Стивън Канел
Мошеникът (8)

7.
Жълтият лист

След девет месеца и три убийства Виктория Харт доброволно оттегли обвиненията срещу Джоузеф Рина. Цялата процедура продължи по-малко от десет минути. Съдията Голдстоун освободи обвиняемия. Ниският мафиот поклати глава, сякаш такава беше Божията воля, и бавно стана.

Джералд Коен затваряше папките по делото и ги прибираше в куфарчето си, а почитателите му разчистваха бойното поле, събирайки писалки, моливи, доклади и неизползвани аргументи от дългата дървена маса. Красивият мафиот се постара да се срещне с Виктория на изхода на съдебната зала.

— Радостно е, когато в крайна сметка справедливостта възтържествува, нали?

— На мен ли говориш? — попита тя, изумена от наглостта му.

— Да — усмихна се той.

— Тогава кажи на русокосия си лакей, който тази сутрин открадна куфарчето ми, да ми го върне. В папките няма нищо, което бих могла да използвам срещу теб. Делото приключи… но трябва да предам документите за вътрешното разследване. Убедена съм, че искаш да оценят лошото ми представяне.

— Разбира се, че не знам за какво говориш. Но позволи ми да ти дам един съвет, Вики. Бях много търпелив с теб. Понесох призовките, които ти изпрати до приятелите и деловите ми партньори. Почти една година се примирявах с твоите дръзки и неподкрепени с доказателства намеци. Питам се защо бях толкова милозлив. Нямам подходящ отговор. Може би защото си привлекателна млада жена, а аз съм възпитан да се държа учтиво с жените. Но търпението ми се изчерпа. В бъдеще ще направиш добре, ако ми дадеш повече свободно пространство.

— Пространството, което смятам да ти дам, е около три на три метра и има изглед към каменна кариера. Свикни да ме гледаш, Джо, защото едва сега се залавям с теб.

Тя се обърна и се отдалечи от него, изправяйки рамене. Усещаше погледа му, докато стигна до асансьора. Когато се обърна, за да натисне копчето, той още я гледаше. Не беше помръднал, но изражението на лицето му го бе преобразило. Вече не приличаше на филмова звезда, а на някаква мистична гравюра, оголена от красота и разкрила истинската си същност. Тя гледаше в очите на самото зло. Запита се дали ще се справи с такъв силен противник.

Преди да влезе в съдебната зала, Виктория бе дала чашата от портокаловия сок на Дейвид Франкфуртър, който веднага я занесе в полицейската лаборатория. Когато стигна до кабинета си, тя бе забравила за нея, но той се втурна вътре. Носеше компютърна разпечатка.

— Няма да повярваш — каза Дейвид, размахвайки доклада от лабораторията. — Имаме три ясни отпечатъка. Показалец, среден пръст, палец и част от дланта. Онзи, с когото си закусвала, е голяма риба.

— Работи за Джо Рина, така ли?

— А, това не знам — отговори Дейвид и й подаде жълтия лист.

— Биано Бейтс? — озадачена попита тя. — Измамник?

— Той е не само един от тях, а най-големият. Говори се, че е най-добрият, действащ в момента в Америка. Продал е Бруклинския мост.

— Я стига. Това е виц.

— Съвсем не. Биано Бейтс се престорил на специалист по изпробване издръжливостта на метала, уволнен от градската управа. Носел рентгенова апаратура и куп други измервателни уреди. Убедил потърпевшия, алчен собственик на фирма за метални отпадъци, че според инженерите мостът няма да издържи дълго и ще бъде разрушен, защото е опасен. Добавил, че всичко се прави тихомълком, защото публичните протести ще бъдат оглушителни. Организирал фалшив търг и онзи тъпанар платил половин милион долара на подставено лице — „вътрешен“ човек на Бейтс, поставен, за да спечели наддаването. Същата измама е била правена от френски мошеници с Айфеловата кула. Биано Бейтс е единственият престъпник с „бяла якичка“ в текущия списък на десетте най-търсени от ФБР.

Виктория прегледа обвиненията срещу него.

— Лежал е в затвора „Рейфорд“. Провери дали по същото време там е бил и Алтъни Хейуд.

— Вече го направих. Били са съкилийници.

— Но за какво са му документите ми по делото? Нищо ли не го свързва с Джо Рина?

— Не. Изглежда действат в различни области.

Звънът на телефона наруши настъпилата тишина в кабинета. Виктория вдигна слушалката и чу гласа на секретарката си.

— Гил Грийн иска да те види — угрижена каза Мери.

— Добре. Тръгвам. — Виктория затвори и погледна Дейвид. — Гил ме търси. Какъв ли е официалният повод? Къде ли ще ме изпрати?

— В Сибир — мрачно отговори той.

Тя кимна, стана и бавно тръгна към вратата. Спря и му върна жълтия лист.

— Пусни данните по компютъра на Националния информационен център по престъпността. Провери всичко. Искам да видя дали Биано Бейтс е свързан с Карол Сесник.

После се обърна, излезе от кабинета си и се отправи към асансьорите.

 

 

— Тези неща винаги са трудни, Виктория — рече Гил.

Този път я гледаше и явно бе репетирал какво да каже. Лош знак. На бюрото пред него имаше някакви бележки, към които поглеждаше. Още един лош знак. Тя предположи, че е инструктиран от Отдела за правни консултации как да се справи със ситуацията, за да избегне съдебен иск за неправилно освобождаване от длъжност.

— Провалът с Джо Танцьора ще бъде разгледан задълбочено. Сигурно ще ти се стори несправедливо, но като прокурор, мисля, че си взела някои решения в това разследване, които изискват по-нататъшно проучване.

— Например? Всеки ход в това дело беше одобрен от теб, Гил.

— Виктория, в момента не желая да разискваме това. Ти си временно понижена в длъжност. Искам известно време да работиш като чиновник.

— Да бъда чиновник! — възмутена извика тя.

Това беше длъжност, предназначена за най-младия член на областната прокуратура и се състоеше в преглеждане на арестите, които внасяше полицията, и решаване дали има достатъчно доказателства, за да се възбуди криминално дело. После чиновникът предаваше предварителните решения на някой старши прокурор за одобрение. Макар че работата се вършеше от юрист, определението „чиновник“ не бе случайно.

— Попитай Бети къде да те сложи. Това е само временно, докато свърши вътрешното следствие. Ще получаваш пълната си заплата. Извоювах го за теб, но мисля, че сега всички трябва да вървим с наведени глави. Инструктирам те да не даваш изявления за медиите по този въпрос.

В същия миг секретарката му позвъни. Той вдигна слушалката.

— О, да. Съжалявам… Да, идвам веднага.

Гил погледна часовника си, поклати глава и стана. Лошо театрално изпълнение. Позвъняването на секретарката беше предварително уговорено, за да приключи по-бързо срещата му с Виктория.

— Извинявай, Вики, но имам уговорка — излъга той и с нетърпение я зачака да си тръгне.

Тя бавно се изправи. Гил явно се чувстваше неудобно. Не обичаше конфронтациите, което според Виктория беше странно поведение за един областен прокурор.

— Това са глупости, Гил. Знаеш, че заслужавам нещо по-добро.

— Убеден съм, че разследването ще потвърди всичките ти решения, но докато свърши, мисля, че така ще бъде най-добре. Вече предадох документите по делото Рина на Марк Суитцър. Той ще извърши предварителната проверка. Дай му и останалите материали по случая.

Тя нямаше смелостта да му каже, че останалите материали са откраднати.

 

 

Вики беше известна в службата. Често оставаше до късно и слушаше младите прокурори. Те й разказваха за делата с надеждата, че Вики Лисицата ще намери вратички в закона или творческа стратегия, която да използват. Тя знаеше, че пред асансьора ще има тълпа от желаещи да разберат какво е станало. Нямаше сили да застане пред колегите си, затова слезе по задните стълби. Мина тихо през вратата на стаята с копирната машина и влезе в кабинета си. Докато беше при Гил, тя се бе държала необичайно покорно, сякаш имаше някакъв специален протокол за такива случаи, изискващ пълно подчинение. Липсваше й само превръзка на очите и последна цигара. Но сега почувства, че се ядосва. Прокле се, задето не се беше възползвала от възможността, за да каже на областния прокурор, че е подъл и нечестен страхливец. Застана зад бюрото си, започна да гризе нокти и погледна към сградата на криминалния съд. Кабинетът й беше тесен, но чист. Папките бяха наредени прецизно.

Телефонът иззвъня. Виктория вдигна слушалката.

— Виктория Харт — троснато каза тя, после настроението й рязко се промени. — Тед Календър? От телевизия Дабъл Ю Ти Ар Ен?

 

 

Студиото на Дабъл Ю Ти Ар Ен беше малко и задушно, а Тед Календър изглеждаше по-възрастен, отколкото по телевизията. Гримьорката сложи на Виктория пудра, но нямаше какво да направи с късата й коса.

После я настаниха на стола срещу Тед. Помежду им имаше електрическа камина. Синият овален килим и лавиците с книги допълваха пестеливата обстановка. Тед Календър четеше записките на коленете си, сякаш Виктория не беше в помещението. До записа на предаването оставаха няколко минути.

— Благодаря за възможността да разкажа нещата от моята гледна точка — каза тя.

— Жалко за делото Рина. Много риба наловихме, но не сготвихме вечеря, а? — рече той, без да я поглежда.

Виктория се вторачи в дългата му руса перука. По лицето му се стичаше пот. Сетне той изведнъж вдигна глава и я хвана, че го наблюдава.

— И така, Вики…

— Предпочитам Виктория.

— Аз пък предпочитам Тиодор — самодоволно се усмихна той. — Доставя ми по-голямо удоволствие. Сега ще запишем интервю на живо. Ще го излъчим по вечерните новини в отрязък от две минути и половина. Налага се да бъдем кратки. Ще ти дам знак, когато останат пет секунди. Говори бързо, инак ще отрежат репликите ти.

— Добре — съгласи се тя.

Не беше сигурна какво точно ще каже, но тъй като беше ядосана, опасяваше се от най-лошото.

Сценичният режисьор им показа пет пръста, после ги сви един по един и накрая Тед се ухили на камерата.

— Добре дошли на „Разговор в Ню Джърси“. Аз съм Тед Календър, а това е нашият разговор пред камината с хората от днешните новини. Тук съм с Вики Харт, прокурор, току-що претърпяла провал в делото срещу предполагаемия мафиот Джо Рина. Приятно ни е, че си с нас, Вики.

— Благодаря. Радвам се, че съм тук, Теди — каза тя и видя как той леко трепна.

— И така, процес няма да има. Вдигна се много шум, но въпреки това ти оттегли обвинението. Защо беше всичко?

— Фактът, че моята свидетелка Карол Сесник и двама смели полицаи бяха зверски убити и хвърлени в асансьорна шахта, е истинска трагедия и това е причината да не предявя обвинение в убийство. Не е нужно човек да е учен, за да се досети, че тези убийства, извършени няколко дни преди началото на процеса, не са случайност.

— Обвиняваш Джоузеф Рина за убийствата, така ли? — попита Тед, предугаждайки интересна история.

— Можеш да се обзаложиш.

Той я погледна скептично.

— Имаш ли доказателства, че Джо Рина е убил онези трима човека?

— Не казах, че имам доказателства, а че той го е направил.

— Като прокурор ти не можеш да твърдиш такова нещо, освен ако не го подкрепиш с доказателства.

— Кой казва?

— Предполагам, Гил Грийн. Мисля, че той има и правни, и етически съображения.

— Това ще да е същият Гил, който ме насърчаваше да обвиня Джо Рина в опит за убийство и направи телевизионна кариера, говорейки за това в продължение на пет месеца, за да извлече политически дивиденти, а сега, когато най-важната ми свидетелка е убита, извършва вътрешно разследване на действията ми. Смятам, че не е необходимо да се безпокоим толкова много за етическата позиция на Гил Грийн. Нека вместо това да се тревожим за онова, което стана с Карол Сесник, Тони Короло и Боби Манинг. Те бяха мои приятели. — Виктория се обърна към камерата. — Джо Рина, ако ме слушаш, искам да ти кажа, че няма да намеря покой, докато не те видя изправен пред правосъдието. Не знам как ще докажа, че зверски си убил приятелите ми, но ще го направя. Ще те видя зад решетките. Няма да мигна, докато не дойде този ден.

Сценичният режисьор каза на Тед, че е време за реклами.

— Истински динамит. След малко отново ще бъдем с вас — каза Календър, сетне погледна Виктория. — Бих желал да направя още един отрязък. Ще останеш ли?

— Мисля, че вече си навлякох достатъчно неприятности — отговори тя, откачи микрофона от ревера си и излезе от студиото.

Качи се в колата си и се отправи на север. Без да се замисля, Виктория подкара към къщата на родителите си в Уолингфорд, Кънектикът. Знаеше, че телевизионното интервю ще сложи край на кариерата й в канцеларията на областния прокурор. По лицето й започнаха да се стичат сълзи. Не издаде звук. Странно, сякаш самата сила на волята й забраняваше пълен емоционален срив, но не можеше да спре сълзите. Правеше всичко възможно да не рухне психически и тичаше вкъщи при майка си.