Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
White Flame, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране

Издание:

Джеймс Грейди. Брутално

Американска. Първо издание

ИК „БАРД“, София, 1997

Редактор: Иван Тотоманов

История

  1. — Добавяне

33.

Залезът осветяваше с кървава светлина дърветата на половин километър от Шото. От тези дървета се чуваха сирените в града, виждаха се пламъците, които обгръщаха една от къщите на улица „Гътри“, черният дим, който се издигаше към огромното тъмносиньо небе.

Кърт Ванс лежеше по корем. Бинокълът му беше оставен върху трепетликовата шума. Бяха му трябвали три години, за да изкопае двайсетметровия тунел от мазето до близкото дере, да го облицова с алуминиеви плоскости, отпорени от изоставени сгради, да го укрепи с дървени трупи, купени от анонимни магазини. Разпръскваше пръстта по нощните пътища. Алуминиевата врата на тунела в дерето бе покрита с петнайсет сантиметра пръст. В дерето ходеха само момчета, които търсеха лалугери, а не скрити тунели.

„Малоумни кретени — помисли си Ванс. — Град, пълен с малоумни кретени. Малоумни ченгета, които се смятат за телевизионни герои, докато бърборят по радиостанциите на колите си и изобщо не се досещат, че някой може да ги подслушва.“

Първото радиопредупреждение дойде към десет сутринта.

— Кал, веднага иди до къщата на Бърт и го доведи! Току-що се обадиха от ФБР! Днес ще провеждат тук голяма операция! Край.

Кал отговори на колегата си и го попита кога.

— В момента бойна група от ФБР лети за Грейт Фолс! Край.

— Кого ще залавят и за какво? — беше попитал Кал. И получи отговор.

Всичко бе предварително планирано. Ванс взе приготвената си за евакуация раница и провери експлозивите, които беше заредил още преди години. По полицейската радиостанция предадоха:

— Момчетата от бойната група току-що са се приземили в Грейт Фолс, но чакат да пристигне агентът, който ще командва операцията. Няма да правим абсолютно нищо, докато не ни нареди човек от ФБР на име Далтън Кол.

Ванс превключи домашния си телефон на мобифона си и изпълзя от тунела много преди ГСЗ да пристигне в Шото. Имаше достатъчно време да зарови с пръст и камъни вратата на тунела. Достатъчно време, за да отиде до металната барака, която в града смятаха за собственост на някакъв самотен търсач на нефт. Достатъчно време, за да отпътува незабелязано с пикапа, заключен в бараката, регистрирана под фалшиво име в друга област.

Но защо да оставя такава победа, без да й се наслади? Затова той се скри сред дърветата. Видя как съседите му един по един напускат жилищата си. Видя снайперистите от ГСЗ, които заеха позиции край дерето, впили погледи в къщата му толкова напрегнато, че изобщо не забелязаха замаскирания тунел.

„Погледнете зад себе си, тъпанари.“ Когато клетъчният му телефон иззвъня, той отговори на пренасоченото от дома му обаждане — някаква лъжлива кучка, която проверяваше дали си е вкъщи. „О, да, тук съм.“

На онзи Далтън Кол от ФБР му трябваше цяла вечност, за да пристигне. Ванс имаше намерение да ги остави да се приближат, да натиснат звънеца. Щяха да изчакат, да натиснат бравата. И да открият вратата отворена. Щяха да влязат вътре…

И тогава в очите на Ванс блесна картина, прекрасна нова картина, разбила плановете му и пренаписала сценария на възможностите. Затова преди агентите да влязат в дома му той включи радиопредавателя си и взриви двамата на верандата. Огнената топка освети света. Димът скри звездите.

„Значи познават Кърт Ванс — помисли си той. — Няма значение. Аз вече съм нещо повече от това. Аз съм невидим. Аз съм дим. Аз скривам звездите.“