Георги Коновски
Калейдоскоп (44)

Глава четиридесета

За снега, улицата и децата — съчинение на Гошко от III „а“ клас

Първият сняг е един бял, бял. Вярваш му като на политик, че все така ще е занапред. А после пада нов сняг и става сивичко, прикриващо всичко. Не се виждат ямите по улиците, изсъхналите дървета са като от зимна приказка, хората са бели, бели — като ангелчета. Тате вика, че тоя сняг бая грехове ще покрие, ама все ще се стопи някой ден и тогава ще стане една…

И да вървим, е интересно. Няма градски транспорт, та трябва да питам госпожата по природознание защо в природата се срещат заедно дъжд и сняг, а градски транспорт и сняг не се понасят. Снегът е покрил стария лед и току някой тупне на него. Тате каза, че бая народ са изпързаляли тая година, ама управляващите пак останали прави. Щото падат само ония, които ходят пеша, а господата все се водят в лимузини.

Ние пък не само гледаме кой как кога пада, ами и спортуваме. Мерим колите със снежни топки. Но само старите, защото хем са дребни, та трудно се улучват, хем ония новите са опасни. В тях се возят едни батковци… дето най-напред бият, пък сетне питат кой беше. И са богати. Щото крадат, вика тате. Така, казва той, както всичко започнало да краде, скоро най-после ще нарасне благосъстоянието на народа.

И полицаите не мерим. За тях бате казва, че когато са гладни стават опасни. А аз как да разбера хищни ли са днес? Ето — на ъгъла една лимузина разфасовала стара таратайка и двама батковци хванали чичкото с цайсите, дето я карал. Искат му компенсация в евро, защото са пукнали левия мигач в бившата му кола. И един полицай има наблизо, ама нито вижда, нито чува. Стои, гледа на другата страна, даже диша — като жив е.

А иначе — каква хубава зима! Какъв бял сняг! Колко е красиво! Каква ли голяма кал ще стане напролет!