Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уолт Флеминг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Killer View, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2013)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Ридли Пиърсън. Смъртоносна гледка

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2009

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Невена Здравкова

ISBN: 978-954-260-755-7

История

  1. — Добавяне

71.

Тя се съгласи да се срещнат според поставените от нея условия. Избра пейка край затрупаната от снега велосипедна алея с изглед към Биг Ууд Ривър. Зад тях се носеше бученето на автомобилите по магистрала 75 — твърде шумно за живописната обстановка. Седяха рамо до рамо, много по-близо, отколкото той бе очаквал. Няколко зеленоглави патици се стрелнаха към тъмните води на реката.

— Мразиш ли ме? — попита той.

— Не сме в седми клас, Уолт.

— Някои от нас се държат така, сякаш че сме.

— Аз… има неща, които… Отидох да видя Кайра и това ме върна към някои стари спомени.

— Искам да знаеш, че не съм се възползвал нито от теб, нито от връзката ти с Хилабранд. Знам какво си помисли, но не беше така. Когато го спомена, звучеше логично, но просто нямаше нищо общо с истината.

— Иска ми се да съхраним професионалните си отношения непокътнати.

— Разбира се — дрезгаво отвърна той.

Думите й прозвучаха като сбогуване.

— Благодаря ти.

— Какво ще кажеш да вечеряме заедно… някой път? — бързо добави Уолт. — Ако бяхме в седми клас, щях да те поканя на кино или да хапнем сладолед. Направи ми това удоволствие.

— Работата като фотограф при теб ми харесва. И то доста.

— Виждаш ли се с някого?

Над реката прелетя чапла и Фиона остана загледана след нея, докато се изгуби в далечината.

— Имах една връзка — каза тя. — Преди да се преместя тук. Преди почти три години. Изобщо не вървеше добре. Прекратих я и избягах чак тук. Опитвам се да забравя, но след разговора ми с Кайра осъзнах, че няма да е лесно. Можем да излезем да пием кафе, разбира се. Или пък на кино. Но не и вечеря. Още не. Нито с теб, нито с когото и да било.

— Човек трябва да намери сили да продължи напред.

— Напомни ми го пак, след като приключиш с развода си.

Уолт вдиша дълбоко ледения въздух.

— Това беше доста грубо от моя страна — каза тя. — Много съжалявам. Ето, виждаш ли какво имам предвид? Дори самата себе си не познавам.

— Когато се опознаеш — каза той, — ще видиш колко много ще се харесаш… повярвай ми.

— Някои рани зарастват отвън, но продължават да кървят отвътре.

— Кой го е казал това? — попита Уолт.

— Аз. Току-що.

Край реката застана рибар, обут с високи непромокаеми ботуши, и със завидна вещина метна въдицата си почти до другия бряг.

— Пълно е с откачалки — каза Уолт.

— Не сме ли всички такива? — попита тя.

— Може и да си права.

Поговориха си за снимките и компютъра, конфискувани от дома й; Фиона му призна, че все още пази кадрите от безмоторния самолет на допълнителна карта във фотоапарата си. Поставиха на везните правата на отделната личност срещу правата на цялото общество и поспориха кое е по-важно.

Именно спорът им накара Уолт да се почувства по-добре. Имаше нещо успокояващо в разногласието.

— Значи нищо от това не се е случвало — каза Фиона след дълго мълчание.

— Така чух и аз — каза той. После добави: — Само че не от теб.

Тя се усмихна и лицето на Уолт грейна.

Рибарят най-после успя да улови нещо. Радостният му възглас отекна чак до алеята, край която седяха. Човекът освободи рибата от кукичката и я хвърли обратно в реката.

— Хвани и пусни — каза Уолт. — Струва ми се, че сега нещата са ми малко по-ясни, отколкото преди.

— Преди какво?

— Добър въпрос — отвърна той.

Край