Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- White Flame, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
Издание:
Джеймс Грейди. Брутално
Американска. Първо издание
ИК „БАРД“, София, 1997
Редактор: Иван Тотоманов
История
- — Добавяне
9.
Меката светлина на настолните лампи огряваше хотелската стая в Айдахо. Далтън Кол затвори слушалката и каза на Ник Шърман:
— Самолетът на нашия съдебномедицински екип току-що е кацнал. Аутопсията ще бъде извършена до утре сутринта.
Бяха оставили трупа от планината в моргата.
— Струва ми се, че не трябва да изравяме другия — рече Ник.
— Не — съгласи се Кол. — Не може да ни каже нищо повече.
Смъртта и животът на другата жертва бяха документирани в полицейските доклади, а снимките от местопрестъплението бяха натрупани върху леглото на Кол: „Брайън Лъстър; трийсет и девет годишен; завършил живота си в деня, в който агентите от БАТО бяха засекли имейла. Причина за смъртта: куршуми, получени в западнал мотел. Две присъди, и двата пъти излежани“.
— Роден и израснал в Калифорния — каза Ник. — Защо е дошъл да умре в Айдахо?
Кол погледна часовника си.
— Наредих да проверят. Проблемът е, че трябваше да заповядам да внимават с известните му приятели. Ако действаме грубо и ги стреснем…
— Можем да подплашим онзи, който иска да убие Фарън, преди да успеем да го открием — довърши вместо него Ник. — Това означава, че до утре няма да разберем много.
— Имаме резервации за сутрешния полет до Вашингтон.
— Шерифът и репортерите твърдят, че Лъстър не е тукашен. А господин Хикс в гората? Не липсва никой, никой от района не отговаря на описанието му.
— Защо тук? — попита Кол. — На такова огромно разстояние от Фарън Сиърс?
— Сигурен ли си, че Лъстър е свързан със скелета в гората?
Седнал на хотелското легло, Кол се намръщи към вашингтонското ченге. Огледалото, което висеше зад гърба на Ник, отрази отговора му.
— Да — каза Ник, — и аз. Две убийства в деня на имейла, в един и същ район — това е прекалено съвпадение.
— Изобщо не съм сигурен — отвърна Кол.
— Няма време да сме сигурни.
— Трябва да мислим по-бързо от часовника, по-бързо от…
— Ние сме на лов, Далтън. Нямаме време просто да мислим.
— Какво смяташ за партньорката ни? — попита Кол.
— Че е умна — отвърна Ник. — Ами шефовете ни? Вярваш ли им?
Кол сви рамене.
— Правилата са известни на всички ни.
— Ами Фарън Сиърс?
— Ако бях сигурен, че разбирам какъв е… — Агентът поклати глава. — Не знам какво да ти кажа за Фарън.
Ник заби поглед в него.
— Нали знаеш, независимо дали е невинна жертва, или е инсценирал всичко това като някаква странна политическа игра, ние трябва да го прекараме.
Кол премигна.
— Двамата с партньорката ни сте вътре в системата му — продължи Ник. — Ти го шпионираш, за да откриеш онзи, който го предава. Някъде и по някакъв начин ще трябва да преминеш границата, която Фарън не би искал да преминеш. Ще трябва да го прекараш.
— Да — съгласи се Кол. — Но ще се опитам да го направя внимателно.