Георги Коновски
Калейдоскоп (57)

Глава петдесет и трета

За началото на семейното щастие

Седим си с Митето комшията, а по алеята идва Кольо техникът и сяда при нас:

— Охо — викам му — ти си се пременил в новичко.

— Ново ли? — учудва се Кольо — Оле, че от колко години за мен ново е добре изпрано старо. Ще ходим на племенника булка да вземаме, та облякох костюма.

Честитихме му, оживени от перспективата за евентуална бъдеща почерпка. Щото вече сватбите са хептен „комсомолски“, въпреки победилия капитализъм, та даже събиране в заводски стол няма да има.

— Е, а булката? — пита Митето — какъв е сватът? Банкер? Фараон? Митничар? Или поне застраховател?

— Абе… малко е неудобно — каза смутено Кольо — ама е доцент. А майката е музикантка. Но момичето е хубаво, умно, че и скромно, порядъчно…

— Хубаво, умно, скромно, порядъчно — повтаря Митето и го обнадеждава — Нищо, де! Колко семейства са почвали от нулата…