Джени Даунам
Преди да умра (41)

42

Всичко е същото — светлината през завесите, далечният грохот на трафика, шуртенето на водата от бойлера. Ще бъде един обикновен ден, само дето аз съм по-уморена и кожата ми е по-прозрачна. И съм по-малка от вчера.

И… Адам е на походното легло.

Опитвам се да седна, но не мога да събера сили.

— Защо спиш долу?

Той хваща ръката ми.

— Тази нощ имаше болки.

Дръпва завесите точно както ги дръпна и вчера. Застава пред прозореца и поглежда навън. Небето над него е воднистосиньо.

Двамата сме правили любов двайсет и седем пъти и спахме на едно легло шейсет и два дни. Това е много любов.

— Закуска? — пита той.

Не искам да умирам.

Все още не съм получила достатъчно любов.