Георги Коновски
Калейдоскоп (101)

Глава деветдесет и седма

За един пробит долар

А в гаража се развихрил Фильо от другия блок. Известна личност, историческа, както се казва в един роман. Известен най-вече с историите, в които попада. Като внесоха демокрацията — митинг не пропускаше. На всички — независимо от цвета и убежденията им. На първия ред, пляскайки усилено на всеки оратор. После нещо позатихна. И той се обърка. Това триста партии — и компютър не може ги запомни. Та оттогава тръгна по кръчмите да развива политическа дейност. Приказва, възхвалява, пък все се намери някой да му викне едно. Та седим с Митьо комшията, радваме се на новото увеличение на пенсиите, пресмятаме кило или дори кило и половина сирене ще купим с него, приветстваме жарката пролет и се чудим защо я изкарахме тая зима, та сега да се питаме как да избутаме следващата. На другата маса Фильо е надул транзисторния си мъдър глас и с дрогиран вид хвърля речове:

— Лъжат ви, че има криза, мамят ви. Тя е нейде далече. Ще дойде до границата, ще заобиколи и ще си отиде. А с нашия резерв, с нашия борд положението никога няма да стане по-лошо. Ние никога не сме ви мамили. Никога не сме казвал, че след нашата победа ще живеете добре. Ясно заявихме: „Като спечелим властта, ще заживеем хубаво!“ И заживяхме…

Фильо сам си ръкопляска като в театър.

— Видяхте ли, бе — вика ни той. — Какъв човек ни води, с каква мисъл! Линкълн, жив Линкълн! Готов съм да умра за него! И за Вашингтон съм готов да умра!

Митето го слуша внимателно, пък ме пита:

— Какви ги дрънка тоя?

Аз съм по-добре запознат със зелените банкноти, даже миналата седмица видях една в ръцете на комшийчето, та му обяснявам:

— Не знаеш ли, че на петдоларовата банкнота има портрет на Линкълн, а на доларовата — на Вашингтон? Та ти казва човекът, че е готов да се обеси и срещу един долар!