Стивън Канел
Мошеникът (5)

4.
Връзката

Това стана посред нощ.

— Моля? — попита тя, опитвайки се да прогони съня и да разбере уличния диалект на чернокожия, който се обаждаше. — Какво казвате?

— Опитвам се да направя връзката, мадам. Затова, зарежи плямпането. Ние, цветнокожите, нямаме време. Трябва да бачкаме.

Виктория погледна часовника. Два часът сутринта. Нямаше представа какви ги дрънка онзи тип и понечи да затвори, когато следващото му изречение привлече вниманието й.

— Оня гангстер от Ямайка наистина е гушнал босилека. Снощи го намериха в Хоубоукън. Тъп негър… Някой му видял сметката и го е оставил в гробището за коли.

— Кого?

— Ейс Кул. Така ще му викаме засега. Само трябва да знам, че съм направил връзката. Затова се обаждам на теб. Ти се опитваш да навреш в миша дупка ония хищници.

Виктория едва разбираше думите му. Този тип явно беше приятел на негъра от Ямайка, когото предишния ден полицията бе намерила в откраднатия микробус в гробището за коли в Хоубоукън и изглежда мислеше, че това има нещо общо с фамилията Рина. Виктория нямаше представа каква би могла да бъде връзката между двата случая. Чу за убийството, но не му обърна почти никакво внимание. Мислите й бяха заети със загубата на Карол и с поражението в съда. Ченгетата смятаха, че убийството е заради наркотици, защото в кръвта на негъра от Ямайка имаше хероин. Но човекът по телефона изглежда твърдеше, че двата случая са свързани. Беше развълнуван. Тя се зачуди как е научил телефонния й номер.

— Можете ли да говорите английски? — попита Виктория.

— Хей, не проявявай неуважение към задника ми. Опитвам се да ти кажа нещо важно.

— Тогава го кажи. Какво е то? — настоя тя.

Започваше да се отчайва. Протегна ръка и запали лампата в малката си спалня в черно и бяло. През тънките пердета виждаше пълната луна.

— Той дойде тук. Моят Ейс Кул. Щял да свърши една работа за ония гадни макаронаджии и да гепи много кинти. После щял да се надруса и да живее нашироко. Но винаги е бил един мързелив негър, който само пуши трева. Вечно раздуваше разни врели-некипели. Затова не му обръщах много внимание. Каза, че ще хвърлят оная кучка, дето пазиш, и другите, двамата в сините униформи, в шахтата на асансьора. И още, че нямало да прави нищо, само да кара колата с ония хищници. Много шибани неща ми разказа.

Виктория стана и започна да крачи напред-назад.

— Искаш да ми кажеш, че Карол Сесник и двамата полицаи са на дъното на шахтата в Трентън Тауърс?

— Не слушаш ли, да ти го начукам? Точно това казвам. Обзалагам се на дупката на един геврек, че са там.

— Как се казваш?

— Как ли? Чакай да си спомня… Засега няма да ти кажа името си. Разправям ти всичко това безплатно. Моят Ейс Кул сега е мъртъв. Нищо не може да го върне. Погледни там долу и ще видиш, че не дрънкам глупости. Но ако искаш повече, трябва да кихнеш нещо.

— Ако информацията си заслужава, ще платя. Как да се свържа с теб?

— Не се тревожи, сладурче. Ще гледам телевизия. Аз ще ти се обадя.

И линията прекъсна. Виктория грабна тефтерчето си и позвъни на Рон Джонсън. Предишната сутрин бе записала телефонния му номер. След няколко минути се обади съпругата му.

— Какво има? — сънено попита тя.

— Безпокои ви Виктория Харт. Съжалявам, че звъня толкова късно. Там ли е Рон?

След малко чу и неговият глас.

— Да?

— Току-що ми се обади един интересен тип. Не ми каза името си, но говореше като негър от гетото.

— Това е расистко изявление, госпожице Харт. Ако не се разбирахме, щях да подам доклад срещу теб за тези думи.

Гласът му беше малко напрегнат. Явно беше ядосан, че го е събудила.

— Зарежи това, Рон. Трябваше да го чуеш. Истински негър от гетото. Ако не бях прекарала половината си живот да взимам писмени показания от тези хора по затворите, никога нямаше да го разбера. Каза, че Карол, Тони и Боби са на дъното на асансьорната шахта в Трентън Тауърс.

— Не погледнахме там.

— Какво има долу?

— Мазна тиня. Мръсотия, натрупвана в продължение на петдесет години.

— Накарахте ли някой да я разрови?

— Не. Нали ти казах, това е едно блато от отпадни води и грес. Разгледахме плановете и бръкнахме с прът. На пет метра дълбочина всичко се е втвърдило. Разбуташ ли го, смърди по-лошо и от развалена риба.

— Повикай някого и пак погледни.

— Сигурна ли си?

— Не… но в гласа на онзи тип имаше нещо, което ме кара да мисля, че говореше истината.

— Това обаждане в два сутринта е много забавно, Вики. Трябва да го правим по-често — каза той и затвори.

Тя знаеше, че Рон вече е набрал друг номер и уточнява подробностите.

След като се обади на Виктория Харт, Биано Бейтс започна бавно да крачи из кухнята на мотелския си апартамент в Корал Гейбълс. Мястото беше на една крачка от разрухата и достатъчно потискащо и без съкрушителната новина за Карол. Той отвори хладилника, извади студена бира и я допря до лицето си, но не я изпи. Нямаше доверие на стомаха си, който вреше и кипеше. Роджър го погледна и тихо изръмжа. Биано се вторачи в кучето.

— Защо го е направила? — попита той.

Биано видя съобщението за изчезването на Карол Сесник по вечерните новини в единайсет. Сякаш го удариха с юмрук. Заболя го по-силно, отколкото от бухалката на Джоузеф Рина. Щом репортажът свърши, той изскочи от апартамента, хукна към форда и отиде до един денонощен магазин, където имаше вестници от цялата страна. Купи „Трентън Хералд“, намери статията за изчезването на Карол и внимателно я прочете. Там се споменаваше и за побоя над Франк Лемей. Пишеше, че след като дал показания на полицията, той избягал от болницата. Прокурорката, която авторът тук-там наричаше Вики Лисицата, отказала да оттегли обвиненията, когато намерила очевидец на побоя. Самоличността на свидетеля била пазена в тайна и всички мислели, че е мъж. Предишния ден обаче станало известно, че е сестра на име Карол Сесник, която специализирала грижи за деца, болни от рак в трентънската болница. Биано остави вестника и почувства, че в очите му парят сълзи. Знаеше, че Карол не е била около извънградския клуб край Грийнсбъро, когато бе станал побоят. Тя бе излъгала Виктория Харт, защото Джо Рина искаше да убие Биано и беше обещал да се опита да го направи отново. Карол знаеше това и доброволно бе предложила услугите си. Сигурно мислеше, че след като Джоузеф Рина отиде в затвора, Биано ще бъде в безопасност. Той напрегна мозъка си за миг, но само върху фактите.

Не беше сигурен, че Карол и двете ченгета са в шахтата. Измамникът на карти Фреди Трипръстия му бе разказвал как фамилията Рина се отървава от труповете — хвърляха ги в асансьорните шахти.

— Няма ченге, което иска да рови в тинята под асансьора — обясни му той, когато дойде да го види в болницата.

Биано отново прочете репортажа за изчезването на Карол и започна да прелиства вестника, търсейки нещо правдоподобно, което да използва. Мислите му кръжаха около нещастието. В очите му бликнаха сълзи, но той ги избърса и продължи да полага усилия да се съсредоточи. На страница двайсет и втора видя нещо, което привлече вниманието му. Там имаше снимка на микробуса, оставен в гробището за коли в Хоубоукън. В съобщението пишеше, че негърът от Ямайка Джон Доу е бил намерен в откраднатото превозно средство с три 9-милиметрови куршума в тялото. Балистичната експертиза твърдеше, че са изстреляни от две различни оръжия. Тъй като негърът имаше хероин в кръвта, трентънската полиция предполагаше, че става дума за убийство заради наркотици. Станало бе в нощта, когато Карол изчезна. Биано беше чувал, че Томи Рина често използва шофьори „за еднократна употреба“. По този начин не оставяше свидетели, нито им плащаше две-три хилядите долара, които обикновено се полагаха на шофьор при голям удар. Биано се зачуди дали негърът в откраднатия микробус е участвал в убийството. Фактът, че беше умрял същата нощ придаваше на тази хипотеза известна достоверност.

Биано се върна в мотелския си апартамент и един час упражнява почти съвършения си негърски диалект. Докато излежаваше единствената си присъда в затвора, той го бе научил от съкилийника си, дребен, полуоткачен бандит на име Амп Хейуд. Биано не познаваше Виктория Харт. Тя беше определена за прокурор по делото, след като бе избягал от болницата, но на първата страница във вестника имаше нейна снимка. Вики Лисицата изглеждаше необичайно красива за щатски прокурор. Имаше къса коса и съвсем не приличаше на лисица, а на сериозен човек. Биано сгъна вестника и седна до телефона. Трябваше да разбере дали Карол е мъртва. Щеше да накара трентънската полиция да претърси дъното на асансьорната шахта. Вдигна слушалката и в два часа сутринта се обади на прокурорката от Ню Джърси.

Приключи разговора и застана в кухнята, плъзгайки студената бира по челото си. Стомахът му се вълнуваше, заплашвайки да изригне. Сетне изведнъж Биано се обърна и повърна в мивката. Роджър не откъсваше очи от него. Наблюдаваше го изпитателно.

— Престани да ме зяпаш, Роджър. Господи, по-лош си и от монахиня католичка.

Той пусна студената вода и изплакна устата си. Представи си Карол. Образът й пробегна пред очите му. Бяха в Аризона, в голямата къща, която баща му беше наел в края на сезона за поправяне на покриви. Измамите с покривите бяха сезонни. Настъпеше ли зима, никой не рискуваше да му поправят покрива, затова семейството прекарваше два месеца в Аризона, живеейки в лукс. Тогава за пръв път братовчедка му Карол дойде да ги посети. Тя беше на шест, а Биано — на девет години. Допаднаха си от пръв поглед. Той хареса чувството й за хумор и облачето лунички, осеяли чипото й носле. Но най-много му се понрави начина, по който гледаше — нещо като обожание към герой. Това изваждаше на показ най-доброто у него.

Не че Карол беше олицетворение на добродетелността. Тя притежаваше дяволитостта на мошеник, вероятно възпитана у нея от няколко поколения измамници в семейството. Майката на Биано беше Сесник. Те бяха американски цигани. Занимаваха се с шашми на карти таро и бяха отлични джебчии. Шестгодишната Карол можеше да те обере, без да разбереш. През онази първа зима, която прекараха заедно, тя научи Биано на това циганско умение. Майка му също взе участие в онези академични уроци. Учеха рамо до рамо в горещата импровизирана класна стая, която майка му бе подредила за тази цел над гаража. Биано и Карол често спяха в палатката в задния двор. Един път той се опита да я уплаши. Каза й, че мечките са слезли от планината и нощем ровят из боклука. Карол го погледна с широко отворени от страх очи.

— Страх ме е от мечки, Биано — сериозно каза тя и го хвана за ръката, — но ако дойдат, знам, че ти ще ме пазиш.

Какво можеш да направиш на такъв човек? Само да го обичаш.

Оттогава никой не го беше молил за защита. Нямаше мечки, но той обеща, че няма да позволи да й се случи нищо лошо. Карол държа ръката му, докато заспа. На сутринта още лежеше до него, сгушена в одеялото си.

Биано се почувства толкова неудобно от онази лъжа, че повече никога не я излъга. Това беше единственото почтено приятелство в живота му. И той удържа на обещанието си да я закриля. Постоянно поддържаха връзка. Три пъти ходи на гости на семейството й по Коледа. Тя го посети няколко пъти, докато той беше в затвора „Рейфорд“ във Флорида. Беше му като сестра. Бяха първи братовчеди, но най-важното — духовни приятели. Карол бе една от малцината във фамилията, която не се занимаваше с измами. Искаше да стане медицинска сестра и напоследък работеше в педиатричното раково отделение в детската болница. Заговореше ли за децата там, в очите й бликваха сълзи.

— Биано, да знаеш колко са смели онези хлапета. Борят се с всички сили, но средствата все не стигат… Ако бях богата, щях да им дам всичките си пари.

Той знаеше, че тя говори сериозно, но въпреки това се чудеше дали Карол не се опитва да компенсира за престъпната дейност на семейството си. Преди няколко години Биано й изпрати своя дял от една двумесечна измама, за да плати разноските по обучението си. В замяна тя бе излъгала, за да го спаси от Джо Танцьора. Биано знаеше, че Карол е мъртва. Очите му се напълниха със сълзи. Не можеше да преживее загубата й.

Влезе в спалнята и се хвърли на единичното легло. По лицето му се стичаха сълзи, които мокреха възглавницата. Плачеше както за Карол, така и за себе си. За двете деца, хванали се за ръка в онази палатка преди двайсет и пет години. Щом Карол можеше да умре за него, и Биано можеше да направи същото за нея. Трябваше да намери начин да възвърне смелостта си. Реши да унищожи братята Рина.

Ридаейки, Биано Бейтс започна да измисля план за последната си голяма измама.