Георги Коновски
Калейдоскоп (32)

Глава двадесет и осма

Пак из мъглявите спомени за мътните времена

Тя си приказваше, ама аз вече тридесет и кусур години съм женен. Та умея да отворя съзнанието си по-добре от индийски йога-чакраджия. И да пропускам женските приказки незабележимо и безболезнено покрай съзнанието си. Поради което съм още нормален де.

Унесох се в спомени пак за онова време, дето някакъв ми съсипа костюма от сватбата. После, разбира се, всичко се оправи — иначе кой да ви разказва сега? Подкусури ме едно приятелче, заеми теглихме, бизнес заразвивахме, пари уж щяхме да трупаме. Абе, както и да е — важното е, че овреме синовете ме изтеглиха от пазарната демокрация и мирясах на пенсията си.

Но тогава, помня, отидох един ден да видя приятелчето Пешо. Башмилионер беше и той — тръгна с пари от някаква банка, после ги покри със заем от друга банка, с него кредит си купи трета банка, а се оказа, че и първата била негова…

Иначе — живееше си горе-долу човекът. Апартаментчето му беше половин декар (преди да го взривят). На етаж, защото е тризонет — ако има такава дума. Е, за бодигардовете не стига мястото, та им е купил насрещния апартамент. За по-сигурно.

Изправям се, значи, пред вратата, звъня и… Мале мила, стана тя една тогава! Туй Вердюн, туй Сталинград, тъй Диен Биен Фу — ряпа да ядат. Като загърмя, като завиха сирени, засвистяха шрапнели, залаяха песове… Леле, викам си, туй е акция на полицията, а аз станах необходимата жертва от мирното население. Не съм сигурен, но май чух тиранозавър да реве. После някой закрещя през мегафон: „Предай се, гад!“. Вдигнах ръце и припаднах.

Като се свестих, Пешо си играеше на самодива — сложил на главата ми кърпа с шампанско напоена и чаша с коняк „Наполеон“ ми подава бърже.

И ми разправя, и ми се извинява, и ме предупреждава. Тръгнали разни рекетьорчета — колата гръмнали, офиса бумнали… И той взел съответните мерки — на площадката фаянсаджии наредили минно поле, майстори по стените монтирали картечници, минохвъргачки, сирени, даже за кучетата отредил волиер до вратата. Аз пък, без да искам, но съм настъпил сигналната плочка.

Изпих конячето тогава аз и набързо си тръгнах. Не, че се уплаших, ама нали и аз бях кредитен милионер, та също се бранех. А пък чаках тъщата него ден, но бях забравил да активирам неутронното фишече под изтривалката.