Джеймс Грейди
Брутално (37)

37.

Тази зимна сутрин Ванс стоеше сам край входа на търговския център във Фарго и говореше по телефона.

— Федерално бюро за разследване — отговори отегченият дежурен агент в централата в другия край на града. — Добро утро.

— Добро утро — рече Ванс. — Виж, не съм местен…

— Тук е ФБР, а не…

— Търся един от вашите, дето веднъж ми помогна. Казва се Кол, Далтън Кол.

— Нямаме такъв агент…

— Знам, че не работи в този шибан град!

— Аз работя тук, сър.

— Да, и си дежурен на телефона, нали? Веднъж Кол ми помогна да се измъкна и… виж, не съм местен…

— Какво искаш?

— Свържи се с Кол, Кажи му… Не, няма да ти давам имена, че да можете да ме намерите. Кажи му да ми остави телефонния си номер и къде работи сега, за да може да му се обади затворникът с белег от нож на челото.

— И защо да го правя?

— Щото знаеш, че не си правя майтап. Щото знаеш един местен бандюга, дето му викат Уоли Бърдет, а ако не го знаеш, питай ченгетата. Предлага ми сделка: дрога срещу крадени коли.

— Агенцията за контрол на наркотиците и местната полиция имат…

— Намери ми номера на Кол, човече. Пак ще те потърся. Ако ми каже, ще предам всичко на теб. Кажи му, че колите идват от Чикаго, а дрогата от Канада, и ако не знаеш, че това е междущатско федерално престъпление, вземи да погледнеш картата.

Никой в района на търговския център не обърна внимание на автомобила, който паркира на зимната утринна улица. Повечето хора бяха на работа, гледаха телевизия или почистваха къщите си. Ванс излезе навън, вдигна предния капак и се заслуша в двигателя. Застана така, че да може да вижда и него, и търговския център.

Единайсет минути по-късно полицейска патрулна кола бавно мина покрай центъра и стоповете й светнаха, когато стигна до телефонните автомати.

„Следващия път ще координират действията си по-зле“ — помисли си Ванс, изчака полицаите да си заминат, затвори капака и потегли.

Във Фарго имаше болница. Ванс позвъни от телефонните автомати пред хирургията.

— Федерално бюро…

— Мина един час, шефе. Намери ли каквото ми трябва?

— Ако дойдеш в…

— Дай ми номера на Кол. Ще му се обадя и ако той ми каже да дойда, двамата с теб ще поработим. Хайде, че ми свършват монетите.

— Днес е трудно да се установи връзка с агент Кол.

— Тогава…

— Почакай! Какво искаше да кажеш за крадените коли?

— Дай ми Кол. Теб не те познавам.

— Агент Кол е прехвърлен извън вашингтонското оперативно бюро.

— Кажи ми каквото те питам. Къде да го открия?

— В момента изпълнява задача, поставена му от централата, и не мога да ти съобщя какъвто и да е телефонен номер.

— Е, мамка му, тогава просто ще трябва да се договоря с теб. Ще те потърся.

Слушалката изщрака в ухото на агента от Фарго. Ванс излезе през входа на спешното отделение преди в паркинга на болницата да влязат един полицейски автомобил и една кола на ФБР.

„Далтън Кол — помисли си Ванс, докато се качваше в колата си. — Агент на ФБР от Вашингтон, който е достатъчно важен, за да обикаля със самолет целия свят.“

Интересен тип.