Джеймс Грейди
Брутално (46)

46.

В секретната квартира в другата част на града Ник каза на Кол:

— Рики е изчезнала.

— Какво? — попита инспекторът и остави куфарчето си на земята.

Ник остави получения по факса доклад на масата помежду им, разтри челото си и лапна нов ментолов бонбон.

— Снощи. Нашите хора са я проследили до крайпътния бар. Към единайсет вечерта барманката се приготвила да си ходи. Колата на Рики си останала там. Твоите двама агенти от ФБР влезли вътре. Тъмен бар. Джубоксът свири. Вътре няма никого, в тоалетната също. Когато изтичали навън, автомобилът й бил изчезнал. Измъкнала се през задната врата.

— Ами подслушвателите? — попита Кол.

— След полунощ Слоусън кипва. Вика Айгър, крещи, че знаел какво правела кучката. Айгър обикаля като луд всичко наоколо. Слоусън е бесен. Един момент от записите звучи така, като че ли е замахнал срещу Айгър, но е бил прекалено дрогиран, за да го улучи. Двамата цяла нощ си викаха и я чакаха. На сутринта заедно обиколиха с кола града да я търсят. Когато се върнаха, започнаха да се притесняват да не сме я прибрали ние.

— Ходили ли са до бара?

— Веднага щом го отвориха. Доколкото разбрахме, са повярвали на версията, която твоите момчета накараха барманката да им представи: че е била там, но че си е тръгнала сама.

— В бара — продължи Ник — Рики е развалила двайсетачка на монети, напълнила е джубокса и е дала на барманката бакшиш, за да го остави да свири през нощта. Все една и съща песен.

— Коя песен?

— „Беснея до полуда“ на Бъди Холи.

— Какво?

— Нещо такова: „запази си любовта за мен“.

— Знам я — каза Кол.

— Нима? И за кого мислиш, че я е пуснала?

— Не ме интересува — отвърна инспекторът.

— Естествено — рече Ник. Беше небръснат. Смърдеше. — И какво да правим с приятелката ти? Да я обявим за национално издирване?

— Ще я оставим на мира. Нямаме работа с нея. Ако започнем да я търсим, Айгър и Слоусън ще ни проследят. Вече достатъчно сенки преследват Рики.

— Чудя се къде ли ще иде. — Думите му бяха пълни със сарказъм.

— Какво ти става, Ник?

— Върша си работата. — Той блъсна една папка по масата към Кол. — Това е за застрахователната компания на Джеф Ууд. Снимки на обекта в Пенсилвания. Път, стрелбища, казармени помещения, класни стаи. Потребление на адски много електричество. Вашите хора от техническия отдел смятат, че там е пълно с компютри. Нашият бивш войник си създава чисто нова армия, оборудвана с най-съвършена техника и ръчни гранати.

— В момента не ме притеснява Джеф Ууд.

— Хайде, Кол. Хайде, партньоре. Изплюй камъчето.

— Ти си пиян.

— Не и в момента. Не и на работа. Да не искаш да кажеш, че съм пияница?

— Какво се опитваш да докажеш, Ник?

— Няма нужда да доказвам нищо на никого, стига да си върша работата.

— И къде те отвежда цялото това „вършене на работа“?

— Като стигна, ще ти кажа — отвърна Ник. — Това не е твой проблем.

Кол взе куфарчето си, стана и каза:

— Знаеш ли, детектив Шърман. Прав си.