Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уолт Флеминг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Killer View, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2013)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Ридли Пиърсън. Смъртоносна гледка

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2009

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Невена Здравкова

ISBN: 978-954-260-755-7

История

  1. — Добавяне

54.

Разрешителното за обиск бе издадено по телефона от съдия Дан Албан направо от игрището за голф. В рамките на двайсет и пет минути Уолт разпредели осем от своите подчинени на стратегически места около къщата на Коутс, включително и един снайперист, който зае позиция на хълма, скрит зад останките на разрушената мина. Тази организация предизвика объркване в управлението, където останаха само двама дежурни полицаи за област с размерите на Роуд Айлънд.

Къщата бе разположена така, че допълнителната пристройка, която служеше за гараж, блокираше гледката към нея от другите къщи и изоставени каравани, разпръснати наоколо из голата пустош. Стърчеше си сама, скрита от поглед, опасана с неестествено висока телена ограда, върху която имаше навита на спирала бодлива тел. На входа висяха две неприветливи табели „Внимание, зло куче!“ и „Забранено за търговски пътници!“.

Уолт и колегата му Бил Ноланд влязоха първи през портата и тичешком прекосиха двора. Младокът Ноланд държеше дълга шокова палка, в случай че кучетата ги нападнеха. Уолт носеше светлинно-звукова граната. И двамата бяха извадили беретите си, заредени и със свалени предпазители. Следваха ги още двама полицаи; единият носеше стоманен чук, тежък около трийсет килограма, способен да разбие почти всяка врата.

Уолт завъртя топката на бравата. Заключено.

Чукът се стовари върху нея и вратата се отвори. Уолт хвърли гранатата в помещението и хората от екипа му едновременно се обърнаха с гръб към хижата. Светлинно-звуковите гранати се използваха за щурмуване на затворени пространства и временно поразяваха слуха и зрението на присъстващите в помещението и причиняваха кратко зашеметяване.

Водени от Ноланд, хората от екипа му се втурнаха през вратата. Уолт влезе последен. Хижата беше малка — всекидневна, баня и тясна спалня. Всичко наоколо изглеждаше познато на Уолт от видеото.

— Чисто! — извикаха хората му, след като огледаха навсякъде.

Следващата граната полетя към мазето, чийто капак бе монтиран в пода на килера към спалнята. Там също нямаше никого. Когато хората му се върнаха обратно в спалнята, Уолт вече бе прибрал двете уебкамери във вътрешния джоб на якето си.

— Ще опитаме да затворим вратата колкото се може по-плътно. Извикайте Фиона и криминалните следователи. Ще сложим постове на пътя — и в двете посоки — и ще държим къщата под денонощно наблюдение. Въпроси?

— Шерифе? — Ноланд го викаше от кухненския бокс.

Уолт спря пред хладилника, осеян с пощенски картички, сметки и бележки, закрепени към гладката повърхност с магнитни думи.

„силата / и / постоянството / побеждават / всичко“

— Бенджамин Франклин — каза Уолт, загледан в изречението.

Рой Коутс очевидно бе упорит мъж.

— Не това — каза Ноланд и посочи към фотокопие на колаж от снимки.

Най-отдолу пишеше: „Благодаря ти, че беше наш водач. Приятен лов! — Ралф“. На снимката в центъра се виждаха трима мъже с пушки в ръце, застанали пред малка дървена хижа, с допълнителна пристройка отстрани. Уолт веднага разпозна Коутс от снимката му за шофьорска книжка в архива на управлението, а освен това той бе и най-едрият от тримата. Здрав мъжага с рунтава брада, който изглеждаше така, сякаш не се бе къпал от седмици. Държеше по-малка пушка от останалите: модифицирана, за стрели, 22-ри калибър, предположи Уолт. Същата пушка, заради която шерифът на два пъти бе губил приятел. Около централната снимка имаше други пет, на три от които се виждаха допълнителните пристройки в двора на хижата и назъбените планински върхове в далечината.

— Започваме издирване — каза Уолт. — Искам да открием колкото се може повече снимки на тази хижа. — Той заби пръст в колажа. — Разровете се в данъчната документация на недвижимата собственост за всяка област в щата, като започнете от нашия окръг. Искам информация за всички имоти на името на Коутс. Вдигай всички по тревога и действайте. Дяволски добра работа, Ноланд.

— Да, сър — отвърна Ноланд. Похвалата сякаш му даде криле.

Уолт разгледа подробно всяка една от фотографиите. Всички заедно даваха добра представа за три четвърти от околната панорама. Но само на две от тях се виждаше планината на заден план и точно те грабнаха вниманието му. Прокара пръст по очертанията на върховете, докосващи кобалтовосиньото небе. Имаше планински вериги, чиито силуети знаеше наизуст, но гледани под точно определен ъгъл, например от път, по който често минаваше, или друга подобна перспектива. Ако застанеше от другата страна на същата верига, не би могъл да я разпознае. Затова не се изненада, че очертанията на хълмовете от снимката му бяха непознати.

Прокара още веднъж пръста си по назъбения планински силует от снимките.

— Карти! — извика Уолт. Гласът му прозвуча твърде силно за тясното пространство. Излезе от кухненския бокс и се обърна към екипа си: — Претърсете хижата. Искам всички възможни карти и снимки, които можем да открием. Сложете си ръкавици и претърсете всеки сантиметър. Пипайте чисто, момчета. Внимателно. И слагайте всяко нещо обратно на мястото му.

Уолт затаи дъх, докато наблюдаваше как екипът му ентусиазирано се захваща за работа. Както всеки път.

Коутс го гледаше от снимката в средата на колажа.