Георги Коновски
Калейдоскоп (17)

Глава тринадесета

Малко спомени за младите години и как се определя кой е главата в къщи

Ожених се и аз на времето. Жена ми млада, хубава, трудолюбива. Грижовна домакиня, тя бързо се зае с въпроса за увеличаване на семейството.

— Ох, писанчо, — каза ми веднъж, мъркайки на рамото ми — какво хубаво момиченце ще си имаме…

Зарадван тичам при мама, за да й съобщя новината.

— Сине, — казва ми тя — все заспал си ходиш. Добре, че е майка ти, да се погрижи за теб. Какво момиче? Да хукне с някой пезевенк по чужбината? Момче ще е! Работно и умно.

Бягам обратно, информирам жена си за промяната на ситуацията. А тя подскача:

— Майка ти какво се меси в семейните ми работи? Има си момче — стига й! Момиче ще е! Почакай само девет месеца и ще видиш…

Хуквам при моята родителка, давам й новата постановка. А тя:

— Леле, сине, тая вече ти се качи на главата! Момче! Иначе ще припиша къщата на кака ти.

Втурвам се при жена ми, поднасям й информацията за размишление. А тя вече крещи:

— Майка ти ли ще казва какво да е детето ми? Момиче искам, не ща някой мухльо като нейния син…

Дезертирам в кръчмата. Викам едно, после още едно. Сяда до мен Пешо комшията и пита какви душевни пожари гася. Разказвам му, а той:

— Братче! Три ги имам — мене питай. Дума не можеш им каза, акъл не щат да им даваш. Всичко знаят, всичко ти нареждат. Та остави на бебето — не само ще реши по-късно момче или момиче ще е, ами и за нищо няма да ви пита.