Георги Коновски
Калейдоскоп (5)

Глава първа

За изперкалия народ и за мен — единствения нормален — според компетентното ми самомнение. А после започва натрупването на стъкълцата в пъстрия калейдоскоп

Съвсем се ошашави тоя свят, казвам ви го убедено. Да вземем нормалните хора. Намаляваме. И защо? Ами викам оня ден на съседчето Дамян — „Човеко, стига с тия обеци, с тия мазила! Ти мъж ли си или?“. А той сумти: „Чакам, казва, да видя кои са повече — мъжете или жените, та тогава да се определя!“.

И това да е, ами психясахме и с пустия му птичи грип. Внучето вчера си гука с бабата. Та тя го глези: „Кажи, бабиното. Как вика кравата?“ — „Мууу“. „Браво! Ами котето?“ — „Мяуу“. „Ха тъй, детето ми. А петлето?“ — „Апчихиии“.

То и снахата, зорлем поетеса, стихчета японски прописа. „В небето жерав високо прелита. Кихайки“. Избръмчахме, да ти кажа. И не е от грипа, не е.

Снощи си пиех ичкията в кварталното гараж-кафене-барче и сяда до мен комшията Ванко Митничарчето. Шмърка цигара, гълта уиски и мърмори: „Ръцете се плъзгат по гърба, отиват пред гърдите, бавно се спускат към талията…“

„Ванко — викам му — каква е тая Камасутра, дето я преговаряш? Жената ли ще зарадваш?“. Пък той пъшка: „Остави се, бай Пешо, нов шеф дойде, та сега иска да учим наизуст инструкцията за митнически преглед на особено съмнителни лица“.

То и това — иди-дойди, ами като се скарали Иванови от петия етаж? И то защо? Върнала се тя внезапно, гледа — по земята разни дамски тоалети, а разопакованата им собственичка в леглото. В ръцете на благоверния й! Като се разкрещяла: „Как не те е срам! Каква е тая?“. А мъжът й спокойно запалил без цигара, пък обяснил: „Тази, рекъл, скъпа моя жено, е лекарството ми срещу вечното ти главоболие“.

И не е първият. Миналата седмица си седим с Митето комшията в парка, говорим си за онова тежко минало, от което се надяваме да се върнат някак си цените и младостта ни, пък до нас се разполагат баща и син. И си бъбрят. „Тате, казва малкото, защо мама все е сърдита?“. „Защото винаги вечер я боли глава“. „А защо я боли глава?“. „Защото тате не носи достатъчно пари у дома“. „А защо не носиш достатъчно пари?“. „Защото тате си дава парите по лелички, дето вечер не ги боли глава“.

Абе, не знам вече какво да кажа. Даже реших да спра с пиенето. А моята ме заспира: „Кой, вика, тогава ще ме нарича красавице моя“? Та и аз се оплетох. Нали съм си българин? А ние се славим с умението да излизаме от всяка криза, а още повече с таланта пак да се навираме там.