поклати глава. — Бог ще ми прости.

— Това същият Бог ли е, който трябваше да се грижи за Кенди или Ема?

* * *

— Спомням си — каза Шилц. — Спомням си времето, когато всичко беше различно, по-просто.

— Сега ти звучиш като старец — отбеляза Джак.

— Тази вечер се чувствам стар. — Шилц отпи от бърбъна си и направи физиономия. В никакъв случай не беше чист.

Двамата седяха в един нощен бар близо до „Брадок Авеню“, недалеч от кабинета. Непосредствено до бара имаше мотел. Макар интериорът да не бе толкова занемарен колкото мотела, клиентелата беше доста съмнителна. Нисък таван с пластмасови греди, 60–ватови крушки, замъглени още повече от прашни абажури от зелено стъкло, прокъсани, тапицирани с винил пейки, джубокс, от който гласовете на Мъди Уотърс и Б. Б. Кинг привличаха всички случайни типове, които нямаха къде да отидат и с кого да бъдат.

— Тогава помисли за дъщеря си.

Шилц поклати глава.

— Не мога да помисля за Моли, без да се замисля и за Ема.

— Всъщност дойдох да те видя заради Ема — каза Джак.

Лицето на Шилц видимо просветна.

— Става въпрос за нещо… ами, нещо, което не мога да обясня.

Шилц се наведе напред.

— Кажи ми.

Джак пое дълбоко дъх.

— Виждам Ема.

— Какво имаш предвид?

— Чух я да ми говори от задната седалка на колата.

— Джак…

— Тя каза: „Татко.“ Чух я съвсем ясно, както чувам теб.

— Слушай, Джак. И преди съм чувал за такива появи на духове. Всъщност срещат се относително често. Мислиш си, че виждаш Ема, защото не е по силите ти да понесеш вината. Чувстваш, че си съучастник в трагедията, че ако си можел да обърнеш повече внимание… — Шилц вдигна ръка. — Но вече сме обсъждали това доста пъти. Искрено съжалявам, че нищо не се е променило за теб, Джак.

— Значи и ти не ми вярваш.

— Не съм казал това. Наистина ти вярвам, че си видял Ема, че тя ти е говорила, но всичко е било в главата ти. — Шилц пое дъх. — Умираме, отиваме в рая… или в ада. Няма никакви духове, никакви странстващи призраци.

— Откъде знаеш?

— Знам Библията, Джак. Знам Божието слово. Спиритуализмът е игра за шарлатани. Използват вината и отчаяното желание на скърбящите да разговарят със своите починали обични близки.

— Игън, няма само живот и смърт. Има нещо повече, нещо, което не можем да видим или почувстваме. Нещо непознато.

— Да, има — тихо се съгласи Шилц. — Казва се Бог.

Джак поклати глава.

— Това е отвъд Господ или Библията, или дори Божиите закони.

— Не е възможно да вярваш в това.

— Как така не можеш даже да приемеш възможността, че съществува нещо повече, нещо непознаваемо, което не се основава на Бог?

— Защото всичко е основано на Бог, Джак. Ти, аз, светът, вселената.

— Само дето появата на Ема не се вмества в твоята основана на Бог вселена.

— Напротив, Джак. — Шилц пресуши чашата си. — Както казах, тя е израз на твоята непоносима скръб.

— Ами ако грешиш?

Шилц го изгледа със снизходителна усмивка.

— Не греша.

— Виж, точно това според мен вкарва в беля вас, религиозните. Вие сте дяволски сигурни в себе си по всички тези въпроси, които не подлежат на доказване.

— Това е вяра, Джак. — Игън поръча по още едно питие. — Няма по-мощна система на вярване в света.

Джак изчака, докато сервитьорът остави бърбъните пред тях и прибра празните чаши.

— Действа успокоително да имаш вяра, да знаеш, че съществува план.

Шилц кимна.

— Наистина е така.

— Значи, ако се случи нещо лошо, например деветнайсетгодишната ти дъщеря забие колата си в дърво и умре, няма нужда да мислиш. Можеш просто да кажеш: е, това е част от плана. Нямам представа какъв е този план, никога няма да узная, но мамка му, всичко е наред. Смъртта на дъщеря ми имаше смисъл, защото тя е част от плана.

Шилц прочисти гърлото си.

— Това е леко грубо казано, но, да, по съществото си е точно така.

Джак бутна настрани бърбъна с вкус на неотлежал алкохол. За тази вечер пи повече от достатъчно.

— Нека да те питам нещо, Игън. На кой нормален човек му е притрябвал такъв шибан план?

Шилц цъкна с език.

— Сега звучиш като онези мисионерски секуларисти.

— Разочарован съм, но изобщо не съм изненадан да чуя това от теб. — Джак направи преплитащи се един в друг кръгове с дъното на чашата си. — Защото със сигурност не съм мисионерски секуларист.

— Добре. Точно сега заради смъртта на Ема си прекъснал връзката си с Бог.

— О, отдавна съм се откъснал от този клон — отвърна Джак. — Сега започвам да си мисля, че има друг път, трета възможност.

— Или вярваш в Бог, или не — отсече Шилц. — Няма средно положение.

Джак погледна приятеля си. Обсъждаха този въпрос от толкова много години и не спираха да го предъвкват заради приятелството си. Но той усети, че тази вечер пресякоха граница, отвъд която нямаше връщане назад.

— Няма място за дискусии, няма мърдане от издълбаните в камък вярвания.

— Десетте Божи заповеди са били издълбани в камък — изтъкна Шилц — и има основателна причина за това.

— Мойсей не е ли счупил скрижалите?

— Престани, Джак. — Шилц поиска сметката. — Това доникъде не ни води.

Точно там, помисли си Джак, е проблемът.

— Е, какво става сега? — попита той.

— Честно, нямам представа.

Шилц се загледа в две застаряващи дами, изгубили надежда за вечерта, които танцуваха заедно, докато Елвис припяваше „Don’t Be Cruel“.

Погледът му бавно се отмести и се фокусира върху Джак.

— Истината е, че се боя да се прибера у дома. Страхувам се какво ще направи Кенди, ако разбере, страхувам се от позора, на който ще съм подложен в църквата. Уверявам те, че някои от приятелите ми никога повече няма да ми проговорят.

Джак изчака за момент, за да си събере мислите. С лека изненада установи, че какъвто и гняв да беше изпитал към Игън, той се бе стопил под влияние на бърбъна, който изсипаха в гърлата си. Истината е, че му стана тъжно.

— Иска ми се да можех да ти помогна.

Шилц вдигна ръка.

— Грехът е мой, бремето си е мое.

— Мога да ти предложа друга перспектива. Случилото се тая вечер е истинско изпитание за желязната ти вяра. Ти живееш с определени религиозни и морални норми, Игън. Те не допускат никакво отклонение или оправдание. Но не можеш да намериш опора в никоя религиозна фикция. Нито Бог, нито дяволът са ти казали да имаш любовна връзка с Ейми. Инициативата си е била твоя, Игън. Ти си направил съзнателен избор, ти си пресякъл забранена граница.

Шилц уморено поклати глава.

— Кенди ще ми прости ли? Просто не знам.

— Когато я видях тази вечер, тя ми сподели по категоричен начин колко е силна любовта помежду ви. И преди сте имали лоши периоди, Игън, и сте успявали да ги преодолеете.

— Но сега става въпрос за нещо толкова значимо.

— Кенди е великодушна.

Шилц се взря в Джак през оскъдната светлина и алкохолната замаяност.

— Ти прости ли на Шарън?

— Да — отвърна Джак. Точно в този момент той осъзна, че казва истината, и осъзна защо безразсъдното й избухване го нарани толкова дълбоко.

Джак наклони глава.

— Е, кой си ти сега, Игън? Както виждаш, аз мога да ти простя постъпката, мога да погледна отвъд ролята, която играеш, отвъд лъжите, които си поддържал, и все пак обичам човека под всичко това въпреки предателството ти спрямо Кенди и Моли, и спрямо мен всъщност. Ти си ми приятел, Игън. Това е важното в живота. Приятелите оплескват нещата, понякога грешат, но им е простено. Поне според моята гледна точка религиозното няма място тук. Важното е какво вършиш сега като човек, Игън. Това ще определи дали ще изживееш останалата част от живота си в лъжа или ще започнеш да се променяш. А дали това включва да кажеш на Кенди, изцяло зависи от теб.

Евърли Брадърс пееха „Dream“. Двете апатични дами на дансинга като че ли бяха заспали в обятията си.

— Това е шанс да опознаеш сам себе си, Игън, истинската ти същност, която в продължение на години е била скрита под Библията. Аз съзрях частица от тази личност, когато бяхме в гората с дъщерите ни, ловяхме риба, гледахме звездите и си разказвахме истории за духове.

Шилц допи бърбъна си и се загледа в масата с празните чаши, влажните кръгове и намачканите салфетки върху нея.

— Мисля, че до тази вечер не съм те разбирал напълно.

Той се извърна, но междувременно Джак успя да забележи блясъка на сълзата в ъгълчето на окото му.

— Аз не… — Шилц се опита да прогони емоцията, заседнала в гърлото му. — Не знам дали имам силата да опозная сам себе си, Джак.

— И аз не знам, Игън. — Джак хвърли няколко банкноти на масата. — Но се обзалагам, че ще опиташ.