Джеймс Грейди
Брутално (51)

51.

— Кажете ми — промълви Лорън. Пламналите й бузи блестяха от засъхнали сълзи. — Кой от вас е най-големият кучи син?

Тя седеше срещу Кол на голямата кръгла маса в заседателната зала на втория етаж в реконструираната черква. От дясната й страна беше Джеф Ууд. Отляво — Джон Лейбовиц. До него седеше Фарън — думите й бяха насочени към него и срещу Кол, който заедно със Сали и Ник бе срещу нея.

В тъмните прозорци се отразяваха розови отблясъци. Полицейските патрули си бяха тръгнали, линейката бе натоварена и заминала, жълтата лента на стоманената ограда беше свалена. Не бе останало нищо, което дори да загатва на минувачите, че тук е имало убийство.

— Всички сте кучи синове — каза Лорън.

— Защо не сме били информирани, че някакъв маниак има намерение да убие Фарън? — попита Джон Лейбовиц.

— И защо ти не ни каза? — тихо попита Лорън. Гледаше Фарън. — Позволил си на тези хора да дойдат тук и всички сте ни лъгали? Защо?

— Бюрото смяташе, че това е най-добрият начин да попречим на убиеца… — започна Кол.

— О, стига глупости! — прекъсна го тя. — Това са глупости, глупости, глупо…

— Лорън е права — каза Лейбовиц. — Казвате, че сте действали по получена информация. Каква информация? От кого?

— От поверителен източник. — Кол погледна Фарън: „Недей! Спомни си какво ми обеща преди няколко минути в коридора!“.

— Трябва да има и друго — настоя Ууд.

— В момента преследваме заподозрения — отвърна инспекторът. — Според последните данни той е бил на хиляда и шестстотин километра оттук.

— Заподозрян ли? — попита Лейбовиц. — Или заговор?

— Доколкото ни е известно — излъга Кол, — заподозреният действа сам.

— Как тогава сте разбрали за него?

Кол поклати глава.

— Източниците и методите ни са поверителни.

— Ти беше тук днес — каза Лорън на Ник. — Видях те.

— Детектив Шърман е назначен като наша свръзка от вашингтонската полиция и трябваше лично да дойде на място — отвърна Кол.

— За всичко ли имаш отговор? — попита Лорън и поклати глава. — Ако ни бяхте казали кои сте и че ни дебне убиец, Монаха нямаше да умре.

— Не ни е известно между първоначалното ни разследване и това убийство да има връзка — отвърна инспекторът. Това беше истина. Макар и не цялата.

— Преди няколко вечери — каза Ник — неизвестен гражданин съобщил в полицията, че е забелязал крадец, който се опитва да проникне в тази сграда. Пристигнали патрули, но не открили никого, а всички вие сте заявили, че нищо не липсва. Възможно е онзи тип, който е избягал тогава, да се е върнал, за да довърши…

— Драскотините по ключалката на гардероба — прекъсна го Лейбовиц.

— Искате да повярваме, че някой е проникнал тук и е отворил ключалката като професионалист — рече Ууд. — Преди или след като се е промъкнал до Монаха? Монаха беше по-бърз от…

— Не знаем какво и как се е случило — прекъсна го Ник. — Точно затова водим разследване. Какво е имало в онзи шкаф?

— Пари — отвърна Ууд. — Пари в брой, които се получават по пощата.

— Сега шкафът е празен. — Ник сви рамене — достатъчно красноречив жест.

— Как така празен? — попита Лорън. — Защо празен?

— Кой е имал ключ от него? — попита детективът.

Ууд поклати глава.

— Ако е било обир, защо…

— Защото аз ръководя разследване на убийство!

Ууд го изгледа с поглед, пълен с омраза.

— Аз имам ключ. Ключ има… имаше и Монаха. Също и Лорън. Джон. Фарън. Счетоводителят ни. Шефът на доброволците, на организационния…

— Трябва ни списък — каза Ник. — Знам, че всички сте смазани и че е късно, но трябва да разпитаме всеки…

— Ние ли? — попита Лейбовиц. — Мислех, че ти си местният полицай, който ръководи разследване на убийство по време на въоръжен грабеж — случай от компетенциите на местните власти.

— Всичко, което става тук, е под мое командване — каза Кол. — Аз отговарям за всичко.

— О, нима? — подметна адвокатът.

Лорън погледна към Фарън.

— Защо не си ни казал нищо?

— А ти какво би искала да ти кажа? — отговори той.

— Можеше поне да се извиниш, по дяволите! — извика тя. Сълзите й рукнаха.

— Лорън — каза Сали, — разбирам как се чувстваш, но…

— Разбираш ти! — викна Лорън. — Монаха ми беше приятел от… Разбираш, хайде де! Ти си просто подла, потайна кучка от ФБР.

Мъката и болката в стаята замръзнаха.

— И ще ти кажа още нещо, госпожице Пикет — продължи Лорън. — Не си прави труда да защитаваш Фарън. Той винаги побеждава.

Пийп-пийп-пиип-пийп-пийп.

Кол, Ник и Сали трепнаха. Пейджърите им продължиха да сигнализират. Далтън погледна номера, проблясващ на екрана на апарата си: секретната квартира. Ник му показа своя пейджър: същият номер. Кол обърна своя, за да го види Сали — тя кимна.

— Остави ни и се заеми с това, моля те — каза Кол.

Без да каже нищо, агентката излезе.

— Монаха е мъртъв. — Гласът на Фарън привлече всички очи към него. Усмивката, която отправи на Лорън, бе нежна, тъжна. — След теб той беше най-старият ми приятел. Ти знаеш, че смятам живота и смъртта просто за промени. Трябва да ценим онова, което имаме, докато го имаме и…

— Но ти не си мъртъв, нали? — прекъсна го Лорън. — Щом искаш да цениш смъртта, заповядай. Питай Монаха как се чувства.

— Когато имах тази възможност, го правех. А той се радваше, че най-после живее.

— И каза ли ти „О, благодаря“? — изръмжа Лорън.

Ууд постави ръка на рамото й.

— Виж, Лор, всичко е…

— Не е наред!

— Не, не е — съгласи се Фарън. — Съвсем не е наред. Иска ми се Монаха да беше имал повече време тук. Липсва ми, мъчно ми е за него. Но моята скръб не може да му помогне и трябва да се справя с нея, а не да я оправдавам.

— Колко удобно! — Лорън потъна на стола си. — Откажи се! От всичко това! Монаха е мъртъв, защото ние с теб дойдохме тук и… Откажи се! Върни се в Калифорния. Остави… Откажи се.

— Не мога — отвърна Фарън. — Вече е прекалено късно.

Гневът на Лорън сякаш се стопи и тя тъжно каза:

— Сигурно си прав. Вече е прекалено късно. Дяволски късно.

Сали се върна. Лицето й бе твърдо, очите й бяха широко отворени. Кимна на Кол да излезе, но той сякаш не я видя.

— Каквото и да се случи — каза инспекторът, — не разкривайте нищо от онова, което научихте тук и което ще научите за смъртта на Монаха. На никого. Нито на сътрудниците си, нито на семействата си, нито на пресата.

— Нямате право да суспендирате Първата поправка — каза Лейбовиц.

— Словото е свободно само ако не причинява съзнателна, неоправдана, безразсъдна и злонамерена вреда — отвърна Кол. — В противен случай всички ние отговаряме за онова, което правим и говорим.

— Можете да извикате в препълнен театър, че има пожар, само ако има пожар — възрази адвокатът.

Сали се облегна на вратата и затвори очи.

— Това тук не е театър, господин адвокат. Това е разследване на убийство от федерална компетенция. Сигурен съм, че можете да ни информирате какви са санкциите за спъване на криминално разследване и за възпрепятстване на правосъдието.

— Нямате желание да се срещнете с мен в съдебната зала, нали? — попита Лейбовиц.

— Прав сте — каза Кол и стана. — Победата ще е прекалено лесна.

После отиде при Сали.

— Кърт Ванс току-що е накълцал някаква жена в Чикаго — прошепна в ухото му тя.