Лелия Кели
Служител на правосъдието (6)

5

Измина една седмица, няколкодневно затишие преди машината на съдебната система да започне да „смила“ Роланд Джарвис. Изслушването по първоначалното обвинение и пускането под гаранция преминаха сравнително гладко. Вече бе определена и датата на изслушването за наличие на достатъчни основания за задържането. Беше време Лора да се запознае с доказателствата, които щяха да бъдат необходими на съда, преди делото да може да бъде предоставено на съдебните заседатели. С други думи, беше време да посети лабораторията.

Ползващата се с изключително добро име централна лаборатория към следователското бюро на Джорджия се намираше в Дикейтър — приятно градче източно от Атланта, което засега успяваше да устои на поглъщането си от пътното движение и всеобщото лошо настроение на големия град. Лора се запъти към лабораторията сама, тъй като и Карлтън, и Девъру бяха заети с показанията на някакъв предполагаем очевидец. Тя би предпочела поне единият от детективите да я бе придружил, тъй като те имаха много по-голям опит от нея в анализирането на физически доказателства. Маршал обаче изрично бе подчертал, че работата по случая трябва да бъде поставяна на първо място. И така, понеделник следобед, точно една седмица след откриването на тялото на Лорънс Белю, Лора се запъти към Дикейтър.

Първата й среща бе със Скот Бътлър — специалист в Отдела по отпечатъците и микроуликите. Той се бе занимавал с отпечатъците по колата на Белю. После си бе уговорила среща с Джей Купър — съдебния патолог. Лора очакваше с много по-голямо вълнение срещата си със Скот, отколкото тази с Джей, на която неизменно щеше да има снимки от аутопсията. Все още не ги бе виждала, но Карлтън я беше предупредил, че не са особено приятна гледка. Лора паркира, влезе в сградата, регистрира се и бе упътена към кабинета на Бътлър.

Скот, мъж около четирийсетте, слаб, с пепеляворуса коса, я очакваше с нетърпението на човек, жадуващ да сподели с някого разкритията си.

— Госпожице Частейн, здравейте — изрече весело той. — Радвам се, че успяхте да дойдете. Всичко е готово, искам да ви покажа и няколко диапозитива. Нещата са доста интересни!

Уведоми я, че специалистът по влакната и тъканите ще се присъедини към тях малко по-късно, и я въведе в неголяма стая с бял екран на една от стените. Срещу екрана бе сложен лаптоп с подготвените диапозитиви.

Като се има предвид, че централната лаборатория обработваше материалите по всички случаи в щата, беше направо невероятно колко бързо бяха успели да обработят уликите по убийството на Лорънс. Получаването на доклад за отпечатъците едва седмица след извършване на престъплението беше нещо направо нечувано. Явно бе, че и тук бе упражнен известен натиск, и то не само от градските власти, но най-вероятно и от Капитолия. Семейство Белю познаваха и губернатора.

— Седнете ето там, за да можете да виждате екрана — покани я Скот, като едва успяваше да прикрие вълнението си. — Всичко съм подготвил. — Той намали осветлението и забърза към компютъра си. — Трябва да ви предупредя, че това е много странно, наистина е много странно. Не знам какво ще си помислите. Може би е най-добре да млъкна и просто да ви покажа диапозитивите.

Лора не знаеше какво да отговори и затова просто се усмихна. Скот натисна едно копче и на екрана се появи златистата кола на Белю.

— Това е колата на Белю — „Лексус“, 1998 LS 400, номер на двигателя 1G8JW82R5YY635834. Колата бе докарана тук след проведения на мястото на намирането й оглед от техниците. Обикновено не бих могъл да подготвя доклада си толкова бързо, но най-странното е… както и да е, това е снимка на купето.

Бежовите седалки в колата, както и бронята й бяха покрити с мазната пудра, използвана за снемане на отпечатъци. Малките стрелки на екрана сочеха кормилото, скоростния лост, бутоните за вдигане и спускане на прозорците и някои други места.

— Стрелките сочат местата, където са били открити отпечатъци. Както вече ви казах, обикновено около седмица след началото на работата по даден случай ние все още се опитваме да намерим чии са различните открити отпечатъци. Запозната ли сте с процедурата, по която работим? — попита и заобяснява, без да дочака отговора на Лора. — Първо взимаме отпечатъци от тялото на господин Белю. Те са така наречените „елиминирани отпечатъци“, защото, нали разбирате, логично е в колата му да има негови отпечатъци.

— Разбирам — потвърди Лора. Това й беше известно, но нямаше нищо против да го чуе отново. Харесваше й фактът, че Скот е акуратен и прецизен. Ако Лора решеше да го призове за свидетел по време на процеса, той трябваше да се представи точно така.

— Преди да започнем анализа, взехме отпечатъците на господин Белю. После ги сравнихме с намерените в колата му. Това, което открихме, бе доста изненадващо. — Скот замълча, за да засили ефекта от следващите си думи: — Никъде нямаше отпечатък на господин Белю.

— Как така никъде?

— Ей така. А повярвайте ми, ние знаем къде да търсим. — Техникът отново натисна бутона и на екрана се появи друга снимка на вътрешността на колата, на която се виждаше посипаната с прах жабка. Още едно натискане и на екрана се появи снимка в едър план на дръжката на вратата.

— Виждате ли, госпожице Частейн, това са места, на които очакваме да открием отпечатъци на собственика, а в случая те липсват. Замислете се за миг за начина, по който отваряте вратата на колата си. Дръжките ви повдигат ли се?

— Не съм сигурна… За тези дръжки, които са като залепнали за вратата на колата ли говорите? Ясно, разбрах какво имате предвид. — Тя си представи как подпъхва пръсти под дръжката си, преди да я вдигне. Дръжките на вратите на колата на Лорънс Белю бяха сходни на тези на нейната тойота.

— Пръстите ми минават от вътрешната страна на дръжката — отвърна Лора. — Да не искате да ми кажете, че и там няма отпечатъци?

— Няма — нито откъм шофьорското място, нито откъм другата предна седалка. На всичкото отгоре — и това наистина ме озадачи — в жабката няма абсолютно никакви отпечатъци. Ако човекът е притежавал колата повече от три години, не се ли предполага да е притежавал и жабката?

— Естествено.

— А той е имал какво да сложи в нея, не мислите ли?

— Съгласна съм с вас — отвърна Лора, като се опитваше стоически да изтърпи сократовия метод на Скот и в същото време се питаше накъде ли бие. — В колата въобще ли не е имало отпечатъци?

— Отпечатъци има достатъчно. Но не и на господин Белю. Да продължим. — Той отново натисна бутона и на екрана се появиха уголемени снимки на пръстови отпечатъци. Това са откритите от нас отпечатъци. На екрана виждате пълен набор, подбрани сред множеството снети отпечатъци. А отпечатъците бяха наистина много.

— Успяхте ли да ги идентифицирате?

— Да! Нали именно това е причината за днешната ни среща — всички отпечатъци са на един-единствен човек.

— Знаете ли кой е той?

— Вашият заподозрян — господин Джарвис.

— Добре, това доказва, че Джарвис е бил в колата, но за съжаление това вече ни е известно. Въпреки това винаги е полезно да имаме още едно доказателство…

— Опасявам се, че не осъзнавате пълното значение на разкритията ни, госпожице Частейн — отбеляза Скот и поклати глава. — В колата има отпечатъци само и единствено на Джарвис! — За да наблегне на думите си, той отново превъртя диапозитивите на екрана. — Нито един отпечатък на Белю около ключалката! Около панелната лампа! На мигача или на пепелника! Сякаш Белю никога не е бил в колата си. Сякаш никога не е имал никакви пътници, в което аз лично се съмнявам. Но нека за момент предположим, че Белю наистина не е качвал никого в колата си. За колко хора знаем с абсолютна сигурност, че по едно или друго време са били в колата?

— За двама — Белю и Джарвис.

— Правилно. И какво означава фактът, че в колата са намерени само отпечатъците на Джарвис?

„Господи — помисли си Лора, — сякаш съм в основното училище. Добре, щом като настоява, ще се включа в играта му.“ Добрите адвокати обикновено разчитат на логиката. Много от доказателствата се основават на добре построени силогизми. Този беше от лесните:

— Явно някой е избърсал всяка повърхност в колата, където би могъл да бъде намерен някакъв отпечатък. Най-вероятно да е бил Джарвис.

Скот отметна глава:

— Чакайте малко. За какво му е на Джарвис да изтрива всяка следа от Белю и да оставя собствените си отпечатъци?

Лора сви рамене:

— Може да се е опитвал да премахне спомена за убийството на законния собственик на колата. Всъщност нямам представа. Човек, готов на убийство, за да открадне кола, едва ли действа по законите на логиката и постъпките му не подлежат на разумно обяснение. Както и да е, в случая не е необходимо да обясняваме действията му. Задачата ни е просто да докажем, че той е извършил престъплението.

Скот явно беше разочарован от факта, че Лора не беше нито изключително учудена, нито объркана от находката му:

— Адвокатът на защитата сигурно ще се поинтересува каква би могла да бъде причината клиентът му педантично да изчисти купето на колата, а да остави трупа в багажника.

Лора и този път се измъкна от положението:

— Отговорът е съвсем прост — решил е първо да изчисти колата, докато измисли как да се отърве от трупа. Сигурно е имал някакъв план. Може би когато го е заловила полицията, се е бил запътил към някоя река или гора, за да се отърве от трупа на Белю.

— Може и да е така, но искам само да ви кажа, че колата е била почистена от професионалист. Какво знаете за този Джарвис? Бил ли е в армията? Да не е бивше ченге?

— Определено не е бил полицай, но нямам представа дали е бил в армията. Като се има предвид възрастта му, има вероятност да е служил известно време. Възможно е да е ветеран от Войната в залива.

— На ваше място бих проверил досието му много внимателно, защото никой цивилен гражданин не би могъл да направи това. Военните, тайните агенти, ченгетата — те биха се сетили да избършат вътрешността на жабката. Но не и някой обикновен бандит. Няма начин. Не и ако в миналото си не е бил обучаван как да го направи. Два пъти годишно изнасям лекции пред ченгета, военни и любознателни цивилни за това как да откриват отпечатъци на места, които някой се е опитал да изчисти от всякакви улики. Естествено, това знание може да се прилага и по обратния начин — ако знаеш къде да търсиш отпечатъци, ще знаеш и как да изчистиш мястото, така че никой да не намери нищо. Този тип може да е посещавал и някой от моите курсове, кой знае?

— Съмнявам се. Той е дребна риба.

— Мога само да кажа, че който и да е почистил колата, е разбирал от работата си. А, ето че идва и Томи Уд, който ще ви каже съвсем същото във връзка с наличието на влакна.

— По-скоро във връзка с липсата на влакна — уточни едрият мъж, който току-що бе влязъл в стаята. — Или поне на такива, които си заслужава да бъдат споменати. — Той се представи и се здрависа с Лора. — Виждам, че Скот вече ви е разказал своята теория за заговор.

— Не бих използвала думата „заговор“ — усмихна се Лора.

— Просто сподели с мен изключително интересни мисли във връзка с някои необичайни страни на разследването, които обаче не промениха мнението ми за случилото се. И вие ли ще се опитате да ме разубеждавате?

— Не — заяви мъжът и седна. — Съжалявам, но не разполагам с диапозитиви. Можеш да запалиш лампите, Скот. Всичко, което имам да казвам, предпочитам да го кажа на светло. Предполагам, че и преди сте имали работа с влакна, използвани като доказателства.

— Да. Те бяха от доста голямо значение в няколко водени от мен дела.

— Следователно знаете, че това не е точна наука. Когато съм на мястото на някое престъпление, включително и кола, мога да твърдя със сигурност, че някой е бил там, само ако намеря необичайно влакно, което да съвпада с това, намерено у човек, за когото се подозира, че е бил на съответното място. Дори и да намеря на местопрестъплението уникално и изключително рядко влакно, то по никакъв начин не би ми помогнало, освен ако не успея да го свържа с даден човек или дадено място. От друга страна, откриването на влакна, свързани с хора, за които със сигурност знаем, че са присъствали на местопрестъплението, също не е от особено значение. Те само потвърждават известните ни факти.

— С други думи, вие сте намерили влакна, които съответстват на Лорънс Белю и Роланд Джарвис, така ли?

— И да, и не. Намерих влакна, съвпадащи с космите на косата и тъканите на дрехите на жертвата, но те се намираха само и единствено в багажника на колата. Не и в купето. Намерих доказателства, че Джарвис е бил в купето на колата, но не и в багажника. Всъщност върху или около тялото на Белю не открих никакви влакна, които мога да свържа недвусмислено с Джарвис.

— Но това не означава, че Джарвис не е сложил трупа в багажника — намеси се Лора. — Означава просто, че не е оставил никакви следи.

— Така е. Не мога да докажа обратното — не мога да докажа, че липсата на влакна означава, че не е сложил трупа в багажника. Но по същата логика не мога да докажа и че го е сложил там.

— Съществува ли доказателство, че трупът е местен от трети човек?

Уд сви рамене:

— По тялото имаше множество различни влакна. Някои от тях все още не сме свързали нито с дома му, нито с офиса или колегите му. Дали биха могли да принадлежат на някой друг, който да е замесен в престъплението? Възможно е. Но за да мога да го твърдя със сигурност, трябва да намеря необичайно влакно, което недвусмислено да бъде свързано с човек, който да е заподозрян, че е присъствал на местопрестъплението. А вие нямате друг заподозрян, нали?

— Не — призна Лора, — работим по теорията, че Джарвис е действал сам.

— Мога да ви предоставя доказателства, че Джарвис е бил в колата. На седалката намерих влакна, съвпадащи с тези от килима в дома на обвиняемия. Мисля, че доста убедително мога да представя това си откритие пред съдебните заседатели.

— Високо оценявам работата ви, но както вече обясних на Скот, след като сме заловили Джарвис, докато е карал колата, едва ли ни е необходимо допълнително доказателство, че е бил в нея.

— Трябва да признаеш — намеси се Томи, — че това за пореден път потвърждава теорията, че Джарвис е убил Белю и след това е изчистил колата.

Скот поклати глава:

— Ето тук не съм съгласен с вас. Просто не мисля, че той притежава уменията, за да го направи.

— Малкият ми приятел-параноик вижда заговор във всичко — обясни Томи с поверителен тон.

Лора се засмя, но усети известно притеснение. Ако Скот виждаше несъответствие в доказателствата, най-вероятно и другите, например Ейвъри Даниълс, щяха да ги забележат. Изведнъж й хрумна нещо:

— Някой от вас карал ли е колата си на почистване? Говоря за професионално почистване, това, дето струва около сто и петдесет долара.

— Аз карам тойота „Корола“ — отвърна сухо Уд.

— И аз, но бившият ми приятел имаше бентли. Два пъти годишно го даваше за почистване и работниците направо разглобяваха колата — минаваха навсякъде с парцали, четки, прахосмукачки… Ами ако Джарвис е бил чистач — един от тези, дето през почивните дни работят в Бъкхед в луксозните автомобилни мивки. В Атланта това е преуспяващ бизнес. Казвам ви, има хора, които харчат повече пари за колите си, отколкото за децата си. Може би първото нещо, което Джарвис е направил, щом се е сдобил с превъзходна кола, е било да я почисти из основи. Кой може да твърди, че не го е направил, преди да бъде спрян от полицията?

Скот се замисли:

— Наистина не можем да бъдем сигурни, че не го е направил. Предполагам, че е ваша работа да докажете, че той е знаел как из основи да почисти колата или пък че я е закарал при някой професионален чистач. Но пак опираме до факта, че трупът е бил в багажника. Изглежда ми абсолютно нелепо да задържи трупа и в същото време да изчисти от колата и най-дребното косъмче и петънце.

— Съгласна съм, че е нелепо, но както вече посочих, да пребиеш някого до смърт само за да му вземеш колата, също едва ли може да бъде наречено логично. А ние знаем, че Джарвис го е направил. Така че поне според мен всяко странно поведение от негова страна просто съответства на вече изградения модел.

— Госпожицата е права — отбеляза Томи Уд. — Още не съм приключил с анализа на влакната. Когато разбрах, че ще идвате, казах на Скот, че ще ви съобщя разкритията до момента. Надявам се, че може да открием нещо, което да ни даде повече информация. В колата намерих един предмет, за който се чудя дали да споменавам.

— И какъв е той? — поинтересува се Лора.

— Копче. Черно копче с диаметър около сантиметър и половина и няколко копринени нишки.

— От дрехите на Белю ли е?

— Не. Не съвпада и с облеклото на Джарвис в момента на ареста му.

— Мислите ли, че може да е от трети човек?

— Не. Всъщност може и да е, не можем да го докажем. От дрехите и на Белю, и на Джарвис липсват копчета, но намереното от мен копче не съвпада с никое от техните. Това обаче още не означава, че е принадлежало на трети. Може единият от тях да си го е пришил на мястото на някое загубено копче. И аз съм го правил. Както и да е, ще трябва да накарате ченгетата да преровят гардеробите на Белю и Джарвис и да проверят дали копчето съвпада с тези от някоя тяхна дреха.

Лора, която досега замислено бе слушала обясненията, бавно заговори:

— Обаче дори и да елиминираме всичките им дрехи, пак няма да докажем присъствието на трети човек, така ли?

— Да, но вероятността ще бъде по-голяма — намеси се Скот.

— Така е — съгласи се Томи Уд.

— А самото копче — може ли да разберем кой е производителят? — поинтересува се Скот.

— Отдавна се сетих за това. Изпратих го във ФБР.

— Да не би да имат отдел за идентификация на копчета? — учуди се Лора.

— Не — засмя се Томи, — но имат възможност да се заемат с подобна задача. Изпратили са го в отдела си в Ню Йорк. Някой ще го занесе в отдела за облекло и ще се опита да разбере кой производител може да е използвал подобни копчета. Трябва да ви призная обаче, че не се надявам да открият нещо, което би ни било полезно. Това е най-обикновено старо черно копче. Едва ли би могло да е по-безлично.

Лора замислено захапа края на химикалката си:

— Копринените нишки не предполагат ли, че е било откъснато от някоя сравнително скъпа дреха?

— Може би, но това просто увеличава вероятността да е принадлежало на Белю.

— Къде намерихте копчето?

— В чувала, в който беше трупът. Може да е изпаднало от нечий джоб — на мен ми се е случвало да си нося скъсаното копче в джоба на панталоните. Понякога седи в джоба ми със седмици, преди да го зашия. Разбирате ли, затова не ви споменах за копчето — най-вероятно то няма особено значение.

— Но ако намеря трети човек, който има вероятност да е замесен в убийството, и ако открия, че на него му липсва подобно копче…

— Ще имате сериозна улика срещу него — довърши Уд и погледна часовника си. — Ако нямате повече въпроси, по-добре да се връщам към работата си.

— Благодаря, че споделихте с мен разкритията си. Благодаря и на вас, Скот — бяхте ми изключително полезни. Сякаш се бях изправила срещу добър адвокат на защитата. Сега знам кои твърдения на обвинението могат да бъдат подложени на съмнение.

И двамата мъже изглеждаха доволни от думите й. След като Томи се запъти към лабораторията си, Скот предложи да заведе Лора в патологията, но не пожела да влезе с нея.

— Не си падам по кървавите гледки — извини се той.

— И аз — отвърна тя и изпълнена с лошо предчувствие, изгледа вратата на лабораторията, — но по-добре да не го отлагам. Благодаря за всичко, Скот.