Съмърсет Моъм
Театър (4)

IV

Наближаваше Великден, а Джими Лангтън винаги закриваше театъра за Страстната седмица. Джулия не знаеше къде да се дене, не си струваше да замине за Джърси за толкова кратко време. Една сутрин неочаквано получи писмо от мисис Гослин, майката на Майкъл, в което тя пишеше, че Джулия би доставила огромно удоволствие на нея и на полковника, ако отиде за една седмица при тях в Челтнам заедно с Майкъл. Когато му показа писмото, Майкъл засия от радост.

— Аз я помолих да те покани. Мислех, че така ще бъде по-прилично, отколкото ако просто те взема със себе си.

— Колко си сладък! Разбира се, ще ми е много приятно да дойда.

Сърцето на Джулия тръпнеше от щастие. Възможността да прекара цяла седмица с Майкъл беше възхитителна. Това така му подхождаше — да й се притече на помощ, когато разбере, че тя не знае какво да предприеме. Но Джулия видя, че той се безпокои от нещо.

— Какво има?

Майкъл смутено се засмя.

— Виждаш ли, скъпа, баща ми е малко старомоден, има неща, които му е трудно да разбере. Не искам от теб да лъжеш, но се боя, че ще му се стори странно, че баща ти е бил ветеринарен лекар. Когато в писмото си го попитах дали мога да те взема със себе си, аз казах, че е бил лекар.

— О, но това няма значение!

Джулия веднага разбра, че полковникът не е чак толкова страшен, колкото бе очаквала. Той беше слаб, невисок на ръст, със сбръчкано лице и с късо подстригани сиви коси. В чертите му личеше остаряло благородство. Напомняше профил, изсечен върху някоя стара монета, която твърде дълго е била в обращение. Държеше се любезно, но сдържано. Не бе нито раздразнителен, нито деспотичен, от което Джулия се бе бояла, познавайки полковници единствено от сцената. Тя не беше в състояние да си представи как е възможно да се издават заповеди с този учтив, твърде хладен глас. Всъщност полковник Гоелин бе излязъл в оставка с почетно звание след съвършено посредствена служба и вече много години намираше удоволствие в това да се занимава с градината си и да играе бридж в клуба. Четеше „Таймс“, в неделя ходеше на църква и придружаваше жена си на гости. Мисис Гослин беше висока и пълна възрастна жена, много по-висока от съпруга си, и като че ли непрекъснато се стараеше да изглежда по-ниска. Лицето й все още пазеше следите на предишна привлекателност и човек си казваше, че на младини трябва да е била истинска красавица. Носеше косата си на прав път, прибрана на тила в кок. Класическите й черти и ръстът й на пръв поглед я правеха внушителна, но Джулия скоро разбра, че всъщност е твърде стеснителна. Движенията й бяха неловки и сковани, обличаше се безвкусно, със старомодна натруфеност, която съвсем не й отиваше. Джулия, която не се смущаваше при никакви обстоятелства, намери объркаността на възрастната вече жена трогателна. Мисис Гослин никога не бе говорила с актриса и не знаеше как да се държи в това трудно положение. Къщата в никакъв случай не беше великолепна — неголям измазан отвън дом сред двор, ограден с жив плет от лаврови храсти. Тъй като семейство Гослин бяха прекарали няколко години в Индия, край стените можеха да се видят големи медни подноси и вази, покривки с индийска бродерия и индийски масички с дърворезба. Те всички бяха евтини, в Индия се продаваха по пазарите и човек можеше само да се удивлява, че някой е сметнал за нужно да домъкне всичко това у дома си в Англия.

Джулия не бе никак глупава. Не й бе нужно много време, за да разбере, че полковникът, при цялата си сдържаност, и мисис Гослин, при цялата си стеснителност, критично я наблюдават и оценяват. Мярна й се мисълта, че Майкъл я е довел при родителите си, за да я огледат. Но защо? Отговорът можеше да бъде само един и когато й мина през ума, сърцето й подскочи. Тя виждаше, че Майкъл беше доволен, че е направила добро впечатление. Джулия интуитивно разбра, че трябва да скрие актрисата в себе си и без никакво усилие, без никакво съзнателно намерение, просто защото чувстваше, че това ще се понрави, започна да играе ролята на простодушна, скромна и чистосърдечна девойка, която цял живот спокойно е живяла на село. Тя се разхождаше в градината с полковника и със затаен дъх го слушаше да й говори за грах и аспержи, помагаше на мисис Гослин да полива цветята и бършеше праха от безбройните украшенийца, с които гостната беше претъпкана. Джулия й говореше за Майкъл. Разказваше колко талантливо играе, колко е известен и хвалеше красотата му. Виждаше, че мисис Гослин много се гордее с него, а вътрешният й глас й подсказа, че на майката би се поправило, ако Джулия я накара да разбере по най-деликатен начин, като че ли е искала да го запази в тайна, но се е изтървала ей така, случайно, че е влюбена до уши в него.

— Разбира се, ние се надяваме, че той ще постигне успех — каза мисис Гослин. — Не бяхме много доволни, когато реши да се отдаде на театъра. Виждате ли, и по двете линии ние сме потомствени военни, но той за нищо друго не искаше и да чуе.

— Да, естествено, разбирам за какво говорите.

— Знам, сега всичко е по-различно, отколкото в дните на моята младост, но все пак той е истински джентълмен.

— О, знаете ли, сега с театър се занимават най-порядъчни хора. Съвсем не е така, както е било преди.

— Вероятно сте права. Толкова се радвам, че Майкъл ви доведе със себе си. Малко се вълнувах. Мислех, че ще носите много грим и… вероятно ще бъдете малко шумна. Но смея да твърдя — никой не би се досетил, че сте актриса.

„Оставаше и да се досети, дяволите да го вземат. Никой не би могъл да изиграе ролята на селска девойка така успешно, както аз през последните четиридесет и осем часа.“

Полковникът започна да си прави безобидни шеги с нея и понякога дори игриво я дърпаше за ухото.

— Не бива да флиртувате с мен, полковник! — възкликваше Джулия, като му хвърляше очарователен дяволит поглед. — Само защото съм актриса, вие си мислите, че можете да си позволите с мен какво ли не.

— Джордж, Джордж — усмихваше се мисис Гослин. След това, като се обръщаше към Джулия, добавяше: — Той винаги е обичал да флиртува с жените.

„Дявол да го вземе, всичко върви по мед и масло!“

Мисис Гослин й разказваше за Индия, колко било странно, че всички слуги са тъмнокожи, но обществото там било много приятно — само военни и индийски правителствени чиновници, и все пак у дома било по-добре и тя била много радостна, когато се завърнала в Англия.

Двамата с Майкъл трябваше да си тръгнат в понеделник, деня след Великден, защото същата вечер имаха представление, и в неделя след вечеря полковникът каза, че трябва да отиде в кабинета си, за да напише няколко писма. След малко мисис Гослин също стана от мястото си и отиде да поговори с готвачката. Когато останаха сами, Майкъл запуши с гръб към камината.

— Страхувам се, че тук не беше кой знае колко весело. Но се надявам, че не си скучала много?

— Беше божествено.

— Ти пожъна колосален успех пред родителите ми. Хареса им страшно много.

„Господи, толкова много се трудих“, помисли си Джулия и попита на глас:

— Откъде знаеш?

— Виждам. Татко казва, че си истинска лейди и че никак не приличаш на актриса, а мама твърди, че си много благоразумна.

Джулия наведе поглед, като че ли тези похвали бяха твърде преувеличени. Майкъл пресече стаята и застана пред нея. Изведнъж й се мярна мисълта, че сега той прилича на красив млад лакей, който моли да го вземат на служба. Беше необикновено развълнуван. Сърцето й щеше да изскочи.

— Джулия, скъпа, ще се омъжиш ли за мен?

През цялата тази седмица тя се питаше дали Майкъл ще й направи предложение, но сега, когато най-после бе сторил това, тя се почувства странно смутена.

— Майкъл!

— Не искам да кажа — веднага. Когато стъпим на краката си и имаме някакви конкретни надежди за бъдещето. Знам, че на сцената не мога да се меря с теб, но заедно ще се чувстваме по-добре, а когато открием собствен театър, няма да бъдем лош впряг. Та ти знаеш колко много ми харесваш. Искам да кажа, че никога не съм срещал жена, която може да се сравни с теб.

„Нещастен глупчо! Защо говори всички тези нелепости?! Нима не разбира, че умирам от желание да се омъжа за него? Защо не ме целуне? Защо? Ще ми стигне ли кураж да му призная, че просто съм болна от любов по него?“

— Майкъл, ти си толкова красив. Кой може да откаже да се омъжи за теб?

— Мила!

„По-добре да стана. Той не се сеща да седне. Господи, колко пъти Джими го е карал да репетира тази сцена!“

Джулия се изправи и вдигна лице към него. Той я взе в обятията си и я целуна.

— Трябва да кажа на мама.

Пусна я и се отправи към вратата.

— Мамо, мамо!

След секунда полковникът и мисис Гослин влязоха в стаята. На лицата им сияеше щастливо очакване.

„Дявол да го вземе, всичко е било специално наредено!“

— Мамо, татко, ние се сгодихме!

Мисис Гослин заплака. Тръгна с неловката си тежка походка към Джулия, прегърна я и я целуна през сълзи. Полковникът горещо стисна ръката на сина си и като освободи Джулия от обятията на жена си, също я целуна. Той бе дълбоко трогнат. Тези излияния на чувства подействаха на Джулия и въпреки че се усмихваше щастливо, по страните й се стичаха сълзи. Майкъл със съчувствие наблюдаваше тази умилителна сцена.

— Какво ще кажете за бутилка шампанско, за да отпразнуваме това събитие? — попита той. — Изглежда, мама и Джулия съвсем се разстроиха.

— За дамите, бог да ги благослови — каза полковникът, когато напълниха чашите.