Георги Коновски
Калейдоскоп (96)

Глава деветдесет и втора

За поредния пазарен сън

А после уморено опънах дърти кокали и каквото там друго ми е останало. И заспах. Ама пусти навик — пак засънувах. Е, не чак кошмари, но… Я по реда си…

Кръчмето беше препълнено, но се сместих на ъгловата маса, откъдето се носеше откровен мирис на сяра и мухъл.

— Ако си хремав, ще издържиш — рече сервитьорът и отиде за поръчката ми. Заедно с нея донесе и шише „каменарка“ за седящия вече там мургав тип, който веднага си наля от ментето. Две капки паднаха на дървото, задимяха и го прогориха. Мургавият небрежно ги бръсна, пък рече:

— Жива газирана вода. При нас с това си мием зъбите! — и се представи — Асмодей.

Що-годе интелегентен човек съм, та попознавам митовете:

— Оня? От ада?

Събеседникът, разбрал страховете ми, се изсмя:

— Не бой се, не ти ща душата! Тук съм едва от седмица, а вече преизпълних плана. Политици, магистрати, бизнесмени, бандити… Докато се представя, и вече ме молят да ги купя. Не им пука от огъня, от жупела… Един ми обясни: „Аз и в ада ще се оправя. Ще изнасям гориво за рая, ще внасям ангелски крилца за бърза закуска!“ Толкова души закупих, че Шефът ще отпусне премия. Ама друго е лошо…

Разбрал, че не идва за мен, аз се поотпуснах:

— Че какво? Поле за дейност имаш, евтина стока — бол, изнасяй и печели.

Асмодей помрачня.

— Скарахме се с колегите Мефистофел, Ариман, Сатанаил. Обвиняват ме в пиратство, правел съм дъмпинг с евтини покупки у вас. Какво ли не изредиха още: монополизъм, свръхпроизводство… Искат да сведа покупките до нуждите на местния пазар. А как да стане, като ме чакат на опашка да си продадат душичките, даже 10% комисионна ми дават…

Обзет от внезапна идея, извиках келнера:

— Я дай още литър менте на господина от мен! — и, като се приведох дискретно, запитах.

— А за моята душа колко ще дадеш?