Георги Коновски
Калейдоскоп (59)

Глава петдесет и пета

За Андрешко и правилния съвременен прочит на разказа

— Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата“ ще стигнем даже — рече младият таксиджия и даде газ.

— Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? — попита господинът учтиво.

— Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат по селски Андрешко, на дядо ми. Развалят хубавото име.

— А-а-а, тъй, тъй… Андрешко… Може ли да мина на „ти“, Андрешко? Добър гражданин си ти, Андрешко. Всички станахте такива. Научихте се да си плащате данъците цивилизовано, често и навреме. Ето — затова ви уважавам! Гледам ви в данъчното — доброволно внасяте дължимото, не се опитвате да мамите властта. Е, има някои… Добре, че са единици…

— Как така, господине? Нима има граждани, които да не желаят да помогнат на държавата, да не искат да й дадат данъка, не щат да увеличават бюджетния излишък? — изтръпна Ендрю.

Господинът в кожух от изкуствена кожа махна с ръка. Изглежда хич не му се говореше за лошите единици. Но все пак продължи:

— Играе ни един вашенец там… Дяволува, крие доходите, декларация даже невярна подал! Станой се казва. Но ще го науча аз! Не може така — цял народ се втурнал да строи светлото капиталистическо бъдеще, а той… Лъже държавата, лъже Фонда, дори управляващите се мъчи да излъже!

Андрешко се умълча. Какъв резил за селото! Какво ще кажат хората от областта? Всички с радост изпълняват гражданския си дълг, а Станой… Трябва да получи заслуженото, трябва! Разбира се, после Станой ще срещне Ендрю, кратко ще наведе очи, разбрал грешката си, сетне ще го покани в барчето на скоч с фъстъчки. И там ще рече: „Ти доведе данъчния, Андрешко, ти ми помогна да поема по правия път!“ Пък сетне ще отскочи до пощата, ще изпрати дарение на някоя фондация, че и авансово още данък ще внесе.

Андрешко усети как го обливат вълни на гордост, разбра, че и той ще направи нещо за държавата, пък даде газ и извика:

— Ей сегичка ще стигнем селото! За коалицията и държавата — напред!