Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (67)

66.

Рой Коутс трескаво се опитваше да подреди събитията от последните няколко минути в главата си. От единичния изстрел до пресичането на ограничителната жица.

Беше ли се свързал с Гиърбокс, след като чу изстрела? Не можеше да си спомни. Мъчителната болка замъгляваше съзнанието му. Сбърчи чело и се опита да се сети.

Помнеше разговора си с Нюбс за нахлуването в периметъра. А току-що и моторната шейна — с Гиърбокс на волана — се бе завърнала в хижата.

В главата му кънтеше някакво непрекъснато цъкане, като от часовников механизъм. Небцето го сърбеше. Изпитваше нужда и да се облекчи.

Беше ли говорил с Гиърбокс или не? Взе портативния радиоприемник и го повика. Зачака. Никакъв отговор.

Защо се бавеше толкова да почука на вратата?

— Гиърбокс? — кресна Коутс, достатъчно силно, за да го чуе и през стената. — Довлечи си задника тук и ми обясни…

Думите му бяха прекъснати от полуавтоматична стрелба някъде отвън. На около двеста метра разстояние.

Съзнанието му се концентрира върху най-важната подробност в случая — полуавтоматична. Техните автомати бяха пипнати допълнително от Рупърт Фолкс в Джером и можеха да се настройват или за единична, или за изцяло автоматична стрелба. Нямаше опция за полуавтоматична.

В същия момент топката на вратата се завъртя без предварително почукване. Неговите хора винаги проявяваха уважение и си правеха труда да почукат.

Той грабна оръжието си от масата и прати три куршума във вратата, преди проклетият пистолет да направи засечка. Хвърли го разярен през стаята и чак тогава съжали за прибързаността си.

Огледа се наоколо за друго оръжие.

Миризмата на барут изпълни ноздрите му. Надигна се мъчително от стола си и от раната на крака му отново бликна кръв.

Отвън се разнесе още един полуавтоматичен откос.

Атакуваха лагера.