Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- White Flame, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
Издание:
Джеймс Грейди. Брутално
Американска. Първо издание
ИК „БАРД“, София, 1997
Редактор: Иван Тотоманов
История
- — Добавяне
12.
Сън…
Някаква част от Ник Шърман знаеше, че това е сън, сънят, че е в хотелска стая в Айдахо и че това е просто… тичане. Студ, ужасен студ. Сняг. Дървета. Дерета. Скали. Пулсиране: крака, сърце. Дишане, не може… По-бързо, тичай по-бързо… Утъпкан сняг. Пред него се появи пътека. Побързай! Тичай! В сивото небе се носеха врани. Грак — никакъв звук. Глад. Залитане, падане, ставане и отново тичане. Червени петна по бели склонове. Звук… тичане… зад мен, отзад… тичай! Слушай! Тропот на копита.
Буден, изведнъж се оказа буден. В легло. Легнал по гръб. Стаята беше тъмна, чаршафите под одеялата бяха влажни.
„Успокой се. Това бе просто сън. Просто сънят.“ Сърцето му постепенно забави ритъма си.
Ник включи лампата. Оръжието му лежеше върху нощното шкафче, автоматичен пистолет 45-ти калибър, не 9-милиметровия „Глок“, който даваше управлението. „Глок“-ът побираше в пълнителя си много повече патрони, но му липсваше неудържимата мощ на оръжие, предназначено да помага на американските войници да оцеляват в саблените атаки на религиозните фанатици от племената моро[1].
„Изстрел със страшна сила — помисли си Ник. — Защо да поверяваш живота си на нещо по-слабо? Какво може да спре един сън?“
Бутилката скоч и чашата бяха в чекмеджето. Точно където ги бе оставил. Купи уискито, когато отиде да вземе докладите от шерифа. Сега кехлибарената течност беше само четири пръста над дъното.
„Все същият проклет сън.“
Той затвори очи. Представи си подрънкването на бутилката в стъклото, когато отваря чекмеджето. Представи си, че тича в тъмночервен сняг. До разсъмване оставаше още време. Само да изтраеше дотогава — после работата щеше да го погълне. Щеше да е наред. „Няма нужда да го правиш. Няма нужда да отваряш чекмеджето с бутилката. Не го прави… Защо, по дяволите? Няма да ти навреди, щом знаеш, че нямаш нужда от… Точно така. Нямаш нужда. Нямаш нужда.“
Той сви юмруци и стисна подгизналия от пот чаршаф със сила, която можеше да убива.