Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уолт Флеминг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Killer View, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2013)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Ридли Пиърсън. Смъртоносна гледка

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2009

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Невена Здравкова

ISBN: 978-954-260-755-7

История

  1. — Добавяне

37.

Марк Ейкър бе изненадан от собствената си издръжливост. Не усещаше умора. Може би заради притока на адреналин. Следваше дирите на моторната шейна, защото улесняваха придвижването му. Следите водеха по някакъв път — поне така изглеждаше поради липсата на дървета и храсти. Освен че му помагаше да върви по-бързо, отъпканата диря прикриваше и собствените му стъпки. Лунното сияние придаваше на снега бледолилав оттенък. От хижата зад него се разнесоха изстрели. Коутс и Гиърбокс. Точно тези първи няколко минути бяха решаващи. Онези двамата нямаше как да са сигурни накъде е тръгнал — към бараката за дърва зад къщата или по дирите на моторната шейна. Щяха да се огледат за пресни следи, водещи към гората.

Бързо щяха да осъзнаят — пет минути, а вероятно и по-малко — че няма следи в посока към гората и че той е поел по дирите от моторната шейна. Тогава щяха да тръгнат след него.

Бе изгорил лошо лицето на Коутс. Дали похитителят му щеше да остане да ближе раните си, или щеше да се включи в преследването? Отговорът дойде незабавно. Крясъците от хижата се усилиха и във въздуха се разнесе накъсаното ръмжене на моторната шейна. Опитваха се да я запалят.

Все още успяваше да се ориентира на лунната светлина, но скоро щеше да се наложи да включи фенера. Ако се отклонеше от дирята на шейната, отпечатъците му щяха да го издадат. А ако останеше, щяха да го заловят след няколко минути. Би могъл да опита да отскочи встрани в девствения сняг, възможно най-далеч от отъпканата пътека, ала знаеше, че Коутс е професионален следотърсач. Налагаше се да го надхитри.

Мисли!

След първия завой следата от моторната шейна кривваше встрани от пътя и потъваше в гъстата гора от борове и трепетлики — без съмнение някаква пряка отсечка, използвана само през зимните месеци. Подмина още десетина дървета и тогава се разнесе мощният вой на моторната шейна, досущ като електрическа резачка за дърва. Бяха успели да я запалят; щяха да са при него след по-малко от минута.

Ейкър спря. Обърна се. Съзнанието му отброяваше ценните секунди, които губеше. После видя спасението си — клона.

Пътеката минаваше съвсем близо до наклонен на една страна бор, някога поразен от гръм. Старо, чепато дърво с редки клони, някои от които достатъчно близо до земята, за да се покатери човек на тях. Ейкър приклекна и отскочи. Успя да хване най-ниския клон, но ръкавиците му се хлъзнаха и го изпусна. Опита пак и пак, ала безуспешно.

Ревът на моторната шейна се чуваше все по-близо.

Ейкър отново подскочи и този път успя да се вкопчи здраво за клона. Подпря ходило на дънера, преметна другия крак през клона и успя да се покатери и да се намести в седнало положение. Силите му се изчерпваха. Продължи да се изкачва — два, три, четири клона нагоре. Погледна надолу и се успокои, беше достатъчно високо. Изкачи се още малко нагоре и спря на един от клоните, сочещ в противоположната посока на пътеката. Възседна го и здраво прегърна дънера.

Фаровете на моторната шейна примигнаха между дърветата; ръмженето на двигателя се чуваше все по-мощно. Движеше се бавно. Появи се и още една светлина — от фенер; лъчът му шареше от двете страни на пътеката.

Ейкър затаи дъх. Двама мъже. Гиърбокс караше, Коутс се возеше на седалката зад него и държеше фенера.

Шейната приближи дървото на Ейкър. Лъчът светлина обливаше гората и от двете страни, карайки сенките на дърветата да танцуват. Шейната продължи нататък.

Остана само червеният отблясък от стоповете й. Нищо повече. Звукът от двигателя постепенно утихваше.

Човек, движещ се пеша, трудно би изпреварил моторна шейна. Съвсем скоро щеше да им стане ясно, че са го подминали.

Ейкър слезе от дървото по най-бързия начин, скочи на пътеката и хукна обратно към хижата. Със сетни сили се добра дотам за няколко минути, които му се сториха цяла вечност. С колко ли време разполагаше, преди да се върне шейната?

Нахълта в хижата — където го посрещна задушаваща миризма на опърлена коса и кожа — изтръгна забодената на стената карта на региона и я напъха в някаква раница заедно с още куп неща, които се изпречиха пред погледа му: консерви с храна, кибрит, отварачка за бутилки, отварачка за консерви, солница, вилица и кухненски нож. Грабна спринцовките от масата, шишенцата с инсулин и упойващите медикаменти, които Коутс бе използвал, за да го приспи. До печката висяха чифт вълнени чорапи. Вълнена шапка. Взе и тях, както и чифт снегоходки от куката на стената.

Отвън се разнесе ревът на моторната шейна. Приближаваше…

Беше чувал Коутс и Гиърбокс да споменават за някакъв женски лос, който слизал да ближе сол до обора. Значи там някъде имаше пътека към гората, отъпкана от дивеча. Трябваше да я намери. Измъкна се от хижата и заобиколи отзад. Облаците скриваха луната и Ейкър реши да рискува с фенера. Не успя да открие буците каменна сол. Девственият сняг зад бараката го спираше да продължи нататък.

Отпечатъците му щяха да го издадат.

Тогава лъчът на фенера му посочи отговора. Две купчини дърва — едните нарязани и нацепени, подредени прилежно на висока камара, а зад тях още една купчина от десетина-дванайсет масивни дънера. Снегът наоколо — както и върху дървата — бе осеян със следи от дребни животни; собствените му отпечатъци нямаше да изпъкват. На дневна светлина можеше и да забележат маршрута му, но ако побързаше, до сутринта щеше да е стигнал достатъчно далеч.

Покатери се върху купчината дърва, изморен и останал без дъх, и скочи в снега зад нея. После, с два големи скока, стигна до втората купчина и се прехвърли от другата страна. Воят на моторната шейна приближаваше.

В крайна сметка бе оставил само два отпечатъка в дълбокия сняг между нацепените дърва и струпаните дънери, които трудно се забелязваха. Наведе се и се шмугна под приведените от снега клони на близкото дърво, после притича до следващото. Намираше се поне на двайсет метра от бараката.

Двигателят на моторната шейна утихна. Чу се гласът на Коутс:

— Мамка му! Едва ли е стигнал далеч!

Ейкър обу снегоходките и пристегна ремъците им. Преследвачите му започнаха да претърсват най-отдалечения край на хижата, което щеше да му спечели допълнително време.

Закрачи в бързо, равномерно темпо, леко приведен напред, за да компенсира тежестта на раницата. Усети нов прилив на адреналин, който го изпълни с енергия. Щеше да му е нужна.

Нямаше нито компас, нито представа къде се намира. Ала знаеше точно къде отива — възможно най-далеч от това място.