Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уолт Флеминг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Killer View, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2013)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Ридли Пиърсън. Смъртоносна гледка

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2009

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Невена Здравкова

ISBN: 978-954-260-755-7

История

  1. — Добавяне

68.

Уолт лежеше по гръб, скован от пронизваща болка в гърдите. Два от изстрелите го бяха улучили; третият мина толкова близо до ухото му, че чу свистенето. Без да изпуска от прицел входната врата, той изхлузи лявата си ръкавица и пъхна пръст в дупката на бронираната си жилетка, където лежеше все още топлият куршум. Другият се бе заклещил в радиостанцията. Силната болка се дължеше на спукано ребро и му отне малко време да осъзнае напълно — да повярва — че не е ранен.

Претърколи се и положи усилие да се изправи. Чувстваше се като прегазен от автобус. Приклекнал плътно до стената на хижата, той завъртя дръжката на бравата и бутна вратата.

— Шериф Флеминг! — представи се той на висок глас.

Къде, по дяволите, беше Брандън?

В далечината, на около два километра разстояние, се разнесе жуженето на моторни шейни. Звучаха като ято комари. Двата екипа се движеха към хижата.

Уолт с мъка си поемаше въздух. Всяко вдишване му причиняваше непоносима болка. Изправи се, блъсна силно вратата, за да е сигурен, че никой не се крие отзад, и нахълта вътре, стиснал оръжието с две ръце.

Чисто.

Пистолетът — 45-и калибър — лежеше на пода от дясната му страна. Наведе се да го вземе, извади пълнителя и захвърли и двете му части навън в снега. Придвижваше се внимателно, използвайки мебелите като прикритие. Обърна единствената маса, мина приведен зад нея, после край печката и се озова пред единствената друга врата в помещението. Пое си дълбоко въздух и болката отново го преряза.

Завъртя топката на бравата и натисна. Вратата се отвори. Малка спалня с две двуетажни легла, разположени под ъгъл. Никакви шкафове. Дрехи, окачени на куки по стените.

Чисто.

Отворен прозорец, щората все още се поклащаше.

Уолт надникна отвън и бързо се дръпна назад.

Чисто.

Прехвърли се през прозореца и скочи на земята.

Снегът бе осеян с хаотични следи.

Една от дирите го привлече повече от другите; водеше право към бараката на петнайсетина метра зад къщата. Десният крак бе ранен и се влачеше тежко след здравия. Уолт се замисли. Това обясняваше защо стрелецът — Коутс? — не се беше втурнал към вратата, за да го довърши.

Шерифът намести очилата за нощно виждане пред очите си и пейзажът наоколо грейна в зелени и черни краски. Сякаш някой беше включил прожектор — виждаше не само бараката и оградата до нея, но и купчината нацепени дърва доста по-нататък.

Уолт предпазливо си проправяше път през снега с насочено напред оръжие. Сърцето му блъскаше неудържимо в контузения му гръден кош и му причиняваше непрестанна болка.

Къде беше Марк? В бараката ли го държаха? Дали целта на Коутс не беше именно тази — да стои близо до разменната си монета?

Някакъв звук зад гърба му го накара да се обърне. Заби коляно в земята, завъртя оръжието и се прицели. В полезрението му стърчеше фигура с широки като гардероб рамене и ръст над метър и осемдесет. Уолт примигна и бавно отмести пръста си от спусъка.

Мечка. Огромна мечка, изправена на задните си крака. На десетина-петнайсет метра от него. Дори и през очилата ясно се виждаше пяната по устата й. Сърдита мечка. Разярена. После забеляза тъмното петно на рамото й. Ранена мечка.

Можеше да се пробва да я убие, но щеше да изразходи цялото съдържание на пълнителя си, а тя най-вероятно щеше да го разкъса, преди да издъхне. Мечка се убиваше с точен удар в сърцето. Уолт беше чувал не една история за куршуми, рикоширали безуспешно в черепа на мечка. Обърна се и хукна към бараката. Нямаше нужда от огледало за обратно виждане, за да разбере, че мечката е в галоп по петите му.

Втурна се през вратата на пристройката, хлопна я зад гърба си и отново коленичи. Помещението служеше за гараж и кланица едновременно. Наоколо се търкаляха инструменти, чували, автомобилни гуми и най-различни вехтории. Огромен труп на крава висеше на кука, прикрепена към тавана посредством скрипец и верига. Дългият й, подут и черен език почти опираше в мръсния под, където се въргаляха омазана в слуз плацента и разпорено новородено теленце. Вонята беше задушаваща — дори студът не можеше да замрази смъртта.

Цялата стена зад него се разтресе от удара на мечката. Зад трупа на кравата имаше стар трактор или пикап на трупчета, разглобен до метален скелет с разхвърляни наоколо части. Уолт чуваше свистенето на собственото си болезнено дишане. Секунди по-късно бараката се разклати отново. Мечката се опитваше да влезе. Туловището й се стовари върху вратата с такава мощ, че закачената на стената лопата падна с трясък върху металните туби за гориво под нея.

После настъпи тишина.

Предната половина на правоъгълната барака беше празна, така че ако Коутс беше тук, той вероятно се криеше между останките на трактора. Уолт се изправи и предпазливо тръгна покрай стената, като внимаваше да не се спъне в разхвърляните вехтории. Мечката кротуваше засега, но Уолт крадешком поглеждаше към вратата, която едва се крепеше на пантите си.

Зад гърба му се строши стъкло. Шерифът рязко се обърна и стреля два пъти. Очакваше да види Коутс, но вместо него съзря гигантската меча лапа, която се опитваше да го докопа през счупения прозорец. Огромните й, извити като куки нокти се забиха в рамото му. Уолт залитна към мъртвата крава, залюля я, подхлъзна се в лигавата слуз на пода и бързо се изправи на крака. Мечката не се виждаше никъде; в дъсчената стена зееха две дупки, пробити от куршумите.

Веригата, която крепеше люлеещата се крава, зловещо скърцаше.

Уолт повдигна леко очилата. Щеше му се да ги махне, ала разликата бе огромна — в бараката едва забележимо се процеждаше бледата лунна светлина. Уолт побърза да се върне в света на черно-зелените багри и бавно запристъпва към трактора.

Застана в центъра на бараката, задъхан от стълкновението с мечката. Рамото му туптеше, очите му шареха във всички посоки, търсейки ниши и скрити местенца, в очакване на изненадваща атака.

Скърцането зад него утихна и люлеещата се като огромен метроном крава спря да се клати. Разпореният корем на животното се отвори и отвътре се подаде човешка ръка. После и другата, стиснала между пръстите си окървавена месарска кука. Процепът се разшири и от дупката се показа пламналото лице на Рой Коутс.

Уолт чу пропукването на замръзналия кравешки труп зад гърба си и рязко се обърна.

Месарската кука потъна в дясната му ръка. Оръжието му тупна на земята. Той извика от болка и залитна под тягата на куката. Очилата му изхвърчаха встрани. Шерифът се стовари по очи на мръсния под; болката в гърдите го прониза от глава до пети.

Коутс се мъчеше да освободи куката, ала острието се бе забило в дланта на Уолт и не излизаше. Двамата мъже бяха като закопчани един за друг — Коутс не я пускаше, а Уолт не можеше да се отскубне. Шерифът замахна към лицето му и юмрукът му потъна в нещо влажно и хлъзгаво. Рой изстена от болка и пусна желязото.

Уолт хвана куката за дръжката, стисна зъби и рязко я изскубна от дланта си. После замахна с лявата си ръка към гърдите на Коутс, точно когато онзи надигаше главата си, но успя само да го одраска.

Стовари ритника си в същата посока, улучи брадичката му и чу звук от трошене на зъби.

Коутс докопа куката от ръката му и замахна към Уолт — веднъж… после отново — но не успя да го улучи. Шерифът отскочи назад и се блъсна в купчина вехтории. Измъкна оттам парче желязна тръба и изби куката от ръката на Коутс.

После стовари тръбата върху глезена му и човекът отново изрева от болка.

Бараката се разлюля като при земетресение.

Уолт се огледа, видя оръжието си — на около метър и половина от лявата му страна — и се хвърли да го вземе.

Коутс се хвърли напред, заби коляно в лицето на Уолт и неволно ритна пистолета, запращайки го в купчина отпадъци до стената. Шерифът се надигна на колене, замахна с тръбата и отново улучи противника си. После скочи на крака.

Коутс се дръпна назад, за да избегне поредния сблъсък с тръбата, влачейки непохватно десния си крак.

Уолт залитна напред, изтощен, с безполезно увиснала дясна ръка.

Рой докопа падналата лопата и яростно я запрати към шерифа, но улучи вкочанения труп на кравата.

Вратата изхвръкна от пантите си и се стовари с трясък на пода. Няколко секунди по-късно правоъгълният отрязък лунна светлина бе закрит от внушителна фигура. Мечката се хвърли към първото нещо, което се изпречи пред погледа й — Рой Коутс.

Във въздуха се разнесе звук от разкъсване на дреха, последван от жалкия опит на Коутс да извика. От гърлото му излезе само немощно хъркане. Половината му лице вече го нямаше.

Уолт прецени, че е твърде рисковано да тича към вратата. Мечката лесно би могла да предпочете него пред сегашната си жертва.

Разтвори внимателно разпорения търбух на кравата и се напъха в ледената й утроба. Ужасяващите звуци отвън утихнаха и Рой Коутс замлъкна завинаги. Мечката се заклати към вратата и потъна в мрака.