Стивън Канел
Мошеникът (21)

20.
Пеенето

Всички търсеха Томи Рина. Управителят на етажа на най-богатите комарджии описа Дакота на администратора, който я помнеше добре и в осем сутринта отключиха стаята й. Посрещна го отвратителна воня на повръщане. Видяха Томи проснат по лице на леглото, само по обувки и чорапи. Приличаше на дрогиран поклонник на секта. Събудиха го и той изпъшка, седна в леглото и присви очи, като видя Арнолд Бузини и две ченгета от охраната.

— Махайте се оттук, да ви го начукам — изръмжа той.

— Направиха удар в казиното — обясни Бузини.

— Изчезвайте! Трябва да се облека — каза Томи, придърпвайки завивките към слабините си.

Те излязоха и той се опита да стане.

— По дяволите…

Главата му се пръскаше. Препъвайки се, Томи влезе в банята, пусна душа и застана под струята. Беше адски зле. Имаше чувството, че ще умре.

И тогава започна да си припомня какво се беше случило… Богинята… Напиването… Чукането, за което имаше смътен спомен.

— Господи, какво количество изпи оная кучка!

После си спомни какво бе казал Бузини, отвори вратата на банята и се провикна:

— Хей, Бузини… какъв удар са направили?

Двайсет минути по-късно те седяха в малкия кабинет на Арнолд Бузини. Томи говореше по телефона с брат си. В съседната стая преглеждаха фалшивите зарове и инвалидния стол. Разбраха къде са били пробити заровете и сега вече знаеха, че са ги измамили. Джо беше бесен, но както винаги, говореше спокойно.

— Томи, ти си само един самоходен надървен пенис… Мислиш единствено за жени.

— Стига, Джо, не беше така.

— Първо удрят бижутерския магазин със сто бона. Добре, дребна работа. Тъпо е, но ще го преживея. Но това сега… Над един милион долара, Томи. Ти си там, на място, а шефът на смяната не може да те открие. Натирил си оная червенокоса духачка в моята вила и чукаш друга проститутка, докато ни обират… Никой не може да те намери.

— Джо… Виж какво…

— Каква е ползата от теб, като мислиш с оная си работа? Навсякъде имам проблеми. А ти само ги влошаваш.

— Не ги влошавам, Джо. Ако миналия месец в Ню Джърси не бях аз, щяха да те осъдят.

— Тази линия е отворена, Томи — избухна Джо. — Сигурно ни подслушват. Използвай поне веднъж шибаната си глава, да ти го начукам.

Джо почти никога не губеше контрол и не псуваше, затова думите му накараха Томи да изтрезнее.

— Какво искаш да направя?

— Загубил си един милион долара. Или ги намери, или ги плати от личните си средства.

— Исусе, що за сделка е това? Ти непрекъснато харчиш пари за разни тъпотии, но никога не ги плащаш от джоба си.

— Когато аз загубя пари, Томи, това е защото се е случило нещо непредвидено. После анализирам грешката си и никога не я повтарям. А ти губиш пари, защото не можеш да си държиш патката в гащите. Правиш една и съща грешка по три пъти на седмица. Затова или намери парите, или ги възстанови. Нямаш друг избор.

И Джо затвори.

Още в началото на разговора Бузини се бе отдалечил в другия ъгъл на кабинета. Не искаше да слуша размяната на реплики. Мразеше да чува как Томи се моли, защото после щеше да си го изкара от него. Но нямаше как да излезе от стаята.

— Какво ме зяпаш? — изръмжа Томи.

— Нищо… Аз…

— Искаш ли малко от тази неприятност? Мога да те включа, задник такъв. Как си допуснал онези типове да те измамят? Защо си махнал тавана? Да не си сляп?

— Аз… Не съм…

— Бил си там и си гледал как ни одират кожата — изкрещя Томи. Лицето му се зачерви. Зачуди се дали да не грабне нещо и да размаже управителя. — И така, къде е оная кучка Дакота, която ме упои?

Всъщност мислеше, че тя участва в номера и отдавна е изчезнала.

— Не знам…

— Нищо не знаеш, нали?

Томи кипеше. Главата му пулсираше. Имаше киселини. Искаше му се да си го изкара на някого. Само така можеше да се почувства добре.

— Ще отида до вилата да се преоблека. Изпрати ми нещо за ядене. В стомаха ми сякаш има пирани. Да ми донесат кисело мляко или нещо подобно.

Томи тръгна към вратата, но на прага рязко се обърна и хвана Бузини неподготвен.

— Не можеш да се съсредоточаваш върху бизнеса, скапаняк такъв. Правиш едни и същи грешки. Ти трябва да взимаш решенията, а не непрекъснато да търчиш при мен и да ме питаш какво да правиш. За какво ти плащам?

— Съжалявам.

— Трябва да съжаляваш! На една крачка от смъртта си. По-добре измисли как да оправиш нещата — изръмжа Томи и излезе от кабинета, като си мислеше колко хубаво би било да разбие с чук шибаната глава на самодоволния Бузини.

На път за вилата Томи мина през вътрешния двор и тръгна по каменната пътечка покрай басейна. Беше извърнал лице от слънцето, защото ярката светлина пронизваше очите и мозъка му като игла за акупунктура. Сетне видя нещо, от което се втрещи. Фантастичната богиня от предишната нощ излизаше от басейна. Беше само по бикини. Седна на шезлонга и затвори очи. От съвършената й кожа и мокрите коси капеше вода. Томи не можеше да повярва, че тя още е тук. Бе дошла в клуба със стареца и племенника му. Той предположи, че го е напила и се е чукала с него, за да го извади от играта. Беше сигурен, че Дакота участва в измамата, затова какво, по дяволите, правеше тук? Томи забърза към вилата на брат си и се обади на Бузини.

— Хей, мухльо, има нещо, с което можеш да започнеш, за да спасиш работата си. Оная курва е при басейна. Доведи я във вилата.

— Добре.

— И гледай да не предизвикаш трета световна война. Може да се наложи да я премахна, затова не прави панаири пред хората там. Ясно ли е?

— Да.

Гласът на Бузини трепереше.

Какво означава това, че Томи може да я премахне? Бузини беше управител на казино, а не главорез. Бе завършил хотелиерство. Щеше ли сега да се забърка в убийство? „Как можах да попадна тук?“, запита се той.

 

 

Томи крачеше из луксозната вила. В дневната имаше роял, а пред прозореца на спалнята — частен плаж. Джо контролираше обзавеждането и бе накарал да сложат красивите пейзажи с маслени бои в стъкло и херметически затворени рамки, за да не бъдат съсипани от океанския въздух и влагата. Имаше и няколко безценни съкровища на изкуството на ацтеките, които Джо бе колекционирал и наредил на шкафчетата. После просмуканият с алкохол мозък на Томи престана да се разсейва и се сети за Калиопа. Трябваше да я разкара оттам. Бързо се вмъкна в спалнята и я намери заспала на двойното легло. Дръпна я за косите.

— Какво правиш? — изписка тя. — Къде беше, по дяволите?

Той я удари с юмрук по устата. Томи обичаше да бие.

Тя падна върху възглавниците. От устата й потече кръв.

— Не задавай въпроси — бавно изрече той и доближи лице до нея.

— Съжалявам — каза Калиопа, гледайки в изпълнените му с омраза и гняв очи.

— Разкарай се оттук. Върнеш ли се преди да е станало следобед, ще завършиш по-зле и от босненска съпруга.

Тя се измъкна от леглото и изтича навън.

И Томи зачака. След няколко минути чу, че някой разговаря на портата.

— Не… Не. Това е за най-добрите ни клиенти. Подарък от хотела. Държа бутилките в хладилника тук — обясняваше Бузини.

После вратата се отвори и в стаята влезе Дакота. Беше боса и си бе сложила къса фланелка. Косите й още бяха мокри.

— Здравей — извика Томи. — Помниш ли ме?

— Томи — усмихна се тя. — Мислех, че още спиш.

— Ела тук, кукличке — зловещо се ухили той.

Дакота тръгна към него и когато се приближи на няколко крачки, Томи замахна. Уцели я в скулата. Ударът завъртя главата й настрана и я запрати към стената. В този миг Томи приличаше на горила. Арнолд Бузини хлъцна от ужас. После мафиотът хвана Дакота за косите и я удари още няколко пъти — в стомаха, където усети, че нещо се скъса, и в главата. Част от зъбите й изхвърчаха и се пръснаха на килима. Тя се строполи по гръб на пода. Отначало лежеше неподвижна, сетне опита да се надигне на лакти. Усмихна му се с разкървавената си уста и прошепна:

— Това ли е най-доброто, на което си способен?

Томи я сграбчи за китките и я дръпна да стане. Краката й се огъваха, но щом се изправи, Дакота вдигна коляно към слабините му. Но той я изпревари и я ритна в корема. Тя се свлече на пода и се сви на килима.

— Ще я убиеш! — разтревожен извика Бузини.

— Ако й провърви, ще умре. А сега, махай се оттук.

Бузини не помръдна. Томи грабна една от безценните индиански фигури и я запрати към управителя. Статуята се разби в стената. Ужасен, Арнолд избяга.

Томи изправи Дакота и я блъсна назад. Олюлявайки се, тя влезе в дневната, като остави кървава диря върху белия килим. Но не се предаваше. Юмруците й бяха стиснати. Беше готова да се отбранява, когато Томи се приближи и застана на няколко крачки от нея.

— И така, трябват ни няколко отговора, красавице.

— Ти си най-лошият любовник, когото съм имала.

— Не става дума за това. Кои са те?

— Кои? — попита тя, опитвайки се да спечели време, за да проясни мислите си.

Той отново я удари. Този път Дакота мигновено се строполи на земята. Беше загубила сили. Всеки момент можеше да изпадне в шок, но извърна лице и предизвикателно се вторачи в него.

— Това беше по-добре, но още съм в съзнание. Не можеш да извадиш от строя дори едно момиче, Томи.

— Корава кучка си. Трябва да ти го призная.

— Или може би ти просто не можеш да биеш — изсъска тя.

Гласът й беше студен като стомана. Опита да се изправи, подпирайки се на дивана.

— Кои са те? — повтори той. — Дъртият смотаняк във фалшивия инвалиден стол? Кой е той? Професионален мошеник на зарове? Няма го в нашите списъци.

— Казва се Хари Сътън. Не е мошеник… а физик или инженер. Изобретател.

— Аха. И какво е изобретил? Фалшиви зарове?

— Пълни заровете с целофанов газ. Той го е измислил. Газът се втвърдява, когато го затоплиш, а не обратното… Би ли ми дал една мокра хавлия за устата, ако обичаш?

Томи отиде в кухнята, пусна студената вода, намери хавлия, намокри я и я хвърли на Дакота. Тя я улови и я допря до устата си, която силно кървеше. Когато я махна, Томи видя, че бе разкъсал устната й.

— Продължавай!

— Хари живее във Фресно, на яхта. Те ме доведоха в Лас Вегас и ми казаха да те сваля.

— А ти коя си? Проститутка?

— Аз съм опортюнистка… която някога имаше страхотна усмивка.

— А кой е червенокосият?

Дакота се поколеба за миг и Томи се приближи до нея.

— Не ме будалкай, сестро… Обичам да бия. Това е любимият ми спорт.

— Дъглас Кларк. Доктор по геология. Работи за някаква петролна компания… „Фентрис Каунти Газ и Петрол“… или нещо подобно. Наскоро го били уволнили и е бесен. Измислил е някакъв шантав план, за да им отмъсти. Опитват се да изкупят акциите на компанията или нещо такова. Затова откраднаха от казиното ти. Трябват им много пари… Би ли ми дал малко лед? Устната ми се подува.

Той извади шепа лед от хладилника и го хвърли към нея. Едно от парчетата я удари по главата, друго падна в скута й. Тя го взе и се прицели в Томи. Не го улучи и строши една стъклена гарафа. Той знаеше, че Дакота изпитва силна болка, но подобно на шампион, отказваше да я покаже.

Двамата дълго се гледаха. Накрая Томи вдигна крак и с всичка сила я ритна между бедрата. Дакота се сви и прибра крака, като обви с ръце коленете си.

— Казваш, че не са професионални мошеници, така ли? Безработни учени, а? Не ти вярвам.

— Не знам друго. Платиха ми петстотин долара плюс разходите. Сега всичко ще отиде за зъболекар.

— Или може би за погребение. Ако историята ти се окаже лъжа, ще наториш почвата.

— Само опитай — каза тя и започна да трепери, изпадаше в шок.

Томи се почувства по-добре. Обърна се, приближи се до телефона и набра някакъв номер.

— Пригответе „Чалънджър“ — нареди той на пилотите си. — След час заминаваме за Фресно.

После се върна при Дакота. Хвана я за косите и я изправи. Тя отново го изненада, като се изплю в лицето му. Храчката й беше кървава и мръсна. Томи не се избърса. Усети как слюнката се стича по лицето му. Краката на Дакота трепереха. Едва стоеше, но беше готова да се бие и го гледаше предизвикателно. Томи беше смаян. Тя беше необикновена жена.

— Идваш с мен. Ще бъде забавно — каза той. — По пътя може да помогнеш на увисналия ми член да се надърви.

После пак я удари — този път право в устата. Дакота политна назад, падна на пода, сви се и изохка.

— Сега беше малко по-добре, не мислиш ли? — тихо попита Томи.

Сетне отиде в спалнята и хвърли няколко неща в куфара си.