Стивън Канел
Мошеникът (22)

21.
Абсолютната тайна

Пилотите приземиха червено-белия двумоторен „Чалънджър“ на летището във Фресно. Беше четири следобед. Отпред ги чакаше лимузина и трима биячи. Горилите бяха докарани от Лас Вегас, където работеха като наемници. Тримата приличаха на стена от плът и мускули. Водачът им беше широкоплещест главорез на име Джими Фрийз. На лицето му имаше продълговат белег от нож — реално предупреждение, че е психопат. До него стояха братята Съмърланд, Уейд и Кийт, бивши футболни звезди. Тежаха по сто и трийсет килограма и опъваха до спукване шевовете на костюмите си. По-рано бяха охрана на Рина, но Джо ги уволни при съмнителни обстоятелства, които Томи така и не разбра. Затова от време на време им възлагаше по някоя задача.

Вратата на самолета се отвори и първа се появи Дакота. Лицето й беше подуто и пурпурночервено. Разцепената й устна се нуждаеше от шевове. Върху раната бе засъхнала кръв. Явно изпитваше силна болка. Бавно слизаше по стъпалата, като се държеше за парапета. Беше облякла една от роклите на Калиопа, която й беше тясна. Томи я следваше по петите. Дакота се приближи до колата и се настани на задната седалка, без да каже нищо. Джими Фрийз я посочи и попита:

— Какво е станало с нея, по дяволите?

— Затваряй си устата и тръгвай — излая Томи.

Качи се отзад и лимузината потегли. После даде на Уейд Съмърланд лист хартия.

— Шибаното място се казва яхтклуб „Мъд Флат“. Обади се на „Справки“ и разбери какъв е адресът. Тя каза, че ония смотаняци са на някаква яхта на име „Сеизмичен шпур“.

Колата профуча покрай складовете за зърно и наскоро изораните ниви, гъмжащи от летящи насекоми, и се отправи към Фресно. Градът се бе разраснал покрай земеделието и каналите, които се вливаха в река Сан Йоакин и предоставяха възможност за евтин транспорт до Сан Франциско. Уейд взе клетъчния телефон, набра „Справки“ и получи информация и указания. Петнайсет минути по-късно спряха на паркинга пред яхтклуба. Мястото изглеждаше запустяло. Имаше само една-две коли. В далечния край беше паркирана една синьо-бяла каравана.

Томи погледна Дакота.

— Ако не са тук, по-добре си уреди час при пластичен хирург.

— Какво искаш, Томи? Казах ти всичко, което знам. Обясниха ми, че живеят тук.

Той изсумтя, сетне погледна Кийт.

— Стой при нея и я следи отблизо. Ще те изненада, ако не внимаваш. Смела е.

Томи, Джими и Уейд слязоха от лимузината. Тръгнаха по дървения мост и огледаха заспалите яхти. Смрачаваше се и насекомите бяха започнали да се събират на рояци. Неизвестно защо отказваха да хапят Томи, но безмилостно се спуснаха към Джими и Уейд, които размахаха огромните си ръце и взеха да се пляскат. Старият порутен дървен пристан минаваше успоредно на брега и служеше за основа на три кея, врязващи се навътре в плитките тинести води. В края на единия беше завързана зле поддържана ръждясала яхта. На кърмата пишеше „Сеизмичен шпур“.

— Ако ония скапаняци са там, ще хвърчат трески — измърмори Томи.

Сетне поведе малката група към яхтата. Вървяха бавно и безшумно. Скоро чуха някакъв разговор, който идваше от яхтата. Приличаше на кавга. Томи допря пръст до устата си. Промъкнаха още по-наблизо, досами стария плавателен съд. В същия миг Томи чу гласа на Биано.

— Всичко трябваше да бъде абсолютна тайна. Наложи се да накараме всички да мълчат, инак цялата сделка щеше да се разчуе и властите щяха да довтасат.

— Не се тревожи — рече Дъфи. — Все се притесняваш. Никой няма да каже нищо. Хората знаят какъв е залогът.

Яхтата беше дълга около дванайсет метра и имаше формата на кутия за обувки. Избледнялата жълта боя се лющеше, показвайки ръждата отдолу. На задната палуба имаше няколко жълто-кафяви шезлонга. Климатичната инсталация на прозореца бръмчеше силно.

Томи посочи към себе си, после към главния люк. Показа на Джими кърмата, а на Уейд — носа на яхтата. Главорезите кимнаха и изпукаха с кокалчетата на пръстите си. Томи извади деветмилиметровия зигзауер, даде знак на двамата мъже, сетне хукна нагоре по мостчето, блъсна с рамо вратата и нахлу в главната каюта.

Биано седеше на метален стол до масата. Беше си сложил лъскава вратовръзка на райета и очила с дебели лупи и рамки от черупка на костенурка. Скочи и се втурна към задната врата, а Дъфи се насочи към предната. За миг Томи остана сам с един малък кафяво-черен териер, който бе заспал на дивана, но вдигна глава да види какво става. От двете палуби се чу шум от кратка схватка. Изведнъж Биано и Дъфи бяха проснати по гръб на пода в каютата. Джими и Уейд влязоха след тях и изпълниха помещението с телата си. Томи прибра оръжието и се приближи до Биано. Дръпна го да стане и го хвана за яката на скъсаната риза.

— Не ме удряй — замоли Биано.

Томи го удари и го повали на стола. После го ритна в слабините. Биано се сви като бебе в зародиш. За да довърши бруталната си хореография, Томи му нанесе злобен ъперкът и Биано се строполи на пода. Роджър скочи и тревожно се вторачи в сцената.

— Моля, моля… Аз съм само един учен. Нямам пари. Не ни бийте.

Биано изведнъж се превърна в хленчещ и много уплашен доктор по геология.

— Не си и наполовина корав колкото кучката, която нае — каза Томи.

Биано вече трепереше от страх и държеше пулсиращите си тестиси.

Дъфи се изправи и отново се опита да избяга, но Джими го хвана и го блъсна вътре в каютата. Томи направи крачка към него и прикова залитащия възрастен човек със съвършен удар с лявата ръка. Задъха се. Кокалчетата на пръстите му се подуха, но Томи беше доволен. Той живееше за мигове като този.

 

 

Десет минути по-късно Биано и Дъфи седяха завързани за металните столове.

Навън беше тъмно и Томи бе запалил двата стари абажура, които осветяваха всичко в зловещ жълтеникав нюанс. Той претърси яхтата, но не намери парите си. Откри само купчини чертежи на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“, с дати и подробни забележки. Бяха свързани с нещо на име стратиграфска моноклинала „Оук Крест“. На някои пишеше „биотермален извор“, на други — „базисен конгломерат“ или „базисен шистов сеизмичен шпур“. Имаше няколко рисунки с мастило и молив на нещо, което приличаше на географска карта на подземните петролни пластове в Оук Крест, близо до Модесто. На тях беше изобразена огромна сводеста площ. Това бяха сеизмични карти на неща, наречени „антиклинали“ и „моноклинали“. Някой бе вписал многословни бележки в белите полета. Томи прегледа няколко, сетне изгуби интерес. Там пишеше неща, за които не го беше грижа. Хвърли ги на масата. Искаше само да си прибере парите и да пролее малко кръв заради неприятностите си.

Биано отвори очи, когато Томи плисна чаша вода в лицето му. Слабините му още пулсираха, а лицето кървеше. Томи му бе разклатил няколко зъба. Дъфи беше почти в безсъзнание.

— Ох — изпъшка Биано, опитвайки се да дойде на себе си. — Нищо не виждам. Очилата ми. Вчера загубих контактните си лещи.

Томи намери очилата и грубо ги сложи на носа му. Мафиотът знаеше, че е заплаха и искаше този скапан учен да разбере добре с кого си има работа.

— Дай ми парите.

Томи придърпа един стол, обърна го с облегалката напред и го възседна, скръствайки ръце. В дясната държеше зигзауера.

— Мислиш ли, че това ще може да стане веднага? — попита той.

— Не са у мен… Кълна се — отговори Биано.

— Хей! Страдам от онова, което наричат социално заболяване. По-скоро е психическо разстройство, емоционална дисфункция. Проблемът ми е, че обичам да убивам. Това смущава някои хора. — Томи се усмихна зловещо и Биано се сви от ужас. — Лекарите казват, че е много сериозен недостатък на личността. Но аз не съм съгласен, защото така изучавам човешките същества. Знаеш ли, че убиването е заложено в човешката ДНК, също като желанието да караш спортни коли и да чукаш готини мацки?

Биано се прокашля.

— Всъщност още не е доказано със сигурност, че ДНК определя особеностите в поведението. ДНК се отнася само до маркерите на генетичния код на физическите характеристики — научно обясни Биано.

— Не се будалкай с мен, задник — предупреди го Томи. — Слушай сега. Никак няма да ми е трудно да отскоча до железарията, да купя една резачка и да ви накълцам на парчета. Няма дори да трепна, защото съм решил да не потискам вродените си инстинкти. Не изпитвам угризения на съвестта.

— Господин Рина, бих искал да ви кажа, че парите ви са у мен, но всъщност ги няма.

— Как така ги няма?

Томи допря пистолета до гърлото на Биано, сетне го плъзна до зъбите му.

— Добре, добре… Не че ги няма… Ами, те са…

Биано погледна Дъфи, който отчаяно изграчи:

— Не му казвай!

— Вие двамата определено подценявате онова, което става тук. Аз съм шибан психопат. Убиец! Клиничен случай. Няма майтап! Имам документ от психиатър. Оная ми работа се надървя, като правя такива неща.

— Използвахме парите, за да купим удостоверения за акции — изтърси Биано.

— Не! — изкрещя Дъфи.

Томи стана и ритна стола му. Дъфи се прекатури и удари главата си в пода.

— Той е възрастен човек — замоли Биано. — Престанете!

Томи се приближи до Биано и го удари три пъти по главата. Очилата му изхвърчаха. Този път едва не загуби съзнание. В мозъка му избухнаха фойерверки. Накрая успя да се съвземе и присви очи. На маймунското лице на Томи бе изписано грозно изражение на плътско удоволствие. Биано немощно вдигна ръка и посочи.

— В спалнята, под леглото. Има няколко разхлабени дъски… Вдигни ги. Там има една метална кутия.

— Не — изграчи Дъфи.

Томи направи знак на Джими, който безшумно отиде в спалното помещение и след няколко минути се върна с металната кутия.

— Ключът е на врата му — рече Биано.

Томи сграбчи верижката на Дъфи, откъсна ключа, отвори кутията и извади десет красиво написани удостоверения за акции на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Всяко беше на стойност хиляда дяла. Имаше и няколко цветни брошури на компанията. Папката, която съдържаше материалите, беше в ярък, бляскав, ръждивочервен цвят и шумно провъзгласяваше светлото бъдеще на компанията. В брошурата имаше цял раздел, който подробно описваше разработвания терен в Оук Крест и включваше снимки, правени от хеликоптер, на прясно боядисаните тръби и цистерни във фермата на Карл Харпър, както и официална фотография на Джон, под която пишеше Линуд Лейси, президент и изпълнителен директор.

— Какво е това, по дяволите? — удивен изръмжа Томи. — Къде са мангизите ми?

Той хвърли брошурата и диплянките и прелисти удостоверенията.

— Удостоверения за акции. Използвахме парите, за да ги купим. Акцията върви по десет долара. Имаме сто хиляди, но не стигат. Не спечелихме достатъчно на зарове, за да поемем контролния пакет.

— Тъпи копелета! Изхарчили сте парите ми, за да купите петролни акции?

На Томи започна да му става ясно, че парите му са се изпарили и двамата мъже пред него, макар и учени, може да са пълни тъпанари.

Биано разгада погледа му и се залови за работа.

— Нищо не разбираш, нали? — възмути се той, започвайки играта. — Съвсем не ти е ясно. Няма и да го разбереш. Твърде сложно е за теб, защото си глупав.

Гневът на Томи избухна. През него премина психопатична ярост, която го завладя и заличи всяка разумна мисъл.

В същия миг Биано разбра, че е преиграл. В очите на мафиота блесна лудост. Насочи пистолета към Биано и инстинктивно дръпна ударника. В тези ужасни части от секундата Биано знаеше, че е мъртъв. Беше допуснал фатална грешка в преценката си. Не бе взел под внимание спотаената невменяемост на Томи, а уж винаги прочиташе мислите на мишените си и ги контролираше. Това беше умение, на което разчиташе. Изщракването на ударника отекна в каютата. Пръстът на Томи побеля, докато натискаше спусъка. Всичко свърши.

Тогава нещо скочи от дивана и връхлетя върху Томи. Роджър беше само десет килограма, но блъсна мафиота, повали го на пода и се вкопчи в гърлото му. Томи се надигна и хвана териера, който се бореше на живот и смърт. От раната потече кръв. Томи изтърва пистолета и се заклатушка из каютата, опитвайки се да откопчи Роджър от гърлото си. Кучето ръмжеше злобно и висеше на врата му като безвкусно индианско украшение. Най-после Томи вкопчи пръсти в гърлото на Роджър и на свой ред започна да го души. Териерът продължи да ръмжи, но губеше сили. Преди да изпадне в безсъзнание, Томи успя да се освободи от кучето и го хвърли настрана. Изкрещя гневно, грабна зигзауера и стреля по Роджър, който се бе съвзел и бягаше към задната врата. Първият куршум счупи един от прозорците и изсвистя някъде над блатистите води, но вторият уцели кучето в хълбока и го повали на земята. Териерът изквича от болка, но се добра до вратата и избяга на палубата. Томи хукна след него, но навън беше тъмно и не можа да го види.

Побеснял, той се върна в каютата и пъхна дулото на пистолета в устата на Биано.

— Онова шибано псе се опита да ме убие!

— Послушай! Акциите струват милиарди — изфъфли Биано, отчаяно опитвайки се да съсредоточи вниманието му върху играта.

— Така ли? Мухльовци! Как е възможно това нещо да струва милиарди?

Томи протегна ръка, взе удостоверенията от масата и извади пистолета от устата на Биано.

— Открихме най-големия петролен басейн в Северна Америка, по-голям и от онзи в Аляска. Всички онези чертежи го потвърждават. Доктор Сътън и аз сме единствените, които знаем къде се намира. Петролните залежи са доказани, но компанията, която ги експлоатира, „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ дори не знае, че съществуват. Затова изкупуваме акциите.

Безумният поглед в очите на Томи отстъпи на враждебна озадаченост.

— Петрол ли? — попита той. — Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Затваряй си устата! — извика Дъфи. — Не му казвай… Недей… Моля те. Цял живот чакам този момент.

Томи изръмжа. Вече губеше търпение — качество, с което не беше известен. Сграбчи Дъфи за сакото и го изправи заедно със стола. Джими и Уейд му се притекоха на помощ.

— Всички онези чертежи доказват, че в Оук Крест, Калифорния, се намират най-богатите неразкрити петролни залежи в Северна Америка — продължи Биано, — и никой, освен мен, доктор Сътън и Донован Мартин не знае за тях.

— Затова ли са онези неща?

Томи посочи купчината чертежи и рисунки на масата.

— Да, това са сеизмичните проучвания на доктор Сътън. Правени са през последните две години. „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ държи правата върху собствеността в Оук Крест, но…

— Всичко издаваш, Дъглас — проплака Дъфи.

— Не можем да изхарчим парите, ако сме мъртви, Хари. Този човек ще ни убие — възрази Биано и се обърна към Томи, който с присвити очи разглеждаше сложните чертежи.

Дъфи поклати глава, а Биано пристъпи към същността на въпроса.

— Той е доктор по физика, а аз — доктор по геология. И двамата бяхме наети от „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ да изследваме предполагаемата стратиграфска моноклинала край Модесто, на сто и петдесет километра на северозапад оттук. Но всъщност никой не мислеше, че там ще има петрол.

— Страти какво? — попита Томи. Малограмажният му мисловен орган се напрегна в мъчително усилие.

— Това е гънка в естествените скални пластове в земната кора — обясни Биано. — Създава подземни пещери, където се натрупва петрол. Всички големи петролни залежи са резултат от стратиграфски моноклинали. Разбира се, трябва да съществува подходящо геологично наслояване. Ние търсим скални формации от палеозойската ера. После извършваме така наречения триизмерен сеизмичен сондаж. Малко е сложно за обяснение, но основното е, че сеизмичният шпур се прави, като се пробие дупка в земята и се напълни с взривни материали. Звукът от експлозията преминава през скалите. Ние го проследяваме с чувствителни геослушалки, свързани със сеизмичния ни компютър. Звуковите вълни рикошират от различните по вид скални въглеводороди и ни казват какво е естеството на скалата и на пясъчния пласт под повърхността на земната кора. После чертаем графики. Хари е сеизмичен оператор, физик. С помощта на геослушалките той прави сеизмична графика на плътността на въглеводородите, за да намери зони със свръхсилно напрежение и сетне тълкува шупливостта на скалата.

— Какви ги бръщолевиш, по дяволите? — ядоса се Томи, на който всичко това му дойде твърде много.

— Важното е, че стоим върху най-големите неразкрити петролни залежи вероятно в целия свят. Може да струват между два и пет милиарда на година в ППР.

Томи го хвана за ръката.

— Говори така, че да те разбирам, учена главо.

— ППР означава Повишена петролна възвръщаемост. Това е усъвършенствана система от помпи — побърза с обясненията Биано.

— Значи откраднахте мангизите ми, за да изкупите акциите на онази шибана петролна компания?

— Но не взехме достатъчно пари. Трябват ни още от три до пет милиона. „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ не знаят, че петролът е там долу, защото след като го открихме, не им казахме. Ако разберат, няма да има сума, която да може да купи тази компания, защото ще струва милиарди. Това все още е наша тайна, тъй като се споразумяхме с обслужващата компания, която извършваше сондирането, и те обещаха да си траят.

— По-бавно, да ти го начукам!

— Виж какво, много е просто. Петролната компания, за която работим, „Фентрис Каунти Газ и Петрол“, харчи милиони за разкриване на нови кладенци. Изпращат хора като Хари и мен из цял свят. Ние един вид осъществяваме проектите. Ако намерим стратиграфска моноклинала в подходящ скален пласт от палеозойската ера, ние правим сеизмично сондиране и уведомяваме компанията, после те пръскат луди пари, за да разработят потенциалните залежи и инсталират тръби и цистерни. Наемат независима компания за услуги, която да докаже залежите. Пускат сонда в очертания кладенец, за да видят какво има там. „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ наеха „Сондажна платформа Западен бряг“, която направи дупки в Оук Крест. Мострите са много обещаващи. Доктор Сътън и аз разбрахме, че „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ не плаща на „Сондажна платформа Западен бряг“ за извършената работа. Оплаках се на шефа ми и те ме уволниха. Отначало това ми се стори много странно, защото аз ръководех операцията там. Тогава не знаех, че „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ е фалирала. Затова ме уволниха. Събрахме се с Донован Мартин, собственика на обслужващата компания и се споразумяхме сами да докажем залежите. И го направихме. Огромно е! „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ имат огромни финансови неприятности. Не знаят, че сме доказали залежите. Бизнесът им не върви и акциите им падат. Ние се опитваме да изкупим контролния пакет, преди банката да ги е обявила в несъстоятелност…

Томи вдигна ръка, за да го накара да млъкне.

— И вие двамата дойдохте в моето казино на Бахамските острови и откраднахте пари, използвайки фалшиви зарове, за да купите онази петролна компания?

— Идеята беше негова — каза Биано, поглеждайки Дъфи. — Хари е истински фокусник. Той откри целофановия газ. Каза, че можем да го направим, но не успяхме да вземем достатъчно пари от казиното.

— Как да повярвам на всичко това? — попита Томи с известно просветление в очите.

— Имаме мостри от петрола. Те са в складовете на обслужващата компания. При собственика, Донован Мартин.

Томи взе удостоверенията за акциите и лъскавите брошури. Събра сеизмичните чертежи и рисунките и заяви:

— Да отидем да видим. Ако всичко това е истина… имате нов партньор.