Андрю Грант
Квит (20)

20.

В моя свят човек е заобиколен от измами. Прекарваш по-голямата част от трудовия си стаж в лъжене на хората. Кой си. Откъде си. Защо си с тях. Какво работиш. За кого работиш. В какво вярваш. Някои от разговорите са доста интересни. Защото знаеш, че срещу всяка лъжа, която изричаш, получаваш поне десет в отплата. А това променя отношението ти към хората. Не само чуваш думите им, но и оглеждаш внимателно всичко казано за противоречия. Проверяваш фактите в търсене на несъответствия. Запомняш дребни подробности за бъдещо потвърждение.

Накрая си убеден, че всеки крие нещо от теб. Не само враговете ти, но и приятелите ти.

А опитът показва, че тази идея не е далеч от истината.

 

 

Таня бе обещала да изпрати кола, която да ме закара до летището. Нямах нищо против да си спестя парите за такси, а и шофьорите от консулството са обучени да не отегчават пътниците си с безсмислени разговори. Единственият въпрос бе каква ще е колата. Традицията повелява да се настаниш на задната седалка, а това прави малките коли адски несъблазнителни.

Стиснах палци, излязох от хотела и видях, че няма нужда да се тревожа. До бордюра ме чакаше дълга лимузина с дипломатически номера. Беше малко прекалено натруфена с лъскавия си зелен цвят и силно затъмнените стъкла, но поне щеше да е удобна. Получих поредната изненада, когато отворих вратата. Приятна изненада. Таня седеше вътре.

— Съжалявам за снощи — извини ми се тя.

— Не се притеснявай — отвърнах. — Накрая всичко приключи добре. Пропусна срещата на Варли с Лесли обаче, а тя бе доста емоционална. Истинско забавление.

— Нямах това предвид. Говоря за ресторанта. И за това, че ми се наложи да пропусна срещата ни.

— Знам. Неприятно. Но работата изисква жертви. Не се тормози. Случва се на всички.

— Честно казано, не работех наистина. Преувеличих, когато ти изпратих съобщението.

— Какво правеше? Сигурно е било нещо адски интересно, за да пренебрегнеш и мен, и пилето с кисело–лютив сос.

— Говорих с брат ми. И с още няколко души.

— За какво?

— За Саймън. Човекът от снимката. Онзи, когото намерили мъртъв на железопътната линия.

— Онзи, когото помисли за Саймън.

— Не. Знаех, че е Саймън. А сега съм сигурна.

— Как?

— Заради казаното от агент Спраул. Дебелакът от събранието. За това как Лесли оставяла фалшиви карти при труповете.

— Оставяла е фалшиви американски карти, за да прибира парите от социалните осигуровки. А човекът от железопътната линия е имал украински документи. Каква е връзката?

— Не говоря за схемата с картите. А за начина, по който е използвала фалшиви документи, за да променя самоличността на хората. И да праща властите по погрешна следа.

— Откъде знаеш, че украинските документи са били фалшиви?

— Не знам. Може и да не са. Това е без значение. Важното е, че наистина са намерили трупа на Саймън, но ФБР не вярва.

— Таня…

— Изслушай ме. Говорих с брат ми. Той е в Ирак. Саймън отишъл с него. И още един англичанин, Джеймс Мансъл. Работели заедно. После Саймън и Джеймс се преместили в друг екип, който охранявал болница.

— Защо?

— Имали спешна нужда от заместници. Първоначално болничният екип се състоял от американци, но няколко от тях били убити.

— Болницата е била нападната?

— Не. Случило се в почивния им ден. Излезли от границите на охраняваните места и били нападнати от огромна освирепяла тълпа. Било доста зловеща сцена. Но не това е важното. Саймън и Джеймс заели местата им. Работили в болницата два дни, после целият екип бил отзован и върнат в Съединените щати.

— По каква причина?

— Отначало им обяснили, че било заради обучение. Но когато се върнали в Ню Йорк, където се намира компанията, ги уволнили. Целия екип.

— Защо?

— Не им обяснили. Шефът им дал заплати за три месеца и им наредил да напуснат сградата.

— Изглежда странно.

— Даже повече от странно.

— И какво направили по въпроса Саймън и Джеймс?

— Саймън казал, че заминават за Канада. С другите войници. Били вбесени, но имали пари и за момента не се нуждаели от работа.

— Канада?

— Да. Очевидно много ветерани отиват там. Поне за известно време. Канадците проявявали съчувствие към тях. Имали групи за подкрепа, програми за обучение, правна помощ за дезертьори и така нататък.

— Може все още да са в Канада.

— Не. Говорих с брат ми и с всички други, които успях да открия. Саймън и Джеймс поддържали редовна връзка с доста хора. И познай кога спрели обажданията.

— Кога?

— В деня преди ФБР да намери така наречения украинец. И оттогава и от двамата нито дума.

— Таня, това е подозрително, но не е доказателство.

— Има и друго. Знаеш ли коя страна е контролирала района, където е работил Саймън?

— Позволи ми да отгатна. Украйна?

— Точно така.

— Интересно съвпадение, но също не доказва нищо.

— Знам. Е, ще ми помогнеш ли?

— За какво?

— Да докажа, че е Саймън. Да получа правосъдие за приятеля си.

— Как?

— Не знам. Да отидем там. Да намерим доказателства, че е той.

Замълчах за момент. Пътешествието на север с Таня криеше възможности. Все пак между нас имаше някои недовършени неща. Част от мен искаше да се съгласи. Но аз съм реалист и знаех, че идеята й няма да проработи. Приятелят й беше мъртъв, а от мен имаха нужда другаде. Чакаше ме истинска работа. Повече от достатъчно работа.

— Не мога, Таня. Прибирам се у дома. В Лондон ме чакат.

— Ще се погрижа за това. Раната на главата ти може да ни осигури няколко дни.

— Не, Таня. Трябва да се върна. Не мога да се мотая из страната в преследване на призраци.

— Защо не? Направи какво ли не за човек, когото смяташе за скитник. Аз ти помогнах. Защо сега не искаш да помогнеш на приятеля ми?

— Как мога да му помогна? Той е мъртъв. Не мога да го съживя.

— Така е. Но ако успеем да го идентифицираме, мога да го върна у дома. Като Дог, който бе в убит в Мароко.

— Дог бе убит по време на работа. Флотът го върна у дома.

— Ама че си наивен, Дейвид. Не флотът го върна у дома. Аз го направих. Те искаха да го оставят в Африка, за да спестят пари. А ти лежеше в болницата и не чу нищо. Бездруго не можеше да направиш нищо. Затова дойдох там и ги накарах да го върнат у дома.

— Мислех, че си дошла заради мен.

— Да, и заради теб. Но знаех, че Дог ти е приятел. Знаех, че няма да искаш да го зарежеш в Африка. Затова се преборих, Дейвид, независимо че ти не го знаеше. И сега те моля да ме подкрепиш. Наистина трябва да го направя. Моля те, не ми казвай, че бягаш.

Изкушавах се. Ужасно силно. А и новината за Дог наклони везните още повече. Но знаех, че причините ми са егоистични. Ако останех, щеше да е за да открадна още няколко дни с нея. Таня не се нуждаеше от мен за подобна задача. Ако наистина искаше да реши проблема, трябваше да повика специалисти. А не човек, който просто да я придружава.

— Не бягам, Таня. Но не съм подходящ за подобна работа. Не съм полезен в проучването на местопрестъпления. ФБР са експерти в това отношение. С тях трябва да говориш.

— Не искат да ме изслушат. Вече опитах.

— Накарай ги да те изслушат. Не им досаждай, а намери нещо положително, с което да ги заинтересуваш.

— Какво например?

— Напъни си мозъка. Обмисли всичко внимателно. Смяташ, че украинските документи са били оставени при него нарочно, нали?

— Да.

— Заеми се с трупа на Саймън. Накарай да му проверят зъбите. Следите от ваксини. Хирургически белези, ако има такива. Всички тези неща се правят по различен начин в Англия. И са очебийни.

— Не знам. Изглежда малко оскъдно.

— Добре тогава, какво ще кажеш за друго — как Саймън и Джеймс са се върнали в Щатите?

— Със самолет.

— Пътнически полет или компанията си има собствени самолети?

— Имат самолети, но Саймън казал, че се качили на пътнически, тъй като били призовани спешно.

— Добре. На кое летище са кацнали?

— Мисля, че на „Кенеди“.

— Чудесно. Имиграционните служби взимат отпечатъци от всички чужденци, които кацнат там. ФБР има достъп до тях. Помоли ги да сравнят отпечатъците от жертвата на железопътната линия с тези на пътниците от самолета на Саймън.

— Да, това ще премахне всички съмнения. Чудесно, Дейвид, благодаря ти.

— Няма проблеми. Просто ме уведомявай как вървят нещата. На твоя страна съм. И ми кажи, ако ФБР ти създадат трудности. Ще звънна няколко телефона. Ще проверя дали Уестън пак има нужда някой да му помогне да си затвори лаптопа.