Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,3 (× 6 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
artdido (2014)
Източник
От автора

История

  1. — Добавяне

Глава осемнадесета

Пак за жените (то за какво могат си приказва все още мъжете)

И таман съм се разплул от топлинката и малката ракийка — иде Мишо от нашия вход. Оня, дето му викам, че може и змии да укротява без подготовка, защото неговата у дома… Абе, той си знае. Ама става малко еднообразен с разказите за ставащото около му.

— Дай едно… Та викате — жени, виагра, женитба! То, ако женитбата беше хубаво нещо — и Господ щеше да е женен. А не да хойка по разни бивши деви Марии. Не, не се оплаквам — жена ми е хубава, умна, работна. Ех, да беше и чужда — цена нямаше да има. Шие, глади, кърпи — направо не личи, че е работила. И е за пример. Онзи ден големият син вика: „Тате, бракът щастие ли е?“, аз му отговарям: „Питай майка си — тя улучи“.

Вярно, не е височка като манекенка, дребничка е — но нали от всички злини избираме най-малките. Обаче, забравих друго. Всички жени са еднакво проклети, но в дребните проклетията е концентрирана.

Страхотна жена, братче. Като почне — сама пита, сама си отговаря, после ми обяснява къде съм сгрешил. Ех, да можех да си я запиша на диск! Знаеш ли с какво удоволствие ще я спирам? Че то от речетативите й и синът разбра защо езикът се нарича майчин, а не бащин.

Аз от общуването с нея се научих на краткост и бързина в изказването. Казвам й на третата среща: „Мила, искам да те питам нещо…“, а тя: „И аз искам да ти отговоря — съгласна съм. Кога ще е сватбата?“.

Пък след години ми се разсърди, като й казах, че съм бил като Адам. Тя се хили: „Неповторима съм като Ева, нали?“, „Ами, казвам, и той не е имал избор“.

Ама и тя не ми прощава. „Ох, скъпи, вика ми, ти си истински модел на секссимвол“. Цъфнах от кеф, ама нещо ме зачовърка, та проверих в речника. А там пише — „модел — миниатюрен макет на нещо голямо“.

Но й свикнах. В къщи седя като при фотограф — хем не смея да мръдна, хем се усмихвам като щастлив идиот. Уж е слаб пол, а върти живота ми. Не, на жените не им стигат силите да са слаб пол. Но и друго разбрах — моята, ако е толкова свястна, щеше да намери някой свестен. Обаче, държи мен.