Георги Коновски
Калейдоскоп (83)

Глава седемдесет и девета

За новия съновен кошмар и реалната фантастика

Събудих се посреднощ. Уф, че гаден сън! Моят син никога няма да направи такова нещо, нее… Пък отде да знаеш? Пазарна демокрация сме, всичко се продава днес — стока, чест, съвест, родина, народ… Опнах се назад и се опитах да заспя. Ама защо ли? Хайдееее, мойте кошмари ме отведоха във фантастично-реалистичен сън. Да, да — ще ви го разкажа.

Професор доктор кандидат и т.н. Кольо Маминколев замислено гледаше през празния бял лист. Каква ти наука, братче, когато коремът свиреше боен марш, а до заплатата оставаха три дни. И то каква заплата… Професор Кольо се замисли. Как ще живее, как ще изхранва жена, дъщеря, че и зет безработен? Доскоро разчиташе на „резерва“ — няколко хиляди лева, държани за зор-заман в банката, но сега… в тая криза… За кое по-напред? Ех, ако тия пари бяха милиони… Милиони? При тази лихва… Да, да има шанс!

И професор Кольо започна яростно да пише, чертае криви, прави, графики, таблици. После се разтича, убеди шефовете, че приготвя стратегическа стока за новата българска индустрия — банкнотоброячна машина, много полезна за бясната инфлация. След неколкодневен труд машината бе готова. Професор Кольо погледна за последен път съвременния свят, после влезе в камерата, натисна бутоните и се… замрази. За срок от 20 години. Да изкара на топло кризата, да се събуди милионер с лихвите от онези левчета, дето вложи в банката.

Така и стана. Събуди се, погледна електронния календар, показващ години, излезе от машината и, преди даже да се протегне след дългия сън, помоли телефонистката да го свърже с банката. А оттам банкерът Пешко с поостарял, но все още бодър глас, му съобщи, че е собственик на цели пет милиона лева. Подскочи от радост професор Кольо, но в средата на скока бе прекъснат от телефонен звън. Вдигна слушателката и скучния глас на телефонистката го информира:

— За проведения разговор по цени от днес дължите десет милиона лева…