Джеймс Грейди
Брутално (38)

38.

— Време за улицата — каза Ник, но този понеделник следобед двамата с Кол изобщо не напуснаха секретната квартира и рядко затваряха телефонната слушалка.

Пенсилванският регистрационен номер, който им даде Питър Елмор, принадлежеше на корпорация от Делауер на име „Финикс ентърпрайсиз“.

„Финикс ентърпрайсиз“ беше „компания за връзки с обществеността, охрана, инвестиции и проучвания“, собственост на „Американ инвестърс, инк.“.

„Американ инвестърс, инк.“ бе акционерно дружество, създадено в Гари, Индиана, от двама местни адвокати и лосанджелиска корпорация с пощенска кутия, без други реални авоари, освен една банкова сметка.

Единствен собственик на лосанджелиската корпорация: Джеф Ууд.

Данните в съответните щатски инстанции показваха, че първоначалният капитал на „Финикс“ от 200 000 долара се е превърнал в „корпоративна централа“ на пенсилванско-мерилендската граница и половин милион доларов „договор за охрана“ с нестопанска организация, основана от Фарън Сиърс за съживяване на центъра на Чикаго.

— Мислех си, че Монаха командва горилите — каза Ник.

— Очевидно Ууд също има лична армия — отвърна Кол.

— Значи е възможно той да е човекът, който се е опитвал да купи автоматичното оръжие в Чикаго. Ууд ще забогатее чрез нестопанската организация, в управлението на която помага. Сладка работа. Стига никой да не разбере.

— Мислиш ли, че е подставено лице?

— На кого? — сви рамене Ник.

Кол припряно нареди да установят наблюдение на „корпоративната централа“ на „Финикс“.

Експертният екип, който ровеше из изкормената от огъня къща на Ванс, го свърза с три убийства: на момиче от Уайоминг, на неизвестен мъж, застрелян с пушка край монтанска магистрала, и на учителката му в пети клас. От Сиатъл до Сю Фолс и от Калгари до Карсън Сити детективи от „Убийства“ засипваха командния пункт на ФБР и полицията в Шото с въпроси дали е възможно Ванс да е неизвестният субект, извършил местните им убийства.

— Добрите ченгета искат да знаят истината — каза Ник. — Другите искат да стоварят неразрешените си случаи на гърба на нашето момче и да се откачат от кукичката.

— Ник, не трябва да казваме нищо. За…

Телефонът иззвъня. Детективът вдигна слушалката и започна да ъ-хъка. Кол зачака. Тъй като разговорът очевидно нямаше скоро да свърши, инспекторът телефонира в Монтана, за да провери за автомобили, откраднати в радиус от сто и петдесет километра от Шото, попита и за летища близо до градчето. Ник свърши разговора и взе нарастващата купчина формуляри 202 на ФБР: информации за Кърт Ванс.

Съседите му не знаеха много за него. Бил странен, каза един от тях, но по дяволите, всички тук са такива. Обаче той е съсед, това е Монтана и ние нямаме „такива хора“ като на Изток или в Калифорния. Областната библиотекарка каза, че Ванс ходел в библиотеката по-често, отколкото повечето хора — „проклетата телевизия“. Според нея той взимал книги за история и космически сили. Спомни си, че четял книги за президента Рейгън.

Докато преглеждаше съобщенията, Ник усети, че се започва: гъделичкането по гърба му, потъването, влизането в крачка, естественото плъзгане.

Кърт Ванс. Г. Онзи, Който обича да убива. Който може да направи повече, отколкото си представят всички наоколо, който се присмива на всички. Който навярно обикаля на шир и длъж от изолираната си бърлога в градчето и дирижира кой знае какви ужасии. Който знае да пази тайни, който има каменно сърце и е убеден, че е особено същество.

„Самият ти не четеше ли за Рейгън?“ — помисли си Ник. Всъщност за страхотния гаден кучи син, който стреля по него. Главата му кънтеше, ръцете му трепереха. Ник усещаше тръпката, разбирането. Усещаше я въпреки мъчителната жажда: „Хванах следата ти, кучи сине“.

Кол преглеждаше купчина съобщения и държеше слушалката, докато един агент от Мисула, Монтана, отиде да намери списъка на пътниците, летели предишния ден на Изток.

Телефонен звън: съветникът на заместник-министъра — доклад за положението?

— Когато съм готов.

Телефонен звън: централата му предаде съобщение от шефа на вашингтонската група за разследване на стари случаи: „Моля, свържете се с мен — вероятен контакт с ваш бивш информатор“.

— Нямам време за обикновени престъпления.

Когато монтанският агент се върна на телефона, Кол хвърли поглед към гърба на Ник и си помисли: „Трябва да намеря време“.