Лелия Кели
Служител на правосъдието (7)

6

Скот я заведе в другата част на сградата. Лора видя врата с надпис ПАТОЛОГИЯ, отвори я и надникна вътре. Помещението изглеждаше празно.

— Купър ли търсите? — попита глас зад нея.

— Да. Имам уговорена среща.

— Сигурно си е в кабинета — заяви висок мъж, чието облекло и държание недвусмислено разкриваха принадлежността му към ФБР. — По коридора, втората врата вдясно.

Лора благодари и се запъти в указаната посока. Видя вратата с табелка с името на Купър и леко почука.

— Влез — дочу се глас с акцент на човек от западните щати.

Лора влезе в кабинета на патолога — претрупана, непривлекателна стаичка, обзаведена със сиви метални бюра и шкафове. Джей Купър седеше зад бюрото, а от светлината на компютърния екран кожата на лицето му имаше синкав оттенък.

— Аз съм Лора Частейн от областната прокуратура. Мисля, че детектив Хемингуей ви се е обадил. Става въпрос за убийството на Белю.

— Да. Всъщност очаквах Хемингуей. Къде е той?

— Нямаше възможност да дойде, а аз не исках да отлагам срещата. Трябва да подготвя документите по обвинението, за да ги представя на съдебните заседатели.

— Е, добре — промърмори Купър без особен ентусиазъм. — Все още не съм написал доклада си. Минала е само една седмица — добави той обвинително. — Не съм готов да свидетелствам, преди да съм приключил доклада си.

— Не е необходимо да свидетелствате. Карлтън Хемингуей или партньорът му могат да представят медицинските заключения пред съдебните заседатели. А сега аз просто ще си водя бележки, но все пак ще ми е необходим и завършеният ви доклад. Кога мислите, че ще бъдете готов?

— Нямам представа — сви рамене Купър. — Част от токсикологичните изследвания ще са готови чак следващата седмица.

— Тези изследвания важни ли са?

— Може да са, а може и да не са.

Лора не знаеше как да си обясни поведението на патолога, особено след жизнерадостния ентусиазъм и добродушие на Скот и Томи. Някои от обвиняемите, с които бе беседвала, определено бяха по-приятни и сговорчиви. Тя подозираше, че зад каменното си изражение той, воден от някаква лична причина, изпитваше удоволствие да се заяжда с нея.

— Вижте, доктор Купър. Имам работа и за да я свърша, ми е необходима помощта ви. Трябват ми някои основни факти, като например как и кога е умрял Лорънс Белю.

— Мога да ви кажа как е умрял. Отговорът на въпроса кога е доста субективен. Мога да ви посоча само периода, в който е умрял, това е всичко.

— Идеално.

Купър въздъхна и отвори една папка на бюрото си:

— Това е транскрипция на бележките ми по време на аутопсията. Както вече посочих, те не са в окончателен вид, но все пак ще ви ги прочета. „Субектът е чернокож мъж на трийсет и две години, висок 183 см, с тегло 86 килограма.“ Следват някои отличителни белези — бенки, белези и други подобни, които не са важни, защото трупът беше идентифициран от членовете на семейството.

— Добре. Преминете направо към нараняванията и причината за смъртта.

Купър прокара пръст по редовете. Покашля се и започна да чете:

— „Външният преглед разкрива множество контузии и разкъсвания в областта на гръдния кош, главата и крайниците. По дланите и лактите се наблюдават охлузвания, получени най-вероятно при опит за посрещане на удар в твърда повърхност. Множество лицеви наранявания, включващи и разрези на двете устни. Едното ухо е частично отделено от тялото.“ — Лора потрепери, но доктор Купър не отмести поглед от доклада. — „Рентгеновите снимки разкриват множество фрактури на ребрата, ключицата и черепа, както и мозъчен кръвоизлив.“ — Патологът вдигна поглед: — Интересувате ли се от точните места на фрактурите? Преброих четирийсет и шест счупвания.

— Можете да ги прескочите.

— Добре. Вътрешен преглед — десният бял дроб е прободен от едно от счупените ребра, има множество наранявания на вътрешните органи, особено на черния дроб и бъбреците, придружени с вътрешни кръвоизливи.

— Те ли са причинили смъртта?

— Не, най-вероятно не. Мисля, че не е имал време да загуби достатъчно кръв от нараняванията в областта на гръдния кош и корема. Според мен смъртта е настъпила сравнително бързо в резултат на черепна травма. — Лекарят погледна доклада си. — Черепът е счупен и има мозъчен кръвоизлив. Според мен това е причината за смъртта. Естествено, дори и без травмите на главата той не би могъл да оцелее след нараняванията в областта на корема. Трудно е да се каже. Но вие какво търсите всъщност — непосредствената причина ли? Е, това определено е травмата на главата.

— Имате ли предположения какво е причинило травмите?

— Трудно е да се каже, но най-вероятно юмруци и крака.

— Искате да кажете, че някой го е пребил до смърт с голи ръце?

— Така изглежда. Ударите са нанасяни многократно. Може да е използван и някакъв тъп предмет. Синините се припокриват. Трудно е да се каже от какво са. Ето — той извади купчина снимки и ги побутна към Лора, — вижте сама. Беше направо смазан от бой.

Тя погледна най-горната снимка и веднага отмести очи:

— Кой идентифицира трупа?

— Мисля, че зет му. Да — Джулиън Арнолд, съпруг на Даяна Белю, сестрата на покойния.

— Значи мислите, че извършителят може да е използвал и тъп предмет.

— Възможно е да е нанесъл с него някои от ударите. Но най-вероятно не е било необходимо, защото отлично се е справил и само с ръцете си. Всъщност най-тежките травми са причинени от ритници и настъпване. Виждате ли тук? — попита патологът, като извади от купчината една снимка и посочи някаква следа върху тялото. Снимката не бе чак толкова ужасяваща като снимката на лицето, от която на Лора едва не й бе прилошало, но гледката въпреки всичко не бе особено приятна. — Ето тук има белег във формата на полукръг — един от малкото ясни отпечатъци, които успях да изолирам. Най-вероятно е от ток на обувка с твърда подметка или нещо подобно. Склонен съм да мисля, че е от обувка.

— Имате ли някаква представа за номера на обувката?

— От следата от тока ли? Не знам — ще трябва да попитате някого от гениите отвън — отбеляза той с жест, който обхващаше цялата сграда на лабораторията. — Сигурно все има някой, който си губи времето в идентифициране на обувки.

Лора се намръщи и смени темата:

— Какво ще кажете за времето на смъртта? Имате ли въобще някаква информация?

— Ами, и да, и не. Има някои белези като степента на посиняването и на разлагане, които ни дават най-обща представа за времето на смъртта. Но не мога да бъда особено конкретен. Честно казано, при този случай има няколко данни, които са доста объркващи.

— И кои са те? — попита Лора.

— Да започнем от известното ни за времето на събитието. За последен път човекът е видян да напуска кабинета си в петък вечер, а трупът му е намерен в багажника на колата в понеделник късно през нощта или рано сутринта във вторник.

— Да.

— Това означава, че най-ранният час на смъртта е петък вечер, тоест около осемдесет часа преди откриването на трупа. Ако предположа, че още в момента на излизането от кабинета си се е натъкнал на убиеца, след осемдесет часа бих очаквал в трупа вече да са настъпили съответни изменения — напреднала фаза на посиняване и начална степен на разлагане.

— Какво открихте?

— Посиняването на трупа отговаряше на състоянието на жертва, убита преди около четирийсет и осем часа. Изследвах и степента на разлагане. Като вземем предвид температурата, можем да очакваме, че разлагането ще започне доста бързо. Ако трупът наистина е бил в багажника на колата два дни, щяха да се наблюдават начални признаци на разлагане, най-вероятно щяхме да бъдем свидетели и на така нареченото „замърсяване от насекоми“.

— Да разбирам ли, че е нямало такова?

— Не и в степента, която бих предположил. Разбира се, трупът бе сложен в чувал, което доста би ограничило достъпа на насекоми — замислено промърмори той. — Както виждате съществуват противоречиви данни, които затрудняват определянето на времето на смъртта. Някои фактори потвърждават хипотезата за настъпването на смъртта в самото начало на определения от нас период, докато други съответстват на изменения, свързани с по-късен час на убийството.

— Възможно ли е да е бил… съхраняван някъде?

— Да, има вероятност трупът да е прекарал известно време на място, където температурата е била по-ниска, отколкото в багажника на колата. Подобна хипотеза не бива да се пренебрегва — добави Купър с равен, отегчен тон.

— Това би ли ви помогнало да определите часа на смъртта?

Патологът сви рамене:

— Не особено. Донякъде разширява времевия период, но смъртта си е смърт. Умираш, сърцето ти спира да бие, кръвта се събира на определени места. Започва процес на разлагане, но той няма определена схема на протичане. Струва ми се, че се опитвате да ме накарате да се обвържа с някакво прибързано твърдение — заяви той обвинително.

— Нищо подобно. Не е необходимо да свидетелствате за времето на смъртта, защото поне до момента обвиняемият не е посочил никакво алиби. Това, което ме притеснява, е наличието на някои несъответствия или по-скоро аномалии и при другите физически доказателства.

— Много неприятно. Задачата ми обаче не е да успокоявам притеснени прокурори. Ако нямате нищо против, смятам да се върна към работата си.

Сепната от внезапната му грубост, Лора скочи на крака:

— Разбира се, извинете ме, че загубих толкова много от ценното ви време в опит да разреша някакво си жестоко убийство. Няма нужда да ме изпращате. Много ми помогнахте.

„Ама че дръвник“ — помисли си тя, докато крачеше по коридора. Ясно бе, че професията му не е от най-романтичните, но малко учтивост едва ли би му навредила. Докато запалваше двигателя, на Лора й хрумна, че целият град е в лошо настроение. Радваше се, че вечерта има среща с Еймъс — каквото и да бяха пуснали по канализацията на Атланта, то явно не му влияеше.