Георги Коновски
Калейдоскоп (93)

Глава осемдесет и девета

За комуналната демокрация

Абе, закачихме ние корниза в кафе-бар-аператива при Ванката, поприказвахме си и се разотидохме по домовете рано-рано — едва пет часа. Пък се оказа, че не бивало да бързам. Събрание на входа имало, та мен ме делегираха. Нали съм имал време за губене? С бая зор, но домоуправителят успя да ни събере пред входа. Погледна ни, пък рече:

— Пристигна наредба от ВиК. Отсега нататък водата ще се мери плаща по общия водомер, на глава. Няма „ама“! Това е най-модерният и демократичен начин на разплащане. Народът — това сме ние. Какво е „демокрация“? Народът властва, народът плаща! Ще плащаме колективно…

Към нас се приближава млада, елегантна жена.

— Бонжур, аз съм от НЕК — рече тя. — Разберете се кой от вас ще събира сумата за тока да ни я носи в управлението. Отчитането — по общия електромер.

Докато зяпахме смаяно след нея, до нас спря втора.

— Общо събрание, а? Тъкмо навреме. Направете си разбивки на плащанията за телефона, защото вече ще се броите по общ брояч…

Прекъсна я отдавна неидвалият квартален. И то — за да ни информира, че вече колективно отговаряме за реда в района, та да си изберем охрана. Едва той си тръгна, пред блока се спря лъскава кола. От нея излезе як мъжага и попита:

— Абе, тук да живее един Петров?

Казахме му, че Петров е в командировка, а той ядно рече:

— Тоя ме влачи с едни пари вече трета година. Я съберете парите помежду си, пък с него ще се оправяте — и, забелязал липсата на ентусиазъм, изрева: — И по-бързо, че да не слязат момчетата от колата!

Класен рекетьор! Колективизира ни в двадесет и петата година на демокрацията! Ще има да плащаме вместо безотговорните му клиенти!

Но, честно казано, има и нещо хубаво в това нововъведение. Ако стане водещ принцип навсякъде… Жена ми не е млада вече, поизносила се е, поизгубила е свежест. А както миналия месец на втория етаж се засели едно младо семейство… Особено пък тя…