Метаданни
Данни
- Серия
- Уолт Флеминг (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Killer View, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Калина Иванова Кирякова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget (2013)
- Разпознаване и корекция
- Еми (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2014)
Издание:
Ридли Пиърсън. Смъртоносна гледка
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2009
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Невена Здравкова
ISBN: 978-954-260-755-7
История
- — Добавяне
61.
Брандън внимателно се придвижваше напред. През очилата за нощно виждане теренът около него грееше в зелено и черно. В далечината се стелеше зеленикавобяло ефирно петно, най-вероятно пушек от комина на хижата. Нямаше как да определи разстоянието точно — можеше да са както сто крачки, така и сто метра. Нещата се усложняваха допълнително и от младата растителност, която никнеше на мястото на гората, изпепелена от огромен пожар десетина години по-рано. В момента теренът представляваше смесица от стърчащи мъртви дънери, млади борове, буйни храсти и купчини гнили овъглени клони. Брандън едва си проправяше път през гъсталака и ако не разполагаше с портативния GPS, досега със сигурност щеше да се е изгубил. Освен това се видя принуден да избере заобиколен път към хижата заради стръмния хълм между нея и поляната, на която се приземиха.
Кракът му се закачи в нещо и той погледна надолу. Снегоходката му бе скъсала някаква жица, която стърчеше в краката му.
Той отскочи встрани и се хвърли в снега по очи, прикривайки главата си с ръце. Очакваше, че там има заложена противопехотна мина. Преброи наум до пет. После до десет.
Нямаше експлозия.
Което значеше, че жицата бе част от предупредителна система за нахлуване в периметъра.
Току-що официално бе прекосил границите на имота. И поради собствената си немарливост бе предупредил обитателите му за това.
Брандън включи радиостанцията си и установи връзка с шерифа.
— Препънах се в жица — каза той.
Радиоприемниците бяха цифрови. Нямаше начин разговорите между силите на реда да бъдат подслушвани.
— Прието. — Гласът на шерифа звучеше напълно спокойно.
— Виждам някакви светлини.
— Аз също. На около триста метра от мен, в посока север-североизток от мястото, на което се намирам — каза шерифът.
— При мен е север-северозапад — каза Брандън, след като погледна показанията на портативния GPS. — В добра позиция сме.
— Намери някакво възвишение или друго място, подходящо за прикритие. Нека дойдат при теб. Остави радиото включено. Ако ги чуеш да идват, кажи ми. Аз ще отвлека вниманието им и ще доведа подкрепление. Нека се чудят какво става.
— Прието.
— Не се прави на герой.
— Край — каза Брандън и прекъсна връзката.
Чувстваше се виновен, че настъпи жицата. Това може би щеше да принуди шерифа да извика останалите, а пристигането им нямаше да се отрази добре на ситуацията с Ейкър.
Според плана Брандън и Уолт трябваше да изпреварят атаката, за да изненадат противника, нахлувайки в хижата от две различни посоки.
Брандън нямаше никакво намерение да проваля предварителния замисъл. Не беше в природата му да се противопоставя на заповеди, но точно сега смяташе да послуша собствената си интуиция. Беше убеден, че шерифът не смята да губи време в чакане. Нямаше да му позволи да влезе вътре сам.
* * *
Лампичката върху монтираната на стената кутия започна да мига, предупреждавайки за нахлуване в периметъра.
Плячката се завръща, обади се гласът зад кадър в главата на Рой Коутс. Търпението на ловеца е неговото най-голямо предимство.
Започваше да става забавно.
Коутс се протегна към портативния радиопредавател. Болката в крака му го прониза от глава до пети. Разтревожи се, че отново е отворил раната си. Проклетата дупка не спираше да кърви.
— Нюбс. Имаме посетител в зона три. Изглежда, докторът се прибира у дома за още провизии.
— Отивам да проверя — отвърна Нюбс.
— Обади ми се, щом го пипнеш.
Изтощен от глада и жаждата, плячката се завръща в лагера, воден от неистово желание да оцелее. След два дни лутане той най-после е разбрал, че лагерът е единственият му шанс за спасение, и с неохота се завръща при похитителите си. Ловецът го очаква. Търпението му е възнаградено и той ще посрещне плячката си с отворени обятия.