Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- White Flame, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
Издание:
Джеймс Грейди. Брутално
Американска. Първо издание
ИК „БАРД“, София, 1997
Редактор: Иван Тотоманов
История
- — Добавяне
31.
Беше събота сутринта. Кол и Ник крачеха из стаята за разпити в ласвегаското полицейско управление.
— Скочила е над пет метра празно пространство! — измърмори Кол.
Високоговорителят в стаята пропука.
— Водят я.
— Какъв скок, а? — каза Ник. И двамата гледаха към вратата на стаята. — Никакво отстъпление, никакво отказване: заковахме го.
Вратата се отвори: лъхна ги лимонов аромат на препарат за почистване на плочки. Някаква полицейска служителка въведе вътре една жена, излезе и затръшна вратата.
— Влез, Валери.
Жената беше мършава. Сплъстена прошарена коса, хлътнали страни, нервни очи. Носеше избеляла тениска с образа на Джаксън Браун. Чорапи от Армията на спасението. Сини чехли от затвора. Затътри се към един от столовете и седна, мъжете също седнаха. Кол остави пред нея пакет цигари и кибрит и й кимна. Жената пъхна цигара между тънките си устни, но ръцете й трепереха прекалено силно, за да запали.
Ник й помогна.
— Тази сутрин не си много добре, а, Валери?
Тя го погледна през облак дим.
— Като те гледам, знаеш как съм.
Ник премигна.
— Ти ли си Валери Джан Харви? — попита Кол.
— Бях.
— В досието ти пише, че си била омъжена — каза Ник. — Къде е мъжът ти?
— Кой точно имаш предвид? — Тя засмука цигарата така, че тлеещото огънче почти докосна пръстите й.
— Защо си в Лас Вегас? — попита Кол.
— Мамка му, ако знам. — Валери изгаси фаса и извади от пакета нова цигара. Ръцете й продължаваха да треперят толкова силно, че Ник пак трябваше да й запали. — Един ден се събудих и бях тук. Където се събудиш, там е домът ти. — Тя се усмихна. — Наистина ли съм се опитала да мина през прозореца?
— След като си откраднала опаковка чипс — отвърна Кол. — Камерата в магазина го е документирала. Грабнала си плячката, затичала си се, блъснала си се в прозореца и си паднала като камък.
— Чипс значи? Добре върви с бира. Май бяхме свършили бирата.
— Кои? — попита Ник.
— Не знам. Някакви типове в приюта. — Тя млясна. — Случайно да имате ментови бонбони за оправяне на дъха, момчета?
— Не дъвча такива боклуци — каза Ник.
Кол хвърли поглед към партньора си, после се обърна към Валери:
— Знаеш, че си арестувана. Имаш права, можеш да поискаш адвокат.
— Повикайте Пери Мейсън. И да донесе и една бутилка.
— Освен това можеш да си помогнеш и сама — продължи Кол.
— Ей, чаках да го кажеш. Пиянде съм, но не съм съвсем тъпа. Чаткаш ли какво искам да кажа? — Тя хвърли поглед към Ник и продължи: — Едно не мога да разбера. Защо двама детективи от Лас Вегас ми палят цигарите. Мамка му, би трябвало да съм в кафеза за пияндета или в областното изтрезвително. Чипс значи? По дяволите, за този боклук не си струва да се трепят дори момчетата в сини униформи, а вие носите костюми! Пък и май не съм счупила прозореца. — Тя се попипа по главата. — Нямам даже цицина.
— Не си го счупила — каза Кол.
— Защо тогава ме тормозите?
— Помогни ни — отвърна Ник, — и ние ще ти помогнем.
— Случайно да носиш някоя бутилка?
— Стига глупости! — изръмжа детективът.
— Мамка му! — рече Валери. — Какво толкова те измъчва? Няма да се опъвам. Не издържам на бой и ще направя каквото поискате.
— Ще ни кажеш абсолютно всичко, каквото знаеш! — извика Ник.
— Добре де, миличък, извинявай. Просто попитай и ще си кажа.
— И не ми викай „миличък“.
— Ти си шефът, ти казваш как да ти викам.
Кол й подаде нова цигара. И я запали. Тя не сваляше поглед от Ник. Той се потеше, очите му бяха изцъклени.
— Тук сме заради брат ти — каза инспекторът.
— Крис ли?
Тя изчака, но двамата не отговориха нищо.
— По дяволите, не съм го виждала от… десет години. Да не е свършил нещо тук във Вегас?
— Какво да свърши? — попита Кол и си помисли: „Хайде, Ник, стегни се“.
— Нищо голямо, това е сигурно. Не че знам какво е правил, но… по дяволите, нали съм му кака. Трябва да го защитавам.
Тя помълча малко, после въздъхна.
— Какво искате да ви кажа? Само кажете и ще ви го кажа; ще кажа, че съм го казала. После ще ме пуснете, нали? Никакви проклети тапицирани стаи или… по дяволите, що не бутнете някой кинт? Дайте малко на онзи тип с чипса, останалото за мен! — Тя дръпна от цигарата. — Дайте ми кинтите, закарайте ме до магазина и сама ще платя на човека. Даже ще купя още нещо от него. Аз ще съм доволна, той ще е доволен, вие ще…
— Брат ти е станал много лош — прекъсна я Кол.
— Кошмарно лош — прибави Ник.
— Крис ли? — Тя поклати глава. — Аз може да не струвам нищо, но той е бетер мен. Последния път, когато го видях, беше, хм, май в затвора в Калифорния. Каза, че имал някакви железни приятелчета, но по дяволите, и те бяха затворници, същите като него. Знам, че вършеше престъпления, но бяха все дребни неща… ясно накъде се е запътил.
Ръцете й трепереха. Опита да изтръска цигарата в пепелника, не успя и отново я вдигна към устните си. Пепелта се посипа по гърдите й.
— Ами преди? — попита Ник.
— Преди какво? Какво искаш да кажеш, по дяволите? Когато бяхме…
И замълча. Погледна ги и се замисли. Изтече цяла минута. Накрая прошепна:
— По дяволите!
Кол и Ник я оставиха. Да се бори с нервите си.
— Проклета да съм — каза тя.
— Кажи — обади се Ник.
— Вие не преследвате брат ми. Преследвате оня. Оня!
— Какво искаш да…
— А, не! — рече Валери. — Може да съм пиянде, но не съм тъпа. Веднъж двама в костюми като вас се мъчиха да изкрънкат от мене нещо, което знаех. Не можете да накарате Крис да ви каже… по дяволите, може би даже не сте го пипнали. Повикайте ми адвокат. Ще има да плащате, момченца.
Ник удари по масата и викна:
— Чуй ме, кучко пияна! Ти си заключена в моя ад! Ако си седиш на този стол и не си отвориш тъпата уста, ще те хвърля в затворническата кола и ще те разкарвам из пустинята, докато не започнеш да се пържиш отзад! Ще те напъхам в полицейския изолатор и…
— Ник. — Шепотът на Кол накара стаята да замръзне.
Вашингтонският детектив отиде до голата бетонна стена, а Кол дръпна запалената цигара, която още малко и щеше да се допре до бедрото на жената. Тялото й се разтърси. Лицето й остана безизразно.
— Валери — прошепна той.
Очите й премигнаха, видяха го.
— Много е важно да ни кажеш каквото знаеш.
— Важно за кого? — едва чуто прошепна тя.
— Не си играем игрички — отвърна той.
— Не можете да ми направите нищо.
Всички знаеха, че поне това е истина.
— Валери — рече Кол. — Той е убил Крис.
Тя видя в твърдите му очи, че не я лъже. И каза:
— Може ли да си толкова гаден?
Мълчанието на видеозаписа продължаваше две минути. На екрана се видя, че Ник се връща при стола си и отново сяда.
— Мислите си, че не струвам нищо — каза накрая Валери. — Прави сте. Но това не ви оправдава, че ме лъгахте за брат ми, мамка му. Пиячката много отдавна ми пресуши сълзите. Спомням си, когато мама го роди и… Оня кучи син е убил братчето ми, нали?
— Да — потвърди Кол.
— Знаех си — поклати глава тя.
Ник вдигна пакета цигари от пода. Подаде й една, запали я и каза:
— Извинявай. — Но думите му не стигнаха до нея.
— Ние от семейство Харви не бяхме образец за американско семейство — рече Валери. Говореше повече на себе си, отколкото на мъжете, който седяха пред нея. — Бяхме белият боклук, на дъното.
— И други са били там — подхвърли Ник.
— Хайде не ми се прави на приятел, става ли? Не с тези номера.
— Добре, няма — каза детективът.
— Постоянно се местехме — продължи тя. — Последния път, когато бяхме всички заедно, бяхме в Монтана.
— Роден съм там — рече Ник.
— Браво на теб. Ние бяхме плевелите, довеяни от вятъра. Това беше последното място, където всички бяхме заедно — аз, мама и Крис, едно малко градче в Монтана. Аз напуснах гимназията, след няколко години Крис също излезе на улицата. Мама умря в Солт Лейк… После Крис започна да се хвали, че познавал най-опасния, най-хитрия, най-железния убиец на света. Казваше, че го познавал единствено той. Казваше, че убиецът знаел, че той знае.
— Каза ми кой е — продължи Валери. — Спомних си го — едно гадно хлапе, едно такова никакво…
— Щом Крис е знаел за него — прекъсна я Кол, — защо онзи не го е убил?
— Може би е бил толкова извратен, че му е харесвало да е голяма работа за някого. Крис… по дяволите, той изобщо не можеше да различи късмета от опасността. Каза ми, че когато онзи бил в пети клас, убил учителката си и му се разминало — само че Крис го видял. Крис беше сигурен, че е очиствал и други.
— В пети клас? — попита Кол. — Да не те е излъгал?
— Е, той винаги лъжеше. Но беше лош артист. Винаги разбирах кога ме лъже. Бедното ми братче…
— Къде? — попита Ник.
— Кой? — попита Кол.
— В Шото, Монтана — отвърна Валери. — Онзи кучи син се казва Кърт Ванс. Убийте го вместо мен.
— Имаме основен заподозрян — каза по телефона на хората във вашингтонската секретна квартира Кол и им нареди да открият Кърт Ванс. Ласвегаската полиция му бе позволила да използва кабинета на капитана, за да проведе неотложния телефонен разговор. Ник Шърман седеше в оградената със стъклени стени стаичка заедно с него. Валери Джан Харви беше откарана в болницата на военновъздушните сили като охраняван федерален свидетел.
— Вярваш й, нали? — попита вашингтонският детектив.
— Тя каза истината за онова, което й е казал брат й.
Ник поклати глава.
— Не — ти й вярваш.
— Всичко съвпада — отвърна Кол. — Айдахо е достатъчно далеч от онзи град, за да крои плановете си и да не го познаят, и достатъчно близо, за да стигне дотам. Връзката с Крис Харви… Ами ако приемем, че един петокласник може да е убиец…
— Да тръгваме тогава. — Ник понечи да се изправи, но Кол не помръдна и детективът се отпусна назад. Инспекторът го погледна.
— Ти си най-добрият партньор, когото съм имал — каза Кол. — Добър приятел. И най-добрият проклет детектив от „Убийства“, когото съм виждал.
— Защо всички тези прегръдки и целувки ме карат да се чувствам така, сякаш би трябвало да притисна гръб до стената и да стисна патлака си?
— Аз съм ти приятел, не враг.
— Тогава да вървим, приятел. Имаме да вършим работа.
Но нито един от двамата не помръдна.
— Тези две години… — Кол поклати глава. — Наблюдавах, виждах. Но всъщност изобщо не гледах.
— Какво?
— Теб. Онова, което правиш.
— „Онова, което правя“, е да седя на задника си в тая ласвегаска ченгеджийница, докато моят партньор и приятел си играе на емоции с мен, а в същото време има убиец…
— Видя какво се е случило с нея, нали?
Ник премигна.
— Валери не е започнала така.
— Хората са такива, каквито са.
— Има още нещо.
— Казвай каквото ще казваш. Нямаме време… шефе.
— Имаш проблем с алкохола, Ник.
— Това въпрос ли е?
— Не.
— Е, ваша светлост, обвиняемият някога да не си е вършил работата?
— Това не е…
— Не, това е всичко. За теб, за моята полицейска значка.
— Ти си нещо повече от полицейска значка.
— Някога и аз мислех така. Поне що се отнасяше до теб.
— Ник…
— Майната ти… Далтън.
— И двамата знаем какъв е проблемът и сега е моментът да го решиш. Можеш да го направиш, ти си по-силен от…
— Смяташ ме за силен, така ли?
— Да.
— Някога да си погребвал жената, която обичаш?
Далтън Кол не отговори.
— Тогава не ми говори за сила — рече Ник. — Не ми говори. Ти просто не знаеш нищо.
— Жена ти не е целият проблем — отвърна Кол. — Ракът сигурно е истински ад, но не можеш да използваш нея за причина повече, отколкото например болния си крак. Смъртта е твоят занаят. Жена ти е мъртва от повече от десет години, а когато постъпих в групата за разследване на стари случаи заедно с теб, ти не беше такъв…
— Никога не си ме виждал пиян на работа!
— Но не те преследваха призраци.
Ник извърна очи. Потъна в мислите си. После Далтън някак се оказа приведен над него.
— Ник? Добре ли си?
Истината с мъчителен шепот се откъсна от гърдите му.
— Не.
Телефонът във вътрешния джоб на сакото на Далтън иззвъня и той го извади. Ник си пое дъх. Чу се гласът на съветника на заместник-министъра на правосъдието.
— Кол! Страхотна работа! Поздравления!
— Как, по дяволите, си…
— Ти го откри!
— Не! Имаме улики за заподозрян!
— Казал си на групата си, че е основен заподозрян, и това е достатъчно, за да…
— Слушай, кучи сине! Те работят за мен!
— Всички работим за чичо Сам, инспектор Кол. И утре по това време ще се занимаваме с по-големи и по-приятни неща.
— За какво приказваш?
— За Кърт Ванс. Жител на Шото, Монтана. В момента се подготвя заповед за арест.
— Заповед за арест? По какви обвинения? Не разполагаме с достатъчно основания да направим нещо повече от това да натиснем звънеца на вратата му и да му зададем няколко въпроса!
— Изоставаш, Кол. Групата ти в секретната квартира прерови документите, които получихме от родния град на Крис Харви, и откри неотдавнашна квитанция от бензиностанцията в Шото, Монтана, която…
— Която не доказва нищо! И защо, по дяволите, хората ми докладват на теб?
— Нали работим заедно, инспекторе. Просто още не са ви се обадили.
— Какво друго не ми е известно? — попита Кол.
— Не се притеснявай за докладите, които ще трябва да напишеш по случая. Ще можем да си прикрием задниците, без да се налага да разкриваме нещо за Фарън Сиърс или…
— Какво си направил?
— Повикахме групата за спасяване на заложници от оперативното бюро. Ще се приземят на юг от Шото в… хм… а, в Грейт Фолс. Два часа и…
— Не! Не прави това!
— Всичко е уредено, Кол. Поздравле…
— Кажи им да се върнат! Спри ги!
— Няма начин. Трябва да свършим с всичко това.
— Мислех, че сме си научили уроците след Уейко, след фиаското в Ръби Ридж, след изслушванията в Конгреса. Мислех, че сме се научили…
— Научили сме се бързо и чисто да залавяме обекта си, Кол. И сега ще направим тъкмо това.
— Мислех, че искаш да предотвратим убийството. Мислех, че искаш да заловим онзи, който заплашва Фарън. Това е по-важно от Кърт Ванс — даже да е виновен! Имаме да разкриваме и предотвратяваме убийства и заговори. Мислех, че искаш…
— Не искаме шумотевица, Кол. Би трябвало да го знаеш.
— Да. Би трябвало. — Инспекторът разтри челото си. — Нареди на хората от групата да почакат, докато пристигна и поема командването.
— Не е нужно.
— Чуй ме — каза Кол. — Ванс е просто главният заподозрян. Аз смятам, че може да е той, но не го знам със сигурност. Като пратиш момчетата с базуките да го хванат жив или мъртъв, няма да решиш проблема си.
— Това е само твоето мнение.
— Виж, ако нещо се обърка, някой ще трябва да стане изкупителна жертва за всичко. В момента единственият подходящ човек е онзи, който е дал заповед за действие.
Въздухът между Вашингтон и Лас Вегас се изпълни с мълчание.
— Групата ще изчака, докато пристигнеш и поемеш командването — каза съветникът. — Но да сме наясно, инспектор Кол. Имаш заповед възможно най-бързо да арестуваш и обезвредиш Кърт Ванс! Ясно ли е?
— О, да — отвърна Кол, прекъсна връзката и погледна партньора си.
— Мога да го направя — каза Ник.