Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уолт Флеминг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Killer View, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2013)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Ридли Пиърсън. Смъртоносна гледка

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2009

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Невена Здравкова

ISBN: 978-954-260-755-7

История

  1. — Добавяне

6.

Следата лъкатушеше в продължение на два километра по отъпкания сняг през гората и изведе Уолт до двулентовата щатска магистрала 75 на Айдахо. Шерифът се чудеше дали планът се е осланял на обстоятелството, че бурята ще покрие дирите и ще заличи уликите. Опасяваше се, че смъртта на Ранди Ейкър бе всичко друго, но не и случайна. Бурята бе помела дори и косвените доказателства, така че запазването на малкото сигурни улики — според него — се превръщаше в тяхна главна задача.

Брандън тръгна пеша към паркинга, за да докара хамъра, а Уолт, потен и треперещ от студ, стъкми импровизирана палатка от якето си и няколко клечки над отпечатъка от автомобилна гума, който двамата с Томи откриха на крайпътната отбивка. Бяха извадили късмет: районът бе почистен със снегорин точно преди въпросната кола или пикап да спре на паркинга и отпечатъците бързо бяха замръзнали в кишата, оставена след машината.

Двамата с Брандън внимателно бяха изчеткали лекия снежец, поръсил заледения отпечатък от гума. Ала снегът продължаваше да трупа и полепваше върху него на кристали, затова се налагаше да го покрият. До отпечатъка имаше две издайнически следи от лапи — на куче. Не на вълк, не и на койот. Уолт продължи да изчетква внимателно пресния сняг и откри още три животински стъпки — също кучешки. Кучета с по пет крака нямаше, доколкото му бе известно, така че трябва да са били две или повече.

Чу ръмженето на автомобилен двигател още преди да види приближаващите се фарове. Снегът буквално се изсипваше, мокър и тежък. От онзи топъл сняг, който се топеше още във въздуха и покриваше всичко с лепкава киша. Една от клечките, подпиращи импровизираната палатка, се счупи и ръкавът на якето, повлечен от вятъра, изтри напълно два от кучешките отпечатъци. Уолт направи всичко възможно да спаси останалите три, придържайки с ръка увисналата дреха.

Вдигна отчаян поглед към фаровете и видя двама души в купето. Щом колата отби и паркира, Уолт разпозна в единия от пътниците Фиона Кеншоу. Когато присъстваше в мислите му, Фиона винаги бе облечена в тясна тениска и непромокаеми рибарски ботуши; тъмната й коса бе подстригана лятно късо и нямаше никакъв грим. Но щом излезе от колата, преметнала през рамо чантата с фотографската си апаратура, Фиона носеше морав скиорски екип без шапка, ръкавици за шофиране и модерни меки ботуши от сив велур. Този тип скиорски екип бе типичен за определен кръг от обществото на Сън Вали, но не и за Фиона. Може би беше взет назаем, помисли си той. Но дори на светлината на фаровете лицето й изглеждаше семпло и приятно; очите й старателно полагаха усилие да прикриват истини, за които той не подозираше. Може би я харесваше точно заради тази нейна загадъчност или пък заради независимостта й, но определено я харесваше. И както често се случваше в тази държава, службата му разчиташе на нещатното й сътрудничество.

— Съжалявам. Бях на една сватба, служебно — извини се тя, отрязвайки незабавно всякакви опити от негова страна да коментира облеклото й. — Дойдох веднага щом можах да се измъкна.

Брандън обясни:

— Оставихме колата й долу заедно с моята.

Уолт помоли Брандън да извади брезентовото покривало и колчетата за палатка от багажника на хамъра. Уолт нахлузи якето си и десетина минути по-късно стъкмиха нова палатка — той държеше единия край на платнището, Брандън другия, третия привързаха към колата, а Фиона се мушна отдолу, за да снима.

— Това чудо ли караш? — попита тя.

— Не много често. Дарение е от един от живеещите тук милионери. Понякога върши работа.

— Имаш всякакви играчки на разположение, а не можеш сам да направиш едни снимки.

— Опитах. Излизат само бели петна на бял фон — оправда се Уолт. — Бурята бързо ще заличи уликите. Трябват ми всички възможни детайли, които можеш да уловиш.

Фиона помоли Брандън да подпре отражателния диск на коленете си, насочен така, че да отблъсква светлината от фаровете. Срещу него сглоби стойка за чадъра на мощна светкавица, захранвана с батерии, и направи серия от снимки. Провери екрана на фотоапарата си, но резултатите не й харесаха, затова премести осветлението и опита отново. В продължение на двайсет минути Фиона снима мълчаливо от четири различни ъгъла. Заваля още по-силно, а вятърът вдигаше от паважа призрачно белите снежни парцали и ги раздухваше наоколо. Отпечатъкът отново се покри с тънък слой сняг. Фиона го почисти с помощта на мека четка за оптично стъкло, но на всички им беше ясно, че бавно губеха битката.

— Тези не стават за нищо — каза тя. — Няма контраст. Светлосенките са лоши. Няма да ти харесат.

— Тези снимки са ми нужни — настоятелно каза Уолт.

— Така ли? Ами в такъв случай ще ми трябва контрастно вещество. Тъмен прах. Чакай малко. — Тя изтича до хамъра, измъкна оттам дамската си чанта и взе да рови вътре. — Имаме късмет, че бях на сватба и трябваше да имам представителен вид. — Измъкна малка кутийка и я размаха пред тях. — Пудра за лице. Някой има ли монета?

Фиона настърга на прах компактната пудра и я раздуха над заледения отпечатък, за да го оцвети. Няколко минути по-късно вече имаше желаните снимки и след като ги показа на Уолт от малкия екран на фотоапарата, тримата разглобиха апаратурата и се натовариха в колата.

— Трябва ли ми да знам за какво е всичко това? — обади се Фиона от задната седалка.

Брандън хвърли поглед към Уолт, любопитен да чуе отговора на шерифа.

— Разследваме убийство — отвърна Уолт.