Съмърсет Моъм
Театър (26)

XXVI

Репетициите започнаха и отвлякоха тревожните мисли на Джулия в друга посока. Старата пиеса, която Майкъл беше поставил, след като Джулия замина в чужбина, даваше съвсем посредствени приходи, но той предпочиташе да не закрива театъра и да не я снема от репертоара, докато не подготвят „Модерни времена“. Тъй като два пъти в седмицата Майкъл участваше в дневни представления, а времето беше горещо, той реши да не репетира до припадък. Оставаше им още цял месец до премиерата.

При все че вече много години Джулия бе играла в театъра, репетициите, както и преди, я караха да чувства радостен трепет, а на първата репетиция така се вълнуваше, че едва не се поболяваше. Това беше начало на ново приключение. По време на репетиции тя съвсем не се чувстваше примадона, беше й тревожно и весело, като че ли отново е онази младичка девойка, която изпълнява първата си малка роля. И заедно с това имаше възхитително усещане за собствените си възможности. Отново й се представяше случай да ги прояви.

В единадесет часа тя се качи на сцената. Актьорите нямаха какво да правят и се разхождаха наоколо. Тя се разцелува с онези актриси и стисна ръка на онези актьори, с които беше близка, Майкъл учтиво й представи останалите — онези, които не познаваше. Тя сърдечно поздрави Ейвис Крайтън. Каза й колко е хубавичка и колко харесва новата й шапка, разказа й за новите костюми, които си е избрала в Париж.

— Виждали ли сте скоро Том?

— Не. Замина в отпуск.

— Ах, така ли? Той е много приятно момче, нали?

— Очарователен е.

Двете жени се усмихнаха, като се гледаха една друга в очите. Докато Ейвис четеше ролята си, Джулия внимателно я наблюдаваше и се вслушваше във всяка нейна интонация. Усмихна се ледено. Разбира се, друго не бе очаквала. Ейвис беше от актрисите, които са абсолютно уверени в себе си още от първата репетиция. Не се и досещаше какво й предстои. Сега Том не означаваше нищо за Джулия, но тя имаше намерение да оправи сметките си с Ейвис. Мръсница!

Пиесата беше съвременна версия на „Втората мисис Танкъри“, но тъй като новото поколение имаше различни нрави, авторът я бе превърнал в комедия. Бяха въведени някои от старите персонажи и Обри Танкъри се появяваше във второ действие вече като старец. След смъртта на Пола той се жени за трети път. Мисис Кортелион е решила да го възнагради заради злочестия му втори брак; по това време самата тя се е превърнала в свадлива и високомерна старица. Дъщеря му Елийн и Хю Ардейл са решили да забравят миналото, тъй като трагичната смърт на Пола е изтрила възпоминанията за извънбрачната му връзка, и двамата се оженват. В тази пиеса Хю е бригаден генерал в оставка, който играе голф и оплаква упадъка на Британската империя. „Дявол да го вземе, сър, ако имах власт, бих изправил всички тези проклети социалисти до стената.“ Елийн, вече съвсем не толкова млада, от срамежлива девойка се е превърнала във весела, съвременна жена с остър език. Героят, който Майкъл играеше, се наричаше Робърт Хъмфрис. Подобно на Обри от пиесата на Пиниро, той е вдовец и живее с единствената си дъщеря. Дълги години е бил консул в Китай; след като е забогатял, той е излязъл в оставка и се е заселил в имението, оставено му в наследство, недалеч от мястото, където живее семейство Танкъри. Дъщеря му Онър, за чиято роля бяха ангажирали Ейвис Крайтън, учи медицина, за да отиде да практикува в Индия. Разделил се със старите си приятели, понеже много години е живял в чужбина, и не намерил нови, в Лондон Робърт Хъмфрис се е запознал с една известна дама на име мисис Мартън. Тя е от същата класа, както и Пола, но по-обикновена жена; през лятото и зимата „работи“ в Кан, а през останалото време обитава апартамент на Албемарл Стрийт, където забавлява офицерите от бригадата на нейно величество. Играе добре бридж и още по-добре голф. Ролята беше много подходяща за Джулия.

Авторът почти не се отклоняваше от стария текст. Онър заявява на мистър Хъмфрис, че се отказва от медицинската кариера, тъй като току-що се е сгодила за някакъв млад гвардеец, син на Елийн, и възнамерява да живее при баща си. Очевидно доста объркан, Робърт Хъмфрис й разкрива намерението си да се ожени за мисис Мартън. Онър приема това напълно спокойно.

„Разбира се, ти знаеш, че е проститутка?“ — хладнокръвно произнася дъщеря му.

Бащата, смутен още повече, й говори за нещастния живот на мисис Мартън и за това колко желае да я възнагради за страданията й.

„Ах, не говори глупости — отговаря дъщеря му, това е великолепно, ако само можеш да го направиш.“

Синът на Елийн е бил един от безбройните любовници на мисис Мартън точно както съпругът на Елийн навремето е бил любовник на Пола Танкъри. Когато Робърт Хъмфрис довежда новата си жена в крайградското си имение и този факт става известен, те решават, че трябва да разкажат всичко на Онър. За техен ужас окото й не трепва: това вече й е известно.

„Бях страшно радостна, като го узнах — заявява тя на своята мащеха. — Разбирате ли, скъпа, сега ще можете да ме осведомите дали е добър в леглото.“

Това беше най-добрата сцена с участието на Ейвис Крайтън; продължаваше цели десет минути и от самото начало Майкъл разбра колко е важна и ефектна. Хладната, суха, миловидна Ейвис беше точно това, което бе нужно за мизансцена. Но след няколко репетиции Майкъл започна да подозира, че тя не може да даде нищо повече, и реши да се посъветва с Джулия.

— Как е Ейвис според теб?

— Трудно е да се каже. Още е съвсем рано.

— Разстроен съм заради нея. Ти ми каза, че е добра актриса. Засега не виждам нищо такова.

— С такава роля никой не може да се провали.

— Знаеш не по-зле от мен, че готова роля просто не съществува. Колкото и да е хубавя, тя трябва да се изиграе, трябва да се извлече всичко, което е вложено в нея. Може би е по-добре да се отървем от Ейвис, докато не е станало късно, и да вземем друга на нейно място?

— Не е толкова просто. Все си мисля, че трябва да й се предостави възможност да се изяви.

— Толкова е непохватна, жестовете й са лишени от всякакъв смисъл.

Джулия се замисли. Имаше всички основания да настоява Ейвис да остане в актьорския състав. Вече я познаваше добре и беше сигурна, че ако я уволнят, щеше да каже на Том, че Джулия го е направила от ревност. Том я обичаше и щеше да повярва на всяка нейна дума. Дори можеше да си помисли, че Джулия нарочно я е оскърбила поради това, че той я е напуснал. Не, не, Ейвис трябва да остане. Трябва да изпълни ролята си и да се провали. Том трябва да види със собствените си очи, че е бездарна. И двамата мислеха, че с тази пиеса Ейвис ще изплува. Глупаци! Пиесата ще я погуби.

— Ти си умел режисьор, Майкъл, и аз съм уверена, че ако се постараеш малко повече, ще успееш да я научиш как да изиграе ролята.

— Точно там е въпросът. Тя не се вслушва в указанията. Обяснявам й как трябва да произнесе репликата, а тя си продължава както преди. Няма да повярваш, че понякога се чудя дали не си въобразява, че знае всичко по-добре от мен.

— Нервираш я. Когато й заповядваш да направи нещо, ти я плашиш и тя просто престава да съобразява.

— Господи, има ли човек, с когото да се работи по-леко, отколкото с мен! Нито веднъж не съм й казал остра дума.

Джулия нежно му се усмихна.

— И ти искаш да ме увериш, че не се досещаш какво става с нея?

— Не. Какво?

Майкъл я гледаше в недоумение.

— Стига си се преструвал, мили. Тя е влюбена до уши в теб.

— В мен? Мислех, че е сгодена за Том. Глупости. Вечните ти фантазии.

— Но това е очевидно. В края на краищата не е първата жертва на фаталната ти красота и мисля, че няма да бъде последната.

— Бог ми е свидетел, че не искам да подлея вода на бедния Том.

— В какво си виновен ти?

— Кажи, как да постъпя?

— Бъди ласкав с нея. Тя е още толкова млада, бедничката. Нуждае се от някой, който да й помогне. Ако репетираш ролята няколко пъти насаме с нея, сигурна съм, че ще направиш чудеса. Защо не я поканиш някой ден на обяд, където да си поговорите само двамата?

Джулия видя, че очите му заблестяха и на устните му се появи бегла усмивка — той обмисляше предложението й.

— Разбира се, най-важното е пиесата да има колкото е възможно по-голям успех.

— Разбирам, че ще ти е досадно, но заради пиесата трябва да го направиш.

— Знаеш, че никога няма да извърша нещо, което би те разстроило, Джулия. С удоволствие бих я освободил и бих взел някоя друга.

— Мисля, че ще бъде голяма грешка. Убедена съм, че ако поработиш с Ейвис както трябва, тя ще изиграе ролята си прекрасно.

Майкъл се разходи напред-назад из стаята. Изглежда, че обмисляше този въпрос от всички страни.

— Какво пък, в това се състои работата ми — да накарам всеки изпълнител да играе колкото е възможно по-добре. И във всеки конкретен случай трябва да търся най-правилния подход.

Майкъл повдигна брадичката и глътна коремчето си. Джулия разбра, че Ейвис Крайтън ще остане в трупата. На другия ден по време на репетицията Майкъл отведе Ейвис настрана и дълго разговаря с нея. По начина, по който говореше, Джулия знаеше точно за какво става дума и като ги погледна с крайчеца на окото си, забеляза, че Ейвис Крайтън се усмихна и кимна. Майкъл я бе поканил на обяд. Успокоена, Джулия се задълбочи в ролята си.