Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (54)

53.

— Защо ме принуждаваш да гледам това? — попита Фиона, застанала рамо до рамо с Уолт в командния център на управлението. Вратата беше заключена, звукът на телевизора намален, така че агонията на Кайра Тулевич да не излиза отвъд стените на помещението.

— Съжалявам — каза Уолт, — но ти си моят експерт по фотография.

— Тези хора са за бесилото. Не, по добре да ги кастрират с кухненски нож, после да ги разкъсат крайник по крайник, а накрая да ги изтърбушат и разфасоват на парчета. И пак ще им е малко.

На екрана пред тях Рой Коутс и някакъв мъж с неизвестна самоличност се редуваха да се гаврят с Кайра Тулевич. Ужасът бе заснет на черно-бял филм от уебкамерата на Крабтрий, чийто компютър бе конфискуван от караваната му.

— Надявах се да си в състояние да забележиш някакъв кадър, който да увеличим или обработим допълнително, така че да установим самоличността на втория мъж.

— И се надяваш да ти повярвам, нали? — нападна го тя. — Какво ти става, Уолт? Винаги имаш някакви скрити помисли. Никога не си го признаваш. Защо просто не заявиш открито, че според теб това е Шон Лън?

— Така ли ти се струва?

— О, я престани!

— Той ли е?

— Така мисля, да. Обаче ако ме питаш дали виждам нещо, което го потвърждава — не, не виждам. Само че ти не смееш да кажеш името му на висок глас.

— Не мога — рече Уолт.

Фиона се ококори от изненада.

— Трябвам ти като свидетел? — предположи тя.

— Трябва ми някой, който да потвърди самоличността на втория мъж. Да. Това ще бъде от голяма полза.

— Значи не споменаваш името му, защото това може да бъде изтълкувано като подвеждане на свидетеля.

— Нещо такова.

— Съжалявам. — Тя прокара пръсти през косата си и наклони глава назад. Имаше елегантна шия. Дълга и царствена. — Смесвам професионалните отношения с личните, нали?

— Става неусетно.

— Ти как успяваш да ги разграничиш? — попита тя.

На екрана бе дошъл редът на Коутс. Кайра нададе ужасяващ писък и Фиона извърна поглед встрани.

— Ако човек иска да се отврати от секса, този филм ще му свърши работа.

— Искам и двамата да си платят за това, Фиона. Не само Коутс. Колкото до Коутс… аз ще се погрижа за него.

— Задържан ли е вече?

— Не.

— Знаете ли къде е?

— Не. Но знаем, че федералните са имали сблъсък с някакъв мъж, за когото смятат, че е член на Самакините — екстремистка групировка, нещо средно между Тед Казински и арийската раса. Има и втори заподозрян, жена, която е арестувана. Наркоманка, доста инатлива. Разполагаме и с описание на мъж, което до голяма степен се покрива с това на Коутс. Но засега всичко е доста неясно.

Фиона се осмели да вдигне поглед към екрана.

— Божичко… вече не издържам. Горкото момиче.

Уолт не сваляше поглед от монитора.

— Аха. Какво ще кажеш за това? — попита той и чукна по клавиатурата, за да спре картината на пауза. После зашари с курсора на мишката по екрана. — Това на стената е огледало, нали? Не можем ли да избистрим лицето му в огледалото?

— Твърде зърнесто е — каза тя. — Няма да стане. Резолюцията е прекалено ниска, Уолт. Картината е много лоша. Можем да я увеличим, но само ако кадърът е с добро качество.

Пуснаха записа отново и гледаха още трийсетина секунди. Фиона периодично извръщаше поглед встрани.

— Уолт! — даде му знак тя.

Шерифът спря видеото на пауза.

Фиона се наведе напред и посочи екрана, но не лицето на мъжа, а свлечените под коленете му панталони. — Виж. Задната гайка за колана. Скъсана е. Държи се само в горната си част.

Уолт се вгледа отблизо.

— Как изобщо успя да я забележиш?

— Насочих вниманието си към детайлите, за да не гледам какво става.

Уолт повтори краткия отрязък от записа няколко пъти. Гайката на колана със сигурност висеше в долния си край. Виждаше се съвсем за малко, но я имаше на запис.

— Не е достатъчно основание за издаване на съдебно разпореждане. Както и не е доказателство, че това е Шон Лън. Трябва да видя Шон Лън обут в тези панталони и това ще ми даде сериозен повод за по-широко разследване. Трудна работа.

— Но ще претърсите хижата, нали?

— Чакаме съдебно разпореждане. Съдията играе голф в Туин Фолс. Времето там все още е меко и игрищата са отворени. Един от моите хора се опитва да издейства разрешително за обиск по телефона.

— Аз ще идвам ли?

— Това е третата причина, поради която си тук. Именно затова те помолих да донесеш и фотографската си апаратура.

— Все още съм ти много ядосана, да знаеш! — гордо заяви Фиона.

— Знам.

— Роджър не ми се е обаждал оттогава.

— Може и да не съм бил прав за него — каза Уолт.

Прозвуча като изповед, а не му се искаше да е така.

— Малко си закъснял.

— Старая се, Фиона. Все още работя по случая и не съм стигнал доникъде. Да загубя Марк така нелепо… Колкото и да се старая да не го приемам лично, той ми е приятел. Това е най-важното в крайна сметка. Нали? Трябва да го открия, жив или мъртъв. Трябва да разбера какво се е случило. Тръгнах погрешно и се обърках, но възнамерявам да положа повече усилия, за да запазя приятелствата си. Смятам да започна от теб. Все някога. Не искам да си ми ядосана.

Тя го изгледа кръвнишки. В очите й се четеше враждебност и обида и Уолт осъзна, че няма да му е лесно с нея.

— Добре — рече той. — Схващам посланието.

— Знаеш ли защо всъщност те мразя? — прошепна тя.

— Дори не знаех, че ме мразиш.

— Защото не мога да съм ти ядосана за дълго. — Фиона бутна назад стола си. — Ако не спреш този запис, ще си тръгна още сега. — Тя спря до вратата и взе да рови в чантата си. Измъкна отвътре визитна картичка и я размаха под носа му. — Шон Лън. Даде ми я онази вечер, когато дойде да ми предаде поканата от Хилабранд. Каза да му се обадя, ако имам нужда от нещо. Така че ще му се обадя. Знаеш ли какво забелязвам у мъжете? Че обичат да носят едни и същи дрехи. Искаш ли да се обзаложим, че ще е обут със същите тези панталони?

— Наистина ли ще го направиш? — попита Уолт.

— Не каза ли току-що, че приятелството е на първо място? — попита Фиона.

— Мислех, че ме мразиш.

— Не си много добър следовател, шерифе. Съжалявам, че ми се налага да ти го кажа.