Георги Коновски
Калейдоскоп (18)

Глава четиринадесета

За абитуриентите, родителите и грижите за малките детски радости

А времето после като потече… Та ето — в един момент се усетих. Имам голям син. Левент. Абитуриент. И след няколко месеца е балът — този тържествен момент, за който живея, откакто го заведох за пръв път на училище.

Една година работа — за модните италиански обувки и австрийски чорапи.

Още една година за бельото, изпратено от датски приятел.

Три години за костюма. Обаче е от оригинален френски бутик.

За вратовръзката — половин година, но за иглата с почти истински диамант… е, диамантче — още година.

За бутанелите и пръстена — злато с монограм — пак година.

Първа вечер… втора вечер… трета вечер… с гаджето… с приятели… — пак година.

Да почерпя колеги, познати, роднини — още половин година. Комшиите не се броят — баба му ще направи сладки, дядо му ще налее виното.

Но, за да не забрави съзряването — екскурзия до Лондон. Година.

Албум, таксита, цветя, парфюми, снимки от преди, по време и след бала, подарък за любимото същество — последната година.

Поогледах се, пък рекох: Бъди жив и здрав, сине! И аз, защото започвам да работя за сватбата ти.