Лелия Кели
Служител на правосъдието (11)

10

— Той оспорва обвинението — заяви Лора, застанала на вратата на кабинета на Мередит с поредната папка писания на Ейвъри. През седмицата след отхвърлянето на първия иск на защитата за прекратяване на делото, нещата се бяха придвижили доста бързо. Съдебните заседатели бяха предали обвинителния акт на съда за по-малко от четири часа. Но сега Ейвъри обжалваше решението им.

— Нека позная — състава на съдебните заседатели ли?

— Позна от първия път.

— Възражението на расова основа ли е?

— Отчасти. Има обвинение към конкретен съдебен заседател, основаващо се — внимавай сега — на местоработата му.

— И къде работи?

— Фирмен магазин за автомобилни гуми марка „Спийди“, защото, общоизвестно е, че фирмата е гнездо на републиканци, подкрепящи смъртната присъда. И ако това не е достатъчно да смае съдията, преминаваме към веществено доказателство номер две: съдебен заседател, който членува в „Синове на Конфедерацията“, което, както едва ли е необходимо да споменавам, е „организация, съставена от индивиди, посветили живота си на запазването на идеалите на Конфедерацията“.

— Наистина ли е написал това?

— Искаш ли сама да го прочетеш?

Мередит взе папката и прелисти документа.

— Позовава се на обвинения в расизъм, отправени срещу компанията „Спийди Тайър“. Какво от това? Дори и ако президентът на компанията е самият Ку-клукс-клан, това не означава, че всеки, който работи за него, е такъв. А „Синовете на Конфедерацията“ са се застъпили за запазването на старото знаме на Джорджия, на което е изобразен бойният флаг на Конфедерацията. Това ли е всичко?

— Мисля, че да.

— Нямаше ли подобен случай — някакво подобно нелепо обвинение към съдебен заседател?

— Маккибънс срещу щата — кимна Лора. — Ейвъри го е цитирал и е подчертал, че отправеното от него обвинение е по-различно.

— И по какво се различава?

— Онези обвинения са били „нереалистични“.

— А неговите не са, така ли? — повдигна вежди Мередит.

— Ейвъри твърди, че заведените срещу компанията дела са достатъчно доказателство за наличието на расизъм. А всички знаели, че „Синовете на Конфедерацията“ били поддръжници на Ку-клукс-клан.

— Ама че глупости.

Лора въздъхна и се отпусна на един стол:

— Ние може и да си мислим така, но трябва да му се признае, че е написал доста приличен иск. Няма значение, че логиката му малко куца — важното е, че доста се е потрудил.

— Кога е изслушването?

— Днес следобед. А ето я и лошата новина — нали знаеш, че съдия Рут е в болница?

— Да. Правили са му ангиопластика^[1]. Трябва да му изпратя картичка и да му пожелая по-бързо оздравяване. Кой ще бъде съдия на изслушването?

— Съдия Едуардс — отвърна Лора.

Мередит мълчаливо преглътна лошата новина. Съдия Марджъри Едуардс работеше отскоро в окръжния съд на Фултън, избрана на поста с минимална преднина. Нямаше почти никакъв опит в наказателното право — през по-голямата част от кариерата си бе работила в градската прокуратура. Славеше се с откритата си благосклонност към обвиняемите, особено ако са чернокожи. Лора не можеше да се сети за нито един случай, в който тя да не се беше хванала на подхвърлената от защитата уловка за проявени расови предразсъдъци в хода на съдопроизводството.

— Искаш ли да дойда? — попита Мередит.

— Мисля, че ще е по-добре да си там — кимна Лора. — Нямам представа какво може да й хрумне.

— Отлично те разбирам. Първия път, когато се сблъсках с нея, едва не ми се наложи да пренощувам в затвора заради проявено неуважение към съда. Какъв е планът ти?

— Ще направя всичко по силите си. Ще се позова на решението по случая Маккибънс и на още няколко подобни случая. Обаче, честно казано, не мисля, че имам особени шансове.

— Имаш ли резервен план?

— Да оспорваме решението й и да предявим към Джарвис повторно обвинение. Надявам се дотогава съдия Рут да се е възстановил.

Когато влязоха в съдебната зала на съдия Едуардс, Лора почувства как всяка надежда, която бе имала, се изпарява. Ейвъри вече бе там и изглеждаше изключително доволен от себе си. Мередит не беше особено впечатлена от вида му.

— Здрасти, Ейвъри — поздрави го весело. — Току-що си купих нови гуми от „Спийди Тайърс“. С бели грайфери, естествено.

— Ха-ха. Много смешно — отвърна защитникът на онеправданите.

— Мислиш ли? Дали да не го споделя и със съдия Едуардс?

— Мередит — промърмори Лора, — не го дразни.

— Защо? Да не би да се страхуваш, че ще пробудя дремещия в душата му Клерънс Дароу^[2]? Нали знаеш, че обичам предизвикателствата.

— Лесно ти е да го кажеш. Не си тази, върху която ще се стовари гневът на Маршал, ако изгубим делото. Ето я и съдия Едуардс. Изправи се и се дръж прилично.

— Спокойно. Ако така и така ще загубим, нека поне се позабавляваме.

Дребната и красива съдия Едуардс зае мястото си и равнодушно огледа залата, докато приставът и чиновникът обявяваха началото на процедурата.

— Тук ли е адвокатът на защитата? — попита съдията.

— Да, ваша светлост — отвърна Ейвъри.

— Кой представлява щата?

— Лора Частейн, ваша светлост — заяви Лора.

— Виждам, че и госпожица Гафни е тук.

— Да.

— Коя от вас ще поддържа обвинението?

— Аз, ваша светлост — отговори Лора.

— Тогава не разбирам необходимостта от присъствието на госпожица Гафни. Тя записана ли е в съдебните протоколи като обвинител по делото?

— Да, ваша светлост — отвърна Лора и крадешком хвърли въпросителен поглед към Мередит. Много й се искаше да попита шефката си как е успяла чак толкова да вбеси съдията.

Каквото и да беше или не беше направила Мередит, съдия Едуардс реши да продължи с изслушването:

— Нека чуем аргументите ви в полза на предявения иск, господин Даниълс.

Ейвъри прелисти документите и изрецитира:

— Ваша светлост, оспорвам обвинението въз основа на следните положения: първо — съставът на журито от съдебни заседатели не отразява расовата характеристика на окръг Фултън и второ…

— Нека разгледаме възраженията ви едно по едно, господин Даниълс. Защо твърдите, че съставът на журито не отговаря на правните изисквания?

— Осемдесет процента от съдебните заседатели са бели, докато в окръг Фултън петдесет и пет процента от населението са от афроамерикански произход и съответно само четирийсет и пет от жителите са бели или от друг произход.

— Ваша светлост — намеси се Лора, — по закон съставът на журито никога не е зависел от расовото съотношение на населението на съответната област. Единственият фактор, който се взима под внимание, е съставът на списъците с възможни съдебни заседатели.

— И това е следващият ми аргумент — продължи обидено Ейвъри. — В списъците с потенциалните съдебни заседатели, от които са избрани членовете на журито, белите граждани са… седемдесет и пет процента.

Лора отново заговори. Спорът започваше да й харесва.

— Ваша светлост, според закона конкретният състав на списъците с потенциалните съдебни заседатели не подлежи на оспорване, стига да няма доказателства за целенасочен опит за изключване на една или друга група граждани въз основа на социалния им статус например или на друга тяхна характеристика. Както ви е известно, списъците в окръг Фултън се изготвят въз основа на регистрираните гласоподаватели.

— Които, ваша светлост, са предимно бели — почти петдесет и шест процента от гласоподавателите са бели. — Ейвъри възмутено размахваше лист хартия.

Лора беше подготвена за подобно обвинение:

— Ваша светлост, смята се, че използването на списъците на гласоподавателите е най-добрият и обективен начин за избор на съдебни заседатели. Стандартът, посочен в делото „Липхам срещу щата“, е „справедливо представяне“ на населението. Ако защитникът поставя под съмнение „справедливото представяне“ на населението в избирателните списъци на окръг Фултън, ще му се наложи първо да представи доказателства за „възможността за проява на дискриминация“ при изготвянето им и второ, че в резултат на направените нарушения в списъците на възможните съдебни заседатели се наблюдават „значителни несъответствия“. Цитирам случая „Кокран срещу щата“, ваша светлост. Адвокатът на обвиняемия твърди ли, че процесът на регистрация на гласоподавателите в окръг Фултън дава възможност за проява на дискриминация?

— Е? — Съдията погледна Ейвъри. — Готов ли сте да защитите подобно твърдение?

— Ами… не. Мисля, че недостатъчното представяне на афроамериканската част от населението в избирателните списъци е очевидно доказателство за дискриминация и то несъмнено е довело до значително несъответствие между расовата принадлежност на съдебните заседатели и състава на населението…

— Благодаря ви, господин Даниълс — махна с ръка съдия Едуардс. — Достатъчно. Бихте ли преминали към втората точка от иска.

Ейвъри за миг се сконфузи, после енергично се захвана със задачата си да опетни името на компанията „Спийди Тайър“.

— Оспорвам правото на господин Дейвис да бъде съдебен заседател. Господин Дейвис е управител на фирмения магазин на „Спийди Тайър“, намиращ се в Атланта на Пидмънт Роуд. Както съм посочил в иска си, към компанията на няколко пъти са предявявани обвинения в расова дискриминация.

— Господин Дейвис бил ли е обвиняем в някое от посочените дела? — попита рязко Лора.

— Не, не и доколкото ми е известно… но всички знаят, че в магазините на „Спийди Тайър“ се наблюдават чести прояви на расова дискриминация и открит тормоз.

— Някои от тези прояви свързани ли са с магазина, чийто управител е господин Дейвис? — не отстъпваше Лора.

— Не, но има множество доказателства, че възгледите на висшите чиновници в компанията…

— Множество доказателства ли? — контрира го тя. — Бихте ли ми казали, господин Даниълс, дали някой от ищците в споменатите от вас обвинения е успял да осъди компанията „Спийди Тайър“ или служителите й?

— Засега не, но две от делата все още не са приключили, а Комисията за равни права при наемането на работа в момента разследва „Спийди Тайър“ във връзка с прилаганите процедури по наемането и повишаването на персонала.

— Но нито компанията, нито нейни служители са били осъждани, така ли? — попита съдия Едуардс и Лора почувства, че надеждата й се възвръща.

— Не, ваша светлост — отвърна унило Ейвъри.

Лора се подготви за нападение:

— Ваша светлост, бих искала да се позова на случая „Маккибънс срещу щата“, в който Апелативният съд постанови, че обвинението на съдебен заседател, основано на предполагаемите политически симпатии, подкрепяни от работодателите му, е „нереалистично“, в резултат на което бе отхвърлено.

— Ваша светлост — събра смелост да се намеси Ейвъри, — посоченият случай се е отнасял до състава на съдебните заседатели по време на процес, а не при разглеждане на обвинението.

— Няма разлика — отсече Лора.

— Не е така — възрази Ейвъри. — Освен това адвокатът по делото Маккибънс не е представил никакви доказателства за разпространения модел на расова дискриминация, докато аз представих.

— При цялото ми уважение, ваша светлост, няколко обвинения, повечето от които са били отхвърлени, едва ли могат да свидетелстват за „разпространен модел“ на каквото и да било.

— Госпожице Частейн, моля да не прибягвате до сарказъм в залата ми.

— Извинете, ваша светлост — отвърна тя с надеждата, че въпреки обхваналия я гняв думите й са прозвучали достатъчно смирено. „Как може някой да не прибегне до сарказъм при общуването си с този мухльо?“

— Благодаря. Достатъчно по този въпрос. Господин Даниълс, ако правилно си спомням, изказвахте още един довод за преустановяване на съдебния процес.

— Да, ваша светлост. Искам да обърна по-специално внимание и на квалификацията на друг съдебен заседател, господин Хенри Портър. Научих, че господин Портър е член на организацията „Синове на Конфедерацията“.

— Ваша светлост — намеси се Лора, като отчаяно се стараеше да не допусне и нотка сарказъм в тона си, — трябва да призная, че не разбирам обвинението на защитата във връзка с членството в „Синове на Конфедерацията“.

— Всичко е съвсем просто. Целта на посочената организация е да защити паметта на мъжете, които са се били на страната на Конфедерацията. Една от целите им е включването на бойното знаме на Конфедерацията като част от знамето на щата Джорджия.

— Не виждам по какъв начин това е свързано с расовите убеждения на членовете на организацията.

— Бойното знаме на Конфедерацията, ваша светлост, е общопризнат символ на расово потисничество. Мисля, че уверено мога да заявя, че повечето афроамериканци смятат това знаме за изключително обидно и унизително. Неоспорим факт е, че бойният флаг е бил включен в знамето на щата Джорджия през 1956 година от група законодатели, чиято единствена цел според решението на съда по случая „Браун срещу Министерството на образованието“ е била да изразят своята съпротива срещу премахването на сегрегацията в училищата.

— Ваша светлост, не оспорвам твърдението, че бойното знаме се е превърнало в доста известен, и то не с добро, символ, нито пък твърдя, че мотивите на хората, които са го включили в знамето на щата, са били особено хуманни. Въпреки всичко обаче продължавам да не разбирам връзката между членството в „Синове на Конфедерацията“ и наличието на расови предразсъдъци.

Ейвъри изгледа победоносно Лора:

— Ваша светлост, господин Портър е бил председател на комисията по запазване на знамето. Той се е изказвал на множество публични събирания в подкрепа на този символ на Конфедерацията.

— На някое от тези събирания той заявявал ли е, че подкрепата му на бойното знаме е израз на презрението и ненавистта му към чернокожото население? — поинтересува се прокурорката.

— Не, но мисля, че това не е било необходимо…

— А аз мисля. Ваша светлост, баща ми е член на „Синове на Конфедерацията“, но аз в никакъв случай не бих го нарекла расист.

— Не познавам баща ви, госпожице Частейн — заяви съдията.

— Ако го познавахте, щяхте да знаете, че не е расист.

— Не виждам каква е връзката със семейната история на госпожица Частейн — отбеляза Ейвъри, но съдията като че ли не долови сарказма му.

Лора не му остана длъжна:

— Точно за това става въпрос — няма никаква връзка, точно както членството на господин Портър не е свързано с пригодността му да бъде съдебен заседател.

— Смятам, че чух достатъчно аргументи и от двете страни. Съдът е готов да се произнесе по иска — отсече съдия Едуардс. Лора понечи да възрази, но усети ръката на Мередит на лакътя си и предпочете да замълчи.

— Що се отнася до първото ви твърдение, господин Даниълс, свързано със състава на журито, намирам изложените от вас аргументи за недостатъчни. Съгласна съм с госпожица Частейн, че не сте доказали съществуването на възможност за проява на дискриминация. Второ, във връзка с местоработата на господин Дейвис, мисля, че не представихте задоволителни аргументи за твърдението си, че работата на господин Дейвис в компания „Спийди Тайър“ е белег за някакви расови предпочитания от негова страна.

Ейвъри мълчаливо преглъщаше заявленията на съда. Лора упорито гледаше пред себе си и се стараеше да не допусне на лицето й да се изпише победоносно изражение.

— И накрая, във връзка с пригодността на господин Портър намирам аргументите на защитата за необорими. Съдебният процес по обвинението на Роланд Джарвис в предумишлено убийство се прекратява. — Съдията удари с чукчето, стана от мястото си и напусна залата. Лора бе занемяла от възмущение.

— Какви бяха „необоримите му аргументи“? Ти чу ли някой „необорим аргумент“? — попита тя Мередит.

— Естествено, че не. Но ти знаеше, че ще стане така, нали? Трябва да призная, че Ейвъри се представи доста добре. Поднесе й три безумни твърдения, за да й даде възможност да се прояви като справедлив съдия, като отхвърли някои от тях. Така не би изглеждала толкова предубедена, когато отсъди в негова полза, нещо, което тя така или иначе щеше да направи.

— Ейвъри въобще не заслужава похвалите ти. Стратегическите му умения са като на… като на някое дърво. Оборих и трите му твърдения, аз…

— Естествено — прекъсна тирадата й Мередит. — Но това имаше ли някакво значение? Виж сега, кажи ми едно нещо — преди да дойдем тук, знаехме ли, че най-вероятно ще загубим?

— Да.

— Имаме ли резервен план?

— Да.

— Тогава стига си се вайкала и да се връщаме на работа. Защото, моя приятелко и колежке, ще трябва да съобщим новината на Маршал преди него. — Лора проследи погледа й и за свое учудване видя съдебния репортер от сутрешния вестник.

— Здрасти, Боб — поздрави го Мередит с меден глас. — Разбра ли какво се случи?

— Естествено. Би ли го коментирала?

— Според областната прокуратура решението на съдия Едуардс е неправомерно. Ние ще обжалваме, а междувременно ще предявим повторно обвинение към Роланд Джарвис.

Боб се усмихна и поклати глава:

— Защо ли не съм изненадан? Всъщност какво прави победният Марш днес? Мислех, че лично ще присъства на изслушването.

— Ние се грижим за подробностите. Мога да ти обещая, че ще го видиш на процеса.

— Който ще бъде стратегически планиран като част от предизборната му кампания.

— Изненадана съм от теб, Боб Харпър. Къде отиде пламенният ти идеализъм? Защо си се превърнал в поредния циничен книжен плъх?

Боб отметна глава и се засмя:

— Ако мислех, че вярваш в глупостите, които приказваш, щях да се притесня за теб, Мередит. До скоро.

— Как успяваш да се държиш толкова приятелски с тези типове? — промърмори Лора на път за прокуратурата.

— Ако не се държим приятелски, ще ни направи на пух и прах във вестника си. А Маршал ще бъде толкова ядосан, че е по-добре да се опитаме да му спестим статията за делото на годината, провалено от собствените му помощници.

— Не сме го провалили ние! — избухна Лора. — Тя сбърка!

Двете се върнаха в прокуратурата, където работният ден вече приключваше.

— Не го взимай толкова навътре. Хей, Франсис — обърна се Мередит към секретарката на Маршал, — къде е шефът?

Секретарката многозначително завъртя очи:

— Крещи на някакъв нещастник по телефона. Ако бях на ваше място, щях да изчакам до утре.

— Не става. Повикай ме, като се освободи.

Лора отиде с Мередит в кабинета й, за да изчака срещата с Маршал. Едва се бе настанила на един стол, когато шефът се появи на прага:

— Как мина?

Мередит поклати глава:

— Процесът е прекратен. Съдия Едуардс направи отвод на един от съдебните заседатели.

— Това е нелепо! Не може да направи подобно нещо!

— Опасявам се, че не само може, но и го направи. Лора, разкажи какво се случи.

Тя преразказа хода на събитията. Маршал беше бесен:

— Тази жена е абсолютно некомпетентна! Всеки проклет адвокат може да влезе и да подаде иск, основан на обвинение за расова дискриминация. Ще подам оплакване! По дяволите, писна ми да се занимавам с тази каша!

— Успокой се — намеси се Мередит. — Ще обжалваме. Естествено, ако обжалването е пред съдия Едуардс, само ще си изгърмим патроните…

— Няма да е пред нея. Ще се обадя на чиновника.

— Не можеш — отбеляза Лора. — Новата система автоматично определя съдиите чрез компютърна програма. — Едва се въздържа да не каже „твоята скъпоценна нова система“. — Ще трябва да изчакаме съдия Рут да се върне от болничните си.

— Мамка му — изруга Маршал, обърна се и излезе.

— Добре мина — отсече Мередит.

Лора се засмя. После изведнъж й хрумна колко парадоксална бе ситуацията, в която се намираха. С неочаквана сериозност тя попита:

— Какво мислиш за съвпадението?

— За кое съвпадение?

— Лорънс Белю е разработил прилаганата в съда нова система. Същата система, която възложи собствения му случай на съдия Едуардс.

И двете се замислиха.