Георги Коновски
Калейдоскоп (61)

Глава петдесет и седма

За риболова и правосъдието

А днес е неделя. И ние с Митето отскочихме до близките блата — младостта да си спомним, с някое рибе бюджета семеен да подпрем. Пък и да си починем от проблемите, дето мащехата-държава ни стоварва ката ден. Та — седим си с Митето комшията на брега на бившето селско езеро, настояще блато, и се опитваме да прилъжем някоя рибка да клъвне. Но рибата не е електорат, не се хваща на празни приказки и обещания за полет към висините.

Все пак, от живота отдъхваме, чист въздух дишаме. И други будали клечат наоколо, сегиз-тогиз някой изпищява или измучава от радост, нещо сребристо излита от водата и каца в рибарската чанта. А пък на един му върви като наркоман на бой. Вади риба подир риба, оглежда ги и… хвърля едрите в реката, а ситните изсипва в кошницата.

Погледах известно време, пък сбутах задрямващия Митьо:

— Мите, тоя да не е откачен? Знае ли, че ей сега може да мине някой ловен надзирател и такъв акт ще му друсне, загдето лови дребна риба?

Митето се протяга сочно, дърпа от фаса свеж цигарен дим, сетне тихо обяснява:

— Навик, братче, навик! Тоя е от правосъдието, свикнал е само дребни рибки да лови, а едрите на свобода да пуска…