Георги Коновски
Калейдоскоп (16)

Глава дванадесета

Сега пък за учениците, училището и други неважни за политиците ни нещица

А по улицата шетат бодри дечица — явно в близкото школо пак има свободни часове. Я даскал се е разболял, я изтощена даскалица е напуснала, я млада учителка е захвърлила идеалите и е отишла при заплатата. Е, всяко нещо си има край, само саламът два края — казваше още Ерих Кестнер. Обаче, тия дни финалът на втората зимна ваканция изненада децата. Пак ще трябва да ходят на школо, че и да четат бестселъра „Под игото“ и да се чудят защо литературата не е във вид на електронна игра, та да покажат как се минава от ниво на ниво.

Макар ние да сме народ знаещ всичко по рождение. И щяхме да сме академици, ако се учехме от грешките си. А сега се учим най-вече от Холивуд и от рекламите. Още малките деца научават, че Пепеляшка е разхвърляла обувки с рекламна цел, Робин Худ вземал от богатите и давал на бедните, а сам живеел от комисионните, пък бабите и дядовците все разказват за онова време, дето са яли, пили и веселили.

Научава се детето от рекламите и още в първи клас разказва как заекът и лисицата се срещнали, така: „Тя е рижа и палава. Той е бърз и сив. Вижте какво става в следващата серия“. А по история разказват колко свободолюбив народ сме били — откарвали българите в робство, но те и там не работели. Сетне дечицата сядат пред телевизора и получават дневната си доза насилие, политика и секс. Иначе децата ни са енергия без вектор. Готови са цяла нощ да епилептират в някоя чалгатека. Сега момчетата посрещат момичетата по дрехите, а изпращат до вратата без тях. И защо на стриптийзьорките пъхат банкноти под бикините, а не нужните им учебници и тетрадки? А защо ли детско-юношеската библиотека търси барман?

Въпреки това в час учениците почти внимават. Освен, когато пак им звънне дебилният телефон. Макар учителят по химия да е забравил какво са това реактиви, химикали, прибори и се мъчи с думи да опише реакциите и резултатите. При това децата успяват да го разберат и сетне по описанието разпознават невижданите неща по международни състезания. Че и да ги печелят.

А в САЩ учителката дала задача — колко триколесни велосипеда могат да бъдат сглобени от 63 големи и 126 малки колела. Всички в класа отговорили, освен малкото българче. То обяснило, че нищо няма да стане — велосипед само от колела не се прави.

Пък в анкетата „Откъде се вземат бебетата?“ 50% нашенци отговорили, че ги носи щъркелът, 40% — купуват се от магазина, а само децата казали истината.

Така е — знаят от малки как се появяват децата, но не знаят защо се раждат на този свят. И стават сетне щастливи възрастни — с повече отговори, отколкото въпроси в главите. Важното е, че въпреки властта, МОН и монстрите в него, не са така зле (все още) както американчетата. Които знаят, че САЩ са победили Хитлер в Корейската война, която е била във Виетнам.

А сетне всеки поема по избрания път. Умните стават учители, писатели, художници, некадърните — просветни чиновници, а тези без съвест — политици. Така е — сега романтичните професии са право и икономика.

Обаче, да завършим все пак оптимистично: ДА ЖИВЕЕ ТОВА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЕТО, ПРОСВЕТАТА Е ВЪПРЕКИ ВСИЧКО!