Стивън Канел
Мошеникът (35)

34.
Експлозията

Беше десет и трийсет петък вечерта. Грейди Хънт се намираше в микробуса със сателитна чиния, паркиран на Филмор стрийт. Отзад беше горещо и Дени Денистън току-що бе излязъл да изпуши една цигара.

Виктория и Биано бяха в „Риц-Карлтън“. Хората на Грейди седяха в коли, разположени на стратегически позиции около хотела. Отпред имаше агент, преоблечен като носач. Всеки път, когато пренасяше багаж, този нещастник псуваше по микрофона на ревера си колегите си от ФБР.

Пейджърът в чантата на Виктория изпращаше ясен сигнал до „Сатком 6“, който го предаваше на сателитната чиния на синия микробус. Грейди следеше Виктория, наблюдавайки движенията й на електронната карта на екрана пред него. Пейджърите бяха разработени в техническата лаборатория на ФБР. Той обичаше да раздава тези миниатюрни проследяващи устройства на доносниците. Винаги им се обаждаше по няколко пъти, за да им каже, че мисли за тях, но истинската причина беше да активира сателитното проследяване в случай, че устройствата се откачат или бъдат махнати. Виктория и Биано мислеха, че са се отървали от Грейди, но пейджърът издаде местонахождението им за по-малко от пет минути.

Телефонът в микробуса иззвъня и Грейди го грабна. Обаждаше се Гил Грийн от хотелската си стая в центъра на града.

— Какво става? — попита той.

— Още са там. Ще се обадя, когато тръгнат.

— В „Риц“ ли са?

— Да.

— Чудя се какво правят там. Няма логика.

— Да. — Грейди се опитваше да го разкара. В същия миг сателитното проследяване се включи. — Движат се. Трябва да тръгвам.

Той затвори и потропа на задната врата, за да повика Денистън. След няколко секунди Изненадата скочи в микробуса.

— Насочват се към Стоктън — каза Хънт на шофьора, който включи на скорост. — Свържи се с Лари Уайт и му кажи, че тръгваме.

Денистън взе микрофона и изпълни разпореждането.

 

 

В микробуса на бившите командоси от „Делта Форс“ единият снайперист караше, а другият държеше пушка. С белезници на ръце, Томи седеше срещу Джо и гледаше в безизразните, студени очи на брат си. Биано и Виктория бяха в жълто-кафявия линкълн зад тях с Рио, Морския и Пехотинеца.

— Трябва да ме изслушаш, Джо — каза Томи.

Брат му не отговори.

— Ние притежаваме шибана петролна компания. Това е най-голямата стратиграфска моноклинала в Северното полукълбо. Купих я за двама ни. Разбрах за нея от онези двама типа, които направиха удар в казиното на Бахамските острови. Възрастният е физик, а по-младият — геолог. Работили са за „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Престани да гледаш през мен и слушай какво ти говоря.

Но Джо Рина мълчеше.

— Те са открили онези огромни петролни залежи. Говоря за двайсет и пет декара, Джо. Знам, че това не означава нищо за теб, но размерите са нечувани. Двамата учени са доказали наличието на кладенеца и…

— Купил си компанията? — прекъсна го Джо. — Това ли е историята ти? Но парите са още в колата ти. Мислиш ме за глупак, така ли?

— Не знам какво е станало. Сигурно са…

— Защо се мотаеш с Виктория Харт? Тя се опита да ме напъха в затвора за опит за убийство. Трябваше да очистим трима човека, за да се отървем от нея. И сега я заварвам в хотелската ти стая да те нарича „миличък“. Повдига ми се от теб.

— Тя беше гримирана, Джо. Не я познах. Правеше се на Лора Луна, финансов директор на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Линуд Лейси, президентът на компанията, получи сърдечен удар и… Слушай, знам, че всичко това звучи глупаво… но ме изслушай и ще…

— Знаеш ли защо престанах да убивам хора и оставих това на теб?

— Слушай, Джо, цялата шибана работа… Всичко ще ти обясня.

— Причината, поради която се отказах от убийствата, беше, че не можех да понасям хленченето на умиращите. Бил си човек, затова недей да хленчиш. Не че спомените вече ме интересуват… но защо не ми помогнеш и не спреш? Ти си история. Разочароваща част от моето минало.

— Как можеш да кажеш такова нещо, Джо?

— Единствената причина, поради която още не съм те очистил, е коприненият ми костюм. От това разстояние ще се изцапам с кръвта ти.

Томи погледна в очите на брат си и видя студена яснота. Разбра, че брат му не се шегува.

— Джо, моля те… изслушай ме…

Но Джо зареди пистолета и стреля. Шофьорът подскочи и едва не изкара микробуса извън пътя. Куршумът прониза гърдите на Томи, пробивайки белия дроб. Той се преви на две и падна на коленете на Джо, разпръсквайки кръв по черния му копринен костюм.

— Глупак — каза Джо и блъсна втрещения си, кървящ брат. — А сега млъквай, чу ли? Не искам да те слушам повече.

Спряха пред входа на „Президио“. Рио паркира линкълна пред микробуса, слезе и отвори портите на старата запустяла военна база. Пространството заемаше пет хиляди декара превъзходна крайбрежна земя и по-рано беше военен команден център на осем щата. Сетне я затвориха поради съкращенията в бюджета. Мястото беше великолепно. Дървените сгради бяха построени в архитектурния стил от началото на века и имаха големи прозорци, гледащи към моста „Голдън Гейт“. Рио отвори портите и застана встрани, докато двете коли влязоха. Качи се в линкълна и потеглиха по булевард „Президио“. Минаха покрай запустялата военна клиника с ниски стрехи и наклонен покрив и щаба. Завиха наляво по булевард „Аргуело“ и се отправиха към възвишенията, оставяйки зад себе си базата и светлините на пътя. Подкараха на юг по стария изровен път и се изкачиха по гористия хълм, където Рио и хората му се бяха обучавали преди години.

 

 

— Те са в „Президио“ — каза по микрофона Грейди. Гласът му прозвуча леко обезпокоен. — Може да ги загубим. Да влезем.

Денистън вече бе слязъл от микробуса. Извади крика и разби ключалката на портите. Завиха на юг и се отправиха към хълмовете, които пазеха старата военна база и пристанището на Сан Франциско.

 

 

Снайперистът спря в гористото пространство и дръпна ръчната спирачка. Преди няколко месеца необичайно силен вятър бе повалил няколко дървета в този район. Мястото беше осеяно с дънери, клони и храсталаци.

Изкараха Томи. Краката му се огъваха. Той се запрепъва пред по-малкия си брат. Не му оставаше много. От гърдите и от гърба му течеше кръв.

Биано го видя и веднага разбра, че здравата са загазили. Цялата измама зависеше от това Томи да остане жив, за да даде показания срещу брат си. Биано не предположи, че Джо ще стреля по Томи в микробуса. Ако Томи умреше, нямаше да имат свидетел и Джо Рина щеше да се измъкне чист.

Тръгнаха през шубраците и Рио намери пътеката, водеща към една поляна. Той и екипът му познаваха всеки сантиметър от този участък, особено подземния лабиринт от пещери, построен, за да се подготвят за борба в тунели. Планът беше да убият Томи, Виктория и Биано, да завлекат телата им в някоя пещера и използвайки пластичен взрив и радиодетонатор, да взривят тунела и да погребат труповете под тонове мека пръст. Никога нямаше да ги намерят.

Групата тръгна по пътеката и стигна до поляната. Рио отмести с ритник големия дървен капак, който закриваше отвора към пещерите.

— На колене — заповяда Джо.

Томи вече храчеше кръв. Свлече се на колене и му се зави свят.

Биано знаеше, че от забвението ги делят само няколко секунди.

 

 

Пехотинеца остана на пътя, за да ги пази в гръб. Чу, че идват някакви коли, изпълзя на хребета и погледна надолу към шосето. Видя син микробус със сателитна чиния, следван от няколко коли, пълни с хора. Веднага разбра, че са федерални агенти и грабна микрофона.

— Възникна непредвидена ситуация — докладва той.

— Какво ти е необходимо, за да я отстраниш? — попита Рио, който бе извадил автомата „Хеклер и Кох“.

— Изпрати Морския с огнехвъргачката. Разполагам с по-малко от минута.

Рио издаде заповед на Морския, който хукна към микробуса, извади огнехвъргачката и се завтече към пътя.

 

 

Грейди не разбра какво го уцели. Караха към гората на върха на хълма, когато изведнъж целият микробус се запали. Сетне почти веднага резервоарът експлодира. Някой застреля Грейди през покрива и той умря, преди да стигне до металния под.

— Мамка му! — развикаха се агентите на ФБР в колите отзад, когато микробусът излезе от пътя и се прекатури по склона.

Завиха обратно. Морския прекоси хълма и зае позиция от другата страна на пътя. Колите на ФБР профучаха покрай него. Той натисна спусъка и ги заля със струя течна смърт. И двата автомобила се запалиха. Някои от мъжете започнаха да се търкалят в прахоляка, за да се изгасят, други извадиха оръжията. Откриха огън и повалиха Морския с градушка от куршуми. Единият попадна в резервоара на огнепръскачката и взриви Морския, превръщайки го в оранжев облак, който опърли всички и освети небето над тях в зарево от ракетно гориво.

 

 

Всички на поляната чуха силната експлозия, която превърна Морския в пепел. Джо насочи пистолета си към Томи.

— Не го прави, Джо — замоли го Биано. — Той казва истината. Всичко беше измама.

Биано и Виктория бяха на колене, а ръцете им — оковани в белезници зад гърба.

— Вярно е — каза тя, — цялата работа беше номер.

Но Джо се прицели в лицето на брат си.

— Начукай си го, Джо — изхриптя Томи.

Виктория още не беше готова да умре, но явно нямаше какво да направи, за да спаси себе си или някой от другите. Неизвестно защо беше спокойна, сякаш всичко това не беше реалност. После се случи нещо забележително. Погледна крадешком към Биано и видя, че той я гледа. И в онзи миг през изумително сините очи тя проникна в душата му. Въпреки положението, в което се намираха, гледката беше красива.

— Запалете ги — нареди Джо.

Двамата снайперисти дръпнаха плъзгачите на щурмовите пушки. Томи се вторачи в смъртоносната паст на пистолета на Джо. Времето сякаш спря. В същия миг се разнесе далечен тътен.

— Какво става, по дяволите? — учуди се Рио, когато земята започна да трепери. Грохотът ставаше все по-силен, после се чу нечовешки писък…

На върха на хълма изскочи лъскав червен тритонен камион „Шевролет“, който изфуча на поляната. Четирите гуми разпръснаха прах във въздуха. Спря рязко и антената с червено перо силно се заклати. Последваха го още три камиона с червени пера на антените и регистрационни номера от Арканзас. Отзад стояха албиносите Бейтс. Всички държаха пушки помпи. Четирите пушки „Итака“ стреляха едновременно в мрака.

Двамата снайперисти на Рио отвърнаха на огъня. Сетне на поляната изреваха още три камиона. Кънтри музика и бойни викове изпълниха нощта, наред със стрелбата на автоматично оръжие.

Джо се обърна, за да довърши брат си. Биано се хвърли върху него точно преди Джо да натисне спусъка. Макар и с ръце, оковани с белезници зад гърба, Биано го удари с рамо в стомаха и го повали по гръб. Двамата започнаха да се търкалят в меката пръст, но Джо успя да се изправи и насочи пистолета си към Биано. В същия миг Виктория връхлетя върху него, удряйки го по пищяла. Той отново падна и стреля във въздуха. Оръжието изхвръкна от ръката му и се плъзна към дупката в земята, предназначена за техен гроб. Биано скочи и ритна пистолета в отвора.

Отново се нахвърли върху Джо и загуби представа за суматохата зад гърба си. Събра сили и го удари с глава.

Най-после зашеметен, Джо лежеше по гръб. Опита да се надигне. Не знаеше къде се намира. На поляната се водеше престрелка.

Пехотинеца бе заел позиция на височината, но не видя Бейтс от Хог Крийк, които подкараха лъскавите си камиони към него. Те бяха много и накрая той хвърли оръжието и се предаде. Легна по корем, а Бронко и Ехо Бейтс радостно го заблъскаха с юмруци.

Биано видя, че Томи е изпаднал в шок.

— Трябва да го закараме в болница — каза той, докато Шевролет и Кадилак Бейтс режеха пластмасовите белезници с острите си ножове.

Биано и Кадилак пренесоха Томи в един от камионите. Мафиотът губеше съзнание. Изведнъж в далечината се чуха сирени.

— Пикникът свърши — отбеляза Кадилак.

Членовете на семейство Бейтс хукнаха към камионите. Биано дръпна Джо да стане и го предаде на Кадилак, който го настани на предната седалка до себе си. Ехо Бейтс седна до мафиота, който гледаше грамадния албинос и се чудеше от коя планета бяха дошли всички тези типове.

— Толкова си готин, че веднага бих те изчукал — ухили му се Ехо Бейтс и Джо разбра, че това не е майтап.

Потеглиха, разпръсквайки се в различни посоки, без да използват пътя. Минаха покрай микробуса на ФБР и намалиха, но Грейди Хънт, Дени Денистън и шофьорът бяха мъртви. Останалите федерални агенти хукнаха към тях, но те не спряха. Трябваше да спасят живота на Томи, инак цялата измама щеше да се провали.