Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (44)

43.

Рой Коутс замахна с брадвата и разцепи пъна с един-единствен мощен удар, който разтърси тялото му в болезнен спазъм. На няколко крачки встрани от него стоеше Гиърбокс, загледан в лъскавото острие на секирата.

— Трябва да се срещна с нея — процеди Коутс през зъби. Всяко движение на лицевите му мускули му причиняваше нетърпима болка в дълбоката рана под мишницата. Гласът му звучеше заплашително. — Щом тя изпълни нейната част от уговорката, докторът вече е без значение. Да мръзне в гората. Само че аз не мога да съм напълно сигурен, че тя ще направи доставката. Затова няма да мръдна оттук, докато не подготвим резервен план за действие. Това значи, че ти трябва да го откриеш на всяка цена. — Коутс замахна и разцепи още един пън с брадвата.

— Нали точно това правихме досега?

— Открий го — повтори Коутс. Свали ръкавицата си и внимателно докосна обгорената кожа на лицето си. По пръстите му остана жълта гной и той я избърса в панталона си. Раната имаше нужда от обработка и лечение и това бе основната причина, поради която той искаше да върне ветеринаря в хижата. — Той се движи пеша през снега. Ние сме с моторна шейна. Ти майтапиш ли се, по дяволите?

— Но с кучетата… — каза Гиърбокс.

— Не можем да ги чакаме. Губим ценно време.

— Но Бил каза…

— Майната му на Били! Ако кучетата дойдат, добре. Но с всяка изминала минута той се отдалечава все повече и повече. И знаеш ли кое е по-лошото? По-лошо е, ако вземе да умре там някъде. Щом казвам, че ни е нужен, значи е така!

— Отворен съм за всякакви предложения — каза Гиърбокс.

Коутс бавно се обърна и Гиърбокс се сви от страх. Секирата се поклащаше като махало в ръката му.

— Повече от десет пъти сме обходили пътя и в двете посоки — заоправдава се Гиърбокс. — Както и дивечовите пътеки. Без кучета едва ли ще успеем.

— Майната им на кучетата! — Внезапно го осени идея. — Добре — каза Коутс малко по-спокойно. — Помниш ли, като ни се изплъзна онази котка в Източен Орегон?

— Аха — кимна Гиърбокс.

— Ще разделим района на участъци и ще търсим наред. Рано или късно ще се натъкнем на дирите му. Не може да е отишъл далеч.

— Добре — каза Гиърбокс. Не звучеше много уверено.

— Аз не мога да пропусна срещата си с нея. Слушаш ли ме изобщо? Ако тя донесе бидона, както я помолих, в рамките на една седмица целият свят ще чуе за Самакините. Там съхраняват… колко… поне десет хиляди такива бидона? Двайсет? И всичките са пълни с „нискорадиоактивни отпадъци“ — каза Коутс и сви пръсти във въображаеми кавички. — Да не мислиш, че ще усетят липсата на един? Такова нещо не е правено никога досега. По дяволите, това даже няма да е новина, а повратен момент в историята.

Лицето му се разтегли в широка усмивка, което за пореден път му причини мъчителна болка. Този път обаче си струваше.