Метаданни
Данни
- Серия
- Уолт Флеминг (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Killer View, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Калина Иванова Кирякова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget (2013)
- Разпознаване и корекция
- Еми (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2014)
Издание:
Ридли Пиърсън. Смъртоносна гледка
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2009
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Невена Здравкова
ISBN: 978-954-260-755-7
История
- — Добавяне
56.
В два часа следобед Уолт информира ФБР, че възнамерява да тръгне с екип към ловния резерват в района на Чалис. Имаше нужда от подкрепата на Бюрото. Надяваше се да му осигурят въздушна помощ, както и да му дадат одобрението си да действа, без да уведомява за намеренията си шерифа на Чалис. Отдавна подозираше, че в тяхното управление има къртица.
Прецени момента на обаждането си много внимателно. Така ФБР щяха да имат достатъчно време да се почувстват част от операцията, но нямаше да имат достатъчно време да вземат пряко участие. Събра сериозна група от осемнайсет души, които старателно подбра от различните полицейски управления в цялата долина. Тепърва обаче трябваше да вземе решение кои от тях щяха да го придружават в основната атака.
Заседателната маса в командния център бе твърде тясна за всичките осемнайсет мъже, затова половината от тях останаха прави. Уолт вече бе успял да ги запознае с основната цел на операцията и насочи вниманието им към подготвената от Нанси „Пауър Пойнт“ презентация.
— Трудността, пред която сме изправени — продължи Уолт, — е достъпът до мястото. В радиус от десет километра около хижата няма никакви пътища. През лятото вероятно има някакви пътеки, но в момента те не ни вършат работа. Или знаем накъде се движим, или не. Като се вземе предвид състоянието на терена — обърнете внимание на околните хълмове — и вероятността там да има заложник, ще бъде трудно да се придвижваме накуп, без опасност да ни забележат, с което рискуваме живота на заложника. Затова ще се разделим на три групи — Алфа, Браво, Делта — и ще подходим към целта от различни посоки. Моторните шейни вдигат голям шум, особено сред тишината на планината, за хеликоптерите да не говорим. Поради тази причина екипите ще изоставят моторните шейни на тези три места — каза той и посочи към екрана — и ще се придвижват със снегоходки по ето тези маршрути. Водачите ще носят GPS устройства за ориентация. Избраните маршрути минават през доста труден терен, но целта е да избегнем обичайните пътища за достъп до хижата, по които е напълно възможно да има поставени патрули или капани. Аз и още един човек ще пристигнем с безмоторен самолет малко по-рано и ще се опитаме да измъкнем заложника преди стрелбата — ако се стигне до такава.
— Значи федералните са ти върнали планера, а?
Уолт не успя да разбере чия беше репликата. Пред себе си виждаше десетина наведени глави, които се подсмихваха.
— Безмоторният ми самолет все още е конфискуван за ваше сведение — обясни той. — Но Люк Уолън бе така добър да ми предложи неговия. Сега, ако ми позволите, смятам да продължа с разясненията.
Главите се изправиха, но усмивките по лицата им си останаха. Уолт нямаше нищо против шегите по негов адрес, но се надяваше да започнат да приемат думите му малко по-сериозно.
— Ще кацнем тук, на тази поляна, и ще продължим пеша към хижата, в посока северозапад. Ако ситуацията позволява, ще използваме инфрачервена светлина, за да се ориентираме за броя на техните хора по топлинното излъчване на телата им. Тази информация ще е от полза за вашето придвижване. Радиовръзката ще е ограничена. Просто помнете: ние двамата — а ако имаме късмет, ще бъдем и трима — сме от добрите. Ще носим бронирана жилетка и за заложника, но ви моля, направете ми услуга и проверявайте добре по кого стреляте.
Сред присъстващите премина вълна от нервен кикот.
— Водачите на отделните екипи ще ви запознаят с маршрута на групата ви и с ролята на всеки един в операцията. Някои от вас ще наблюдават периметъра, други ще участват в атаката, трети ще стоят в тил, за да подсигурят измъкването ни. Искам всички да сте подготвени за елемента „шок и страх“ в действията ни: веднага щом атакуваме, във въздушното пространство над къщата ще се появят един или два хеликоптера. Те ще са там, за да ни помогнат да се измъкнем от района, но лично аз се надявам, че с тяхна помощ ще успеем да изненадаме и объркаме противника. Нашите екипи трябва да са подготвени за този момент. Ще настъпят невъобразим шум и хаос и не искам това да ви изнервя или напряга. Въпроси?
Уолт отговори на десетината рутинни въпроса, които му бяха зададени. Нападението щеше да се извърши през нощта. Някои от членовете на екипа щяха да бъдат оборудвани с апаратура за нощно виждане, други не, тази подробност се нуждаеше от разясняване. Стаята се изпълни с тревога и напрежение, което бе за предпочитане пред прекалената самонадеяност. Уолт тепърва трябваше да си избере партньор за задачата. Двамата заедно щяха да се опитат да измъкнат Марк Ейкър от хижата или поне да заемат позиция наблизо, преди да е започнала главната операция. Това бе най-добрият шанс за оцеляване на Марк и щеше да предотврати използването му като разменна монета.
Уолт огледа внимателно присъстващите, търсейки най-подходящия човек. През стъклото на вратата забеляза Томи Брандън, който тъкмо влизаше в сградата. По всяка вероятност именно той бе помогнал на Гейл в отвличането на дъщерите му. Не носеше униформа, а цивилни дрехи. Превръзката на ръката му липсваше.
Уолт се извини на присъстващите, помоли един от колегите си да го замести и пресрещна Брандън във фоайето. В продължение на няколко дълги секунди двамата просто стояха един срещу друг и се гледаха мълчаливо.
— Идеята не беше моя… — каза Брандън.
— Искам си ги обратно вкъщи — прекъсна го Уолт.
— Тя е наясно с това — поколеба се Брандън. — Шерифе, искам да взема участие в операцията.
Уолт пое дълбоко въздух.
— Ами ръката ти?
Брандън я раздвижи, въпреки че очевидно все още изпитваше болка.
— Добре съм — каза той. — Търпи се. Искам да участвам.
— Гейл нямаше право да постъпва така с мен — каза Уолт. — Ти ли я закара до вкъщи?
— Нямам нищо общо с цялата тази работа.
— И аз съм длъжен да ти повярвам, така ли?
— Разговаряли сме по въпроса, ако това имаш предвид. Казах й да се свърже с адвокат. Не искаше и да чуе. Беше откачила. Заради това, че си завел момиче у вас. Знаеш я каква е.
Уолт огледа събеседника си от глава до пети. Томи Брандън — полицаят, когото искаше за свой партньор в безмоторния самолет. Томи Брандън — любовникът на жена му; един мъж, с когото не желаеше да има нищо общо.
— Как ти понасят малките самолети?
— Мразя ги.
— Чудесно. Обличай се.