Георги Коновски
Калейдоскоп (41)

Глава тридесет и седма

За ремонтите по женските фасади и корпуси, както и за подмладяването на личните булки

Митето нещо се моташе и реших да отида до тях. Обаче, за по-пряко ударих из стария квартал, дето не бях стъпвал от години. Има-няма — откакто се преместихме в кооперацията. Та изведнъж сега спрях поразен на познатата уж уличка. Старата барака, дето дядо Пейо — бащата на съученика ми Ванката, държеше магаричката си, липсваше, вместо нея се въздигаше кокетна постройка, окичена с разни табелки. А те — обсипани със сочни хубавици и лепливи надписи: „Салон за красота. Без оперативна намеса ще направим очите ви огромни и изразителни, тялото ви стройно, гладко и без бръчки, тенът ви — аристократичен“.

Ай тоз Ванко, тоз Ванко! От малък си е такъв разтропан. Що контролните спестихме по негов акъл. Втора смяна сме, слага той мокра попивателна между крушката и фасонката и, когато изсъхне — щрак! Не минава ток. Учителите се щурат побъркани, ние крещим и се кефим…

Влязох в бившата барака, посрещна ме стройно, апетитно гърдогъзобузесто девойче в бяло:

— Добър ден! Какво ще обичате?

Обясних й, че търся шефа и тя изчезна някъде. Изведнъж Ванко се материализира отпреде ми — със златни рамки на очилата, с благородно сива коса, в елегантен костюм, който едва не префасонирахме от прегръдки и потупвания по раменете. Е, пихме и кафе, и оригинална царевична ракия, и сладки спомени намазахме. И го заразпитвах за новото му поприще. Позасмя се Ванко, погледна през стъклената стена на офиса какво става навън, пък рече:

— Специални методи имам, брат! Ето — научих маса жени… И като брой, и… разбираш… да отслабват. По метода на баба ми. Сто грама ориз на ден, пет пъти дневно…

— Че те ще умрат от глад — да не са китайки?

— О, не го ядат. А го разсипват и после събират. Зрънце по зрънце, пет пъти на ден. А мъжете оправям по системата на дядо — закарвам ги на риболов за седмица и се хранят с каквото уловят.

Аристократичният тен е по-лесен. Налагаш с пудри и мазила месец, а после съобщавам цената. Директно стават аристократично бледи. Е, малко трябва да подобря системата, защото напоследък взеха да почервеняват и позеленяват. Само си развалят фасадите.

— А огромните очи? При това изразителни?

— Още по-лесно. Връчвам им сметката накрая. Такива изразителни и огромни стават…

На тръгване го попитах и нещо интимно:

— Предполагам, че и твоята жена си направил Млада и красива?

Ванко се засмя доволно:

— О, нея я подобрих по метода на баща ми. Просто я смених за онова маце, дето те посрещна. Най-хубавата, безотказна и комплексна метода, ще знаеш…