Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (56)

55.

В работата си Уолт не обичаше да залага на случайността. Бе отделил твърде много време за семинари, полеви обучения и курсове за повишаване на квалификацията и не разчиташе особено на късмет или щастливо стечение на обстоятелствата. На първо място в работата си поставяше контрола над нещата. Бе обучен така, че той да води разследването, а не разследването да води него. Затова когато влезе в женската част на рушащия се затвор — или по-точно двете килии в североизточния ъгъл на неголямата постройка — и завари Тейлър Крабтрий погълнат от видеоиграта си, Уолт болезнено осъзна, че не вижда изход от това разследване, освен ако не ги сполетеше някакъв невероятен късмет.

Известен холивудски актьор, притежаващ имение в Сън Вали, бе дарил на затвора стар модел „Плейстейшън“ и десетина игри за забавление на осъдените. Крабтрий бе потънал в бойната си мисия пред малкия компютър. Уолт чуваше глухите звуци от стрелбата и експлозиите, носещи се от слушалките на ушите му. На монитора се виждаше пейзаж като от афганистанска пустиня; зад пясъчните дюни се издигаше планинска верига на фона на озареното от пламъци небе.

Уолт отново се сети за пейзажа от снимката. До болка позната гледка.

Шерифът стисна с две ръце решетките на вратата.

В главата му изплува идея. Вече знаеше как да открие хижата на Коутс.

* * *

Върху надрасканата овална маса в командния център бяха подредени четири компютъра, включително и конфискуваният от караваната на Крабтрий. Уолт изучаваше напрегнатите лица на четирите момчета, настанени пред клавиатурите — Крабтрий; племенникът на Уолт Кевин; шестнайсетгодишен младеж на име Уилдър; и още едно хлапе, Джейсън. Уилдър и Джейсън учеха в Алтернативното училище и бяха доведени тук от Крабтрий. И двамата бяха запалени геймъри.

Минавайки покрай Кевин, Уолт разроши косата му и го потупа по гърба.

Идеята да събере момчетата му хрумна, докато наблюдаваше как Крабтрий се забавлява с видеоиграта „Плейстейшън“. В момента хлапетата използваха „Гугъл Ърт“ — софтуер за триизмерни сателитни изображения на Земята — опитвайки се да открият точното местоположение на конкретния планински пейзаж от Айдахо, уловен на снимките от колажа. Момчетата — виртуози с джойстика и мишката — се намираха в интерактивния триизмерен атлас на Гугъл и с вперени в мониторите погледи накланяха хоризонта, увеличаваха и смаляваха отделни кадри или правеха пълни обиколки около конкретна точка, опитвайки се да открият съвпадение между планинския силует от снимките и сателитните изображения.

Имаше хиляди планински хълмове за сравнение и задачата им можеше да продължи до безкрайност, ако с логичните си разсъждения Крабтрий не бе стеснил рамките на издирването — четири от върховете на снимките бяха покрити със сняг; три от фотографиите имаха надпис с датата и часа на заснемане, включително и целият колаж. След един телефонен разговор с Областната горска служба и още един с Националния център за пожарна безопасност в Бойси, които следяха нивото на снежната покривка, успяха да установят, че през деня, в който бяха направени снимките — почти година по-рано — сняг е имало по върховете с височина над две хиляди и седемстотин метра.

Хората от екипа на Уолт маркираха върху топографска карта всички върхове над въпросната височина и допълнително стесниха търсенето, отбелязвайки в различен цвят веригите, съдържащи три съседни възвишения, разположени в радиус от трийсет километра.

В момента разполагаха с карта, осеяна с двайсет и една застъпващи се окръжности, и с четири момчета, които усилено търсеха съвпадения на мониторите си между снимките от колажа и сателитните изображения.

Подчинените на Уолт щяха да се мъчат часове наред да разгадаят как работи програмата на Гугъл, докато младежите успяха да се ориентират само за няколко минути. Шерифът обикаляше около масата и надничаше иззад раменете им. За неопитното око образите се местеха твърде бързо, сякаш хвърчаха и се премятаха в кръг на екрана. Уолт едва потискаше желанието си да им каже да намалят темпото, но техните очи възприемаха изображенията по различен начин от неговите. Там, където той виждаше мъглявина, те успяваха да различат ясни очертания.

Четиридесет минути след началото на експеримента Крабтрий кимна на Уолт. Момчето посочи към екрана, където се виждаха няколко планински върха. После посочи към възвишенията от колажа.

— Аха — каза Уолт, отбелязвайки приликата.

В гърдите му се надигна вълнение, но не каза нищо повече. До момента имаха общо пет фалшиви тревоги.

— Тези бараки — каза Крабтрий и посочи постройките от снимките — са тук… и тук. — Той премести пръста си върху миниатюрните геометрични фигури на екрана. Така изглеждаха покривите върху сателитните изображения и повечето от тях едва се забелязваха изпод иглолистната растителност. Два триъгълника. Част от правоъгълник. Уолт никога не би успял да ги различи без чужда помощ. Приличаха му на тъмни петънца. — Струва ми се — продължи Крабтрий, — че тези снимки са правени точно тук. Зад хижата има поляна. Тази рекичка е от едната й страна.

Кевин стана от стола си и се надвеси над рамото на Тейлър. Запомни координатите и бързо откри същото място върху екрана на своя компютър. Уолт стоеше прав между двете момчета и местеше поглед от единия монитор на другия. Не след дълго образите спряха да се движат и върху екраните им се появи сателитно изображение на планински върхове, които точно съвпадаха с тези от снимките.

— Запишете координатите — каза Уолт. После се наведе към ухото на Крабтрий и прошепна: — Поздравления. Ти току-що купи свободата си.