Джени Даунам
Преди да умра (3)

3.

Естествено, веднага ни пускат в клуба. В събота вечер момичетата никога не достигат, а Зоуи има страхотно тяло. На онези от охраната им потичат лигите и веднага ни махат с ръка да отидем отпред. Тя кърши рамене и очите им полепват по нас, докато прекосяваме коридора към гардероба.

— Приятна вечер, момичета — викат след нас.

Няма нужда да плащаме. В събота за дамите всичко е абсолютно безплатно.

Оставяме палтата, отиваме на бара и си поръчваме кока-кола. Зоуи добавя към своята глътка ром от плоската бутилка, която е винаги в чантата й. По думите й, всички ученици от нейния колеж го правят, защото така излизало много по-евтино. „Не пий!“ е една от забраните, които спазвам стриктно, защото усещането ми напомня за радиотерапията. Веднъж между две от процедурите се натрясках с някаква бърканица от шкафа с напитките на татко и сега двете състояния вървят в съзнанието ми ръка за ръка. Алкохолът и усещането след облъчването.

Облягаме се на бара и изследваме мястото. Дансингът вече гъмжи от горещи тела. Цветомузиката шари из гърдите, задниците, тавана и пода.

— Между другото, имам презервативи — обажда се Зоуи. — Ако имаш нужда, да знаеш, че са в чантата ми.

После докосва пръстите ми.

— Добре ли си?

— Да.

— Шумът не те ли шашка?

— Не.

Една зала с аромата на съботна вечер е точно това, което искам сега. Вече работя по списъка с желанията си и Зоуи е до мен. Тази вечер ще задраскам желание номер едно — секс. И няма да умра, докато не задраскам всичките десет.

— Виж! — сръгва ме Зоуи и сочи към едно момче. — Какво ще кажеш за този?

Момчето танцува добре, движи се със затворени очи, сякаш е само на дансинга и не му трябва нищо друго, освен музиката.

— Идва всяка седмица. Пуши трева, но никога не го хващат. Не знам как успява да се измъкне. Сладък е, нали?

— Не искам наркоман.

Зоуи ме поглежда намръщено.

— Защо? Какво ти пречи, по дяволите?

— Ако не е на себе си, няма да ме помни. Не искам и пияни.

Зоуи оставя с трясък чашата си на бара.

— Надявам се, не очакваш да се влюби в теб. Не ми казвай, че и това е в списъка ти.

— Не, не.

— Добре, защото, не ми е приятно да ти го напомням, но времето не е на твоя страна. Хайде да нападаме!

Тя ме повлича към дансинга. Минаваме съвсем близо до Напушения и започваме да танцуваме.

Чувството е страхотно. Като че сме някакво племе, всички се движим и дишаме в ритъм. Хората се опипват с поглед, проверяват се взаимно. Никой не може да избяга от това. Да бъда тук в събота вечерта и да оглеждам момчетата около себе си в червената рокля на Зоуи — какво приключение! Има момичета, които никога не са имали такава възможност. Дори и такава.

Знам какво следва, защото имам много свободно време и съм изчела всички възможни варианти. Напушения ще се приближи към нас, ще ни огледа. Зоуи няма да му обърне внимание, но аз — да. Ще задържа погледа му малко по-дълго от обичайното, той ще се наведе към мен и ще ме попита за името. Ще му отговоря „Теса“ и той ще го повтори. „Т“, „е“, съскането на „с“, накрая „а“. Ще кимна, за да му покажа, че в неговата уста звучи мило и някак ново. После той ще вдигне двете си ръце с дланите нагоре, сякаш иска да ми каже: „Предавам се, не знам как да се справя с цялата тази красота.“ Аз ще се усмихна свенливо и ще сведа поглед. Това ще му покаже, че може да действа, че аз не хапя, че знам играта. Тогава той ще сложи ръце на раменете ми и ние ще танцуваме, главата ми ще падне на неговите гърди и аз ще се вслушам в ударите на сърцето му, в сърцето на един непознат.

Но не става така. Бях забравила три неща. Бях забравила, че книгите не са истинският живот. Бях забравила също, че нямам време за флирт. Добре, че Зоуи помни. Тя е третото нещо, което забравих. И тя влиза в играта.

— Това е приятелката ми — казва на Напушения, опитвайки се да надвика музиката. — Казва се Теса. Сигурна съм, че твоят джойнт ще й хареса.

Той се усмихва, подава ми фаса, оглежда ни поред и погледът му се задържа на косата на Зоуи.

— Това е чиста трева — прошепва Зоуи.

Каквото и да е, залепва за гърлото ми и люти. Кара ме да кашлям и ме замайва. Подавам го на Зоуи, която вдишва дълбоко и чак тогава го връща на момчето.

Сега вече сме си тройка и дърпаме заедно, а басовете бият по петите ни и раздвижват кръвта ми. Фасът се завърта още веднъж.

Не знам колко време минава, може би часове. Или минути. Не знам. Знам само, че не трябва да спирам сега. Ако продължа да танцувам, тъмните ъгли на залата ще спрат да пълзят към мен и тишината между песните няма да е така оглушителна. Ако продължа да танцувам, ще видя отново кораби в морето, ще вкуся отново и миди, и раци и ще чуя как снегът скърца под краката ми.

Зоуи ми подава нов джойнт и казва само с устни:

— Радвам се, че дойде.

Спирам за миг, за да вдишам, и оставам дълго време на едно място, просто забравям да се движа. Изведнъж магията се разпръсква. Опитвам се да си върна ентусиазма, но се чувствам така, сякаш на гърдите ми е кацнал лешояд. Зоуи, Напушения и всички на дансинга ми се струват далечни и нереални, като участници в телевизионно шоу. И едва ли ще ме включат отново в групата.

— Връщам се след минута — казвам на Зоуи.

Сядам на тоалетната чиния в тихата тоалетна и се вглеждам в коленете си. Ако подръпна още малко нагоре червения плат, ще видя корема си. По него все още има червени следи от превръзките. И по бедрата също. Колкото и да я мажа с крем, кожата ми си остава суха като на гущер. От вътрешната страна на ръцете ми има бледи белези от игли.

Свършвам с пишкането, избърсвам се и свалям роклята надолу. Напускам кабинката и виждам Зоуи да ме чака до сешоара. Не я чух да влиза. Очите й са по-тъмни от преди. Мия бавно ръцете си. Знам, че ме наблюдава.

— Той има приятел — казва тя. — Приятелят му е по-готин, но ако искаш, може да остане за теб, защото това е специалната ти вечер. Казват се Скот и Джейк и ние им отиваме на гости.

Хващам се за ръба на мивката и се вглеждам в огледалото. Не мога да позная очите си.

— В болницата имаше едни близнаци. Единият се казваше Джейк.

— Виж — поглежда ме нетърпеливо Зоуи. — Искаш ли да правиш секс или не?

Едно момиче на мивката до мен ме стрелка с поглед. Искам да й кажа, че не съм такава, за каквато ме мисли. Всъщност съм много мила и сигурно ще ме хареса. Но нямам време.

Зоуи ме измъква от тоалетната и ме връща на бара.

— Ето ги там. Другият е твой.

И ми сочи едно момче, което държи ръце върху слабините си и потупва с палци по колана си. Прилича ми на каубой, който гледа някъде зад нас и изобщо не забелязва, че се приближаваме. Аз давам на заден.

— Не мога да го направя.

— Можеш. Живей бързо, умри млада, вземи най-доброто.

— Не, Зоуи!

Лицето ми пламва. Питам се дали има начин да поема малко въздух в тази блъсканица. Къде беше вратата?

— Нали ти ме помоли за това? Какво да правя аз сега? — сопва ми се тя.

— Нищо. Няма нужда да правиш нещо.

— Колко си жалка! — поклаща глава тя, прекосява дансинга и излиза във фоайето.

Бързам след нея и виждам в ръката й талона за палтото си.

— Какво правиш?

— Взимам ти палтото. Ще ти хвана такси. Отиваш вкъщи да нанкаш.

— Не бива да ходиш сама в онази къща, Зоуи.

— Ти ще ми кажеш!

Отваря външната врата и оглежда улицата. Тя е тиха, опашката я няма, няма и таксита. На тротоара няколко гълъба кълват остатъци от пиле в захвърлена картонена опаковка.

— Моля те, Зоуи, уморена съм. Заведи ме у дома.

— Ти винаги си уморена — свива тя рамене.

— Недей да бъдеш толкова гадна.

— Ти недей да бъдеш толкова скучна.

— Не искам да ходя в къщата на някакви непознати момчета. Всичко може да се случи.

— Надявам се да се случи. Защото иначе тази вечер ще останем с празни ръце.

Пристъпвам от крак на крак, внезапно обзета от страх.

— Искам всичко да е съвършено, Зоуи. Не знам в какво ще се превърна, ако спя с това момче. В проститутка, може би.

Тя се обръща рязко към мен. Очите й святкат в мрака.

— Не, в жив човек. А ако хванеш такси и се върнеш при баща си, тогава каква си?

Представям си как лягам в леглото и дишам цяла нощ мъртвия въздух в стаята. На сутринта се събуждам и откривам, че нищо не се е променило.

— Хайде, Тес — усмихва ми се тя. — Ще можеш да зачеркнеш първото нещо от тъпия си списък. Знам, че го искаш.

Усмивката й става по-мила, подкупваща.

— Кажи да, моля те, кажи да!

— Да.

— Ура!

Тя хваща ръката ми и ме повежда обратно към дискотеката.

— Напиши съобщение на баща си, кажи му, че ще останеш да спиш при мен. Хайде, да вървим.