Съмърсет Моъм
Театър (9)

IX

Поставиха пиесата и тя има̀ успех. След това продължиха да поставят пиеси всяка година. Майкъл ръководеше театъра по същия начин и със същата пестеливост, както и своя дом, като извличаше всяко пени от онези спектакли, които имаха успех, а когато спектакълът се провалеше, което естествено се случваше понякога, загубите им не бяха чак толкова големи. Майкъл се ласкаеше от мисълта, че в цял Лондон не ще се намери театър, където да харчат толкова малко пари за поставянето на някоя пиеса. Той проявяваше огромна изобретателност, променяше нещичко в старите декори и ги правеше нови, а като използваше мебелите от склада в различни комбинации според случая, нямаше нужда да наема нови мебели за всяка постановка. Те си спечелиха репутацията на смел и инициативен театър, защото Майкъл беше готов да рискува и да постави пиеса на някой неизвестен автор, за да има възможност да заплати високите хонорари на известните. Той издирваше актьори, които са нямали случай да си създадат име и затова не претендираха за високо възнаграждение. По този начин направи някои много доходни открития.

След три години положението им се стабилизира толкова много, че Майкъл можа да вземе пари от банката, за да плати наема за един току-що построен театър. След продължителни дебати решиха да го нарекат театър „Сидънс“. Пиесата, с която откриха сезона, се провали, същото се случи и със следващата. Джулия се изплаши и получи депресия. Реши, че новият театър носи нещастие и че самата тя е омръзнала на публиката. Тъкмо тогава Майкъл се оказа на висота. Беше невъзмутим.

— В нашата работа всичко се случва — днес добро, а утре лошо. Ти си най-добрата актриса в Англия. В трупата има само трима, които носят пари в касата, независимо от това каква е пиесата, и ти си една от тях. Е, два пъти се провалихме. Но следващата пиеса ще се приеме възторжено и тогава ще си възвърнем всички загуби с лихвите им.

Щом като почувства, че е стъпил здраво на крака, Майкъл се опита да откупи акциите на Доли дьо Вриз, но тя не искаше и да чуе за това, а хладният му тон въобще не я трогваше. Най-после Майкъл беше срещнал достоен противник. Доли не виждаше никакви основания да изтегли своята част от предприятието, което очевидно процъфтяваше, а участието й в него й позволяваше да бъде по-близо до Джулия. И ето сега, като събра мъжество, той отново се опита да се избави от нея. Доли с негодувание се отказа да ги изостави в беда и в края на краищата Майкъл махна с ръка. Утешаваше се с мисълта, че може би Доли ще остави една закръглена сума на своя кръщелник Роджър. Тя си нямаше никого, освен някакви племенници в Южна Америка, а само като я погледнеше, човек разбираше, че Доли страда от високо кръвно налягане. Нещо повече — засега на Майкъл му беше твърде удобно да използва нейната извънградска къща край Гилфърд, когато си поиска. Това им спестяваше разходите по поддържането на тяхна собствена вила. Третата пиеса има̀ голям успех и Майкъл, естествено, припомни на Джулия какво й бе казал — ето че е бил прав. Говореше така, като че ли цялата заслуга е само негова. Джулия за малко не съжали, че и тази пиеса не се е провалила, както и предишните две — толкова й се щеше да му натрие носа. Неговото самомнение беше нечувано. Разбира се, не можеше да се отрече, че бе посвоему умен, не, по-скоро хитър, но не чак толкова, колкото си въобразяваше. Нямаше нещо в света, което според него да не разбираше по-добре, от когото и да е друг.

Постепенно Майкъл започна да се появява все по-рядко на сцената. Административната дейност го привличаше много повече.

— Искам да поставя нашия театър на такива делови основи, на които е поставена която и да е фирма в Сити — казваше той.

Смяташе, че ще прекара по-полезно вечерите, в които Джулия има представления, като посещава театрите в покрайнините на града и издирва таланти. Имаше си бележник, в който вписваше имената на всички актьори, които според него даваха надежда. След това се залови да поставя пиеси. Винаги се бе възмущавал, че режисьорите искат толкова много пари за една постановка, а в последно време някои от тях дори претендираха за част от печалбата. Накрая се случи така, че и двамата режисьори, които Джулия предпочиташе най-много, бяха заети, а единственият от онези, на които тя се доверяваше, не можеше да им отдели от времето си.

— Нямам нищо против сам да опитам щастието си — заяви Майкъл.

Джулия се колебаеше. Майкъл не се отличаваше с въображение, идеите му бяха банални. Не беше убедена, че актьорите ще се вслушват в неговите указания. Но режисьорът, когото можеха да използват, искаше толкова безбожно висок хонорар, че не им оставаше друго, освен Майкъл да опита силите си. Той се справи много по-добре, отколкото тя очакваше. Бе старателен и работеше здравата. И за свое удивление Джулия видя, че той извлича от нея повече, отколкото който и да е друг режисьор. Знаеше на какво е способна и тъй като познаваше всяка нейна интонация, всеки израз на прекрасните й очи, всяко движение на грациозното й тяло, можеше да й дава съвети, които й помогнаха да изиграе една от своите най-добри роли. Към актьорите от трупата бе взискателен, но дружелюбен. Когато нервите им започваха да изневеряват, неговото добродушие, неговата искрена доброжелателност изглаждаха всичко. След този спектакъл никой повече не си зададе въпроса кой ще поставя пиесите им. Авторите обичаха Майкъл — тъй като не притежаваше творческо въображение, той оставяше пиесите да говорят сами за себе си и често, неуверен докрай какво точно е искал да каже авторът, с внимание се вслушваше в неговите указания.

Джулия стана богата. Тя не можеше да не признае, че Майкъл се грижеше за парите й така, както за своите собствени. Следеше в какво ги влага и когато му се удадеше да пласира изгодно акциите й, бе не по-малко доволен, отколкото ако акциите бяха негова собственост. Даде й много голяма заплата и с гордост заявяваше, че е най-високо платената актриса в Лондон, но когато сам участваше в някое представление, никога не си отпускаше повече, отколкото струваше ролята му по негова преценка, а когато поставяше пиеса, вписваше в графата за разходи хонорара, който биха дали на някой второстепенен режисьор. Двамата си поделяха разходите за издръжката и образованието на Роджър. Записаха Роджър в Итън една седмица след раждането му. Не можеше да се отрече, че Майкъл бе изключително честен и справедлив. Когато разбра колко по-богата е от него, Джулия поиска да поеме цялата издръжка на сина им.

— Не виждам никакви основания за това — каза Майкъл. — Ще плащам своя дял дотогава, докато мога. Ти получаваш повече от мен, защото струваш по-скъпо. Давам ти такава заплата, защото я заслужаваш.

Човек само можеше да се възхищава на себеотрицанието му, с което се жертваше заради нея. Ако и да бе имал честолюбиви планове относно самия себе си, той се бе отказал от тях, за да подпомогне кариерата й. Дори Доли, която не го обичаше, признаваше безкористността му. Някаква непонятна стеснителност пречеше на Джулия да разговаря с Доли за него, но Доли със своя проницателен ум отдавна беше забелязала, че Майкъл ужасно дразни жена си, и смяташе за свой дълг да й напомня от време на време колко й е полезен. Всички го хвалеха. Беше идеалният съпруг. На Джулия й се струваше, че никой, освен нея не може да си представи какво е да живееш с мъж, който е така чудовищно суетен. Самодоволният му вид, когато побеждаваше на голф противника си или вземаше първенство при сключване на някоя сделка, я вбесяваше. Майкъл се опияняваше от собствената си ловкост. Той бе напаст, истинска напаст. Разказваше всичко на Джулия, споделяше плановете, които му идваха в главата. Това беше много приятно по времето, когато й доставяше удоволствие да бъде до него, но от много години и вече неговата прозаичност й бе непоносима. Каквото и да описваше, той навлизаше в най-малки подробности. Гордееше се не само с деловия си нюх, с възрастта той започна безобразно да се хвали и със своята външност. На младини бе гледал на красотата си като на нещо, което се разбира от само себе си, сега започна да й обръща голямо внимание и не жалеше силите си, за да опази от нея онова, което беше останало. Това се превърна в натрапчива идея за него. Извънредно много се грижеше за фигурата си, не хапваше нищо, което би увеличило теглото му, и никога не забравяше да прави упражненията си. Когато му се стори, че е започнал да оплешивява, веднага се обърна към специалист и Джулия не се съмняваше, че би се подложил на пластична операция против бръчки, ако би било възможно да го запази в тайна. Той свикна да стои с леко издадена напред брадичка, за да не се виждат бръчките по шията му, и с изпружен гръб, за да прикрива коремчето си. Не можеше да мине покрай огледало, без да се погледне в него. Жадуваше за комплименти и сияеше от удоволствие, когато успееше да ги получи. Те му бяха нужни като хляб и вода. Джулия горчиво се усмихваше при мисълта, че самата тя бе приучила Майкъл на това. Години наред му бе говорила колко е красив и сега той просто не можеше да живее без ласкателства. Това беше ахилесовата му пета. Достатъчно беше някоя безработна актриса да му заяви в очите, че е невероятно красив, и на него започваше да му се струва, че тя е съвсем подходяща за ролята, която бе останала свободна. Доколкото на Джулия й беше известно, в течение на много години Майкъл не си бе имал работа с жени, но като прехвърли четиридесет и пет, той започна да завързва леки интрижки. Джулия подозираше, че те не водеха до нищо сериозно. Той беше внимателен и се нуждаеше само от едно: да му се възхищават. Джулия беше чувала, че когато жените ставали твърде настойчиви, той използвал съпругата си като предлог, за да се избави от тях: или не можел да рискува да оскърби чувствата й, или тя била заподозряла нещо, или устройвала сцени на ревност и би било по-добре, ако се сложел край на новата връзка.

— Какво ли толкова намират в него — възкликна Джулия в празната стая.

Взе напосоки десетина от неговите последни снимки и започна внимателно да ги разглежда една по една. Сви рамене.

— Какво пък, не мога да ги коря. Аз също бях влюбена в него. Разбира се, по онова време беше по-красив.

Стана й тъжно, като си помисли колко много го бе обичала. Струваше й се, че животът я бе измамил, защото любовта й бе умряла. Джулия въздъхна.

— А гърбът така ме боли — изпъшка тя.