Съмърсет Моъм
Театър (21)

XXI

Но след седмица Майкъл спомена името й.

— Исках да те попитам, чувала ли си за една девойка, която се нарича Ейвис Крайтън?

— Никога досега.

— Казват, че не била лоша. Лейди и всичко от този род. Баща й бил военен. Помислих си, няма ли да е подходяща за ролята на Онър?

— Откъде чу за нея?

— От Том. Той я познава. Каза ми, че имала талант. След една седмица ще играе в неделно представление. Той мисли, че си струва да я видя.

— Какво пък, иди я виж.

— Имах намерение да отида в Сандуич за уикенда и да поиграя голф. На теб никак ли не ти се иска да я видиш? Навярно пиесата е лоша, но би могла да кажеш дали си струва да й дадем ролята за прочит. Том ще ти прави компания.

Сърцето на Джулия щеше да се пръсне.

— Разбира се, че ще отида.

В неделя тя позвъни на Том и го покани да хапнат, преди да отидат на театър. Том се появи рано, още преди Джулия да се е приготвила.

— Аз ли закъснях, или ти си подранил? — попита тя, като влизаше в кухнята.

Джулия видя, че Том не може да сдържи нетърпението си. Нервничеше и не можеше да си намери място.

— Третият звънец е точно в осем — отвърна той. — Не обичам да влизам след началото на представлението.

Неговата възбуденост подсказа на Джулия всичко, което искаше да знае. Тя се позабави, докато приготвяше коктейлите.

— Как се нарича актрисата, която ще гледаме тази вечер? — попита тя.

— Ейвис Крайтън. Много искам да чуя мнението ти за нея. Мисля, че е откритие. Знае, че тази вечер ще присъстваш на представлението, и страшно се вълнува, но й казах, че няма никакво основание за това. Сама знаеш какви са неделните спектакли: репетиции набързо и така нататък. Казах й, че ти разбираш всичко това и ще го имаш предвид.

Докато се хранеха, Том непрекъснато поглеждаше часовника си. Джулия се държеше като жена от светското общество, говореше ту на една, ту на друга тема, при все че Том я слушаше разсеяно. Още щом му се удаде случай, той отново прехвърли разговора върху Ейвис Крайтън.

— Разбира се, самият аз нищо не съм й казал, но според мен тя е подходяща за ролята на Онър. — Беше вече прочел „Модерни времена“, както и всички пиеси, които се поставяха в техния театър, още преди постановката. — Просто е създадена за тази роля. Трябвало е доста да се бори, докато стъпи на краката си, и сега това е прекрасен шанс за нея. Невероятно ти се възхищава и страшно й се ще да играе заедно с теб.

— Нищо чудно. Това означава да играе на сцена не по-малко от година и да се показва на куп театрални менажери.

— Тя е съвсем светлоруса — нещо, от което се нуждаеш, — ще ти контрастира добре.

— Е, с помощта на кислородната вода на сцената можеш да видиш колкото си щеш блондинки.

— Но тя е естествено руса.

— Така ли? Днес получих дълго писмо от Роджър. Изглежда, той прекрасно прекарва времето си.

Той изведнъж изгуби интерес към разговора. Погледна часовника си. Когато поднесоха кафето, Джулия каза, че не може да се пие. Заяви, че трябва да се свари друго, прясно кафе.

— О, Джулия, наистина не си струва. Ужасно ще закъснеем.

— Какво значение има, ако пропуснем първите няколко минути?

В гласа на Том прозвуча страдание.

— Обещах й, че ще отидем навреме. Има много хубава сцена почти в самото начало.

— Съжалявам, но не мога да тръгна, преди да съм пила кафе.

Докато чакаха кафето, Джулия поддържаше оживен разговор. Том отвръщаше едва-едва и нетърпеливо поглеждаше към вратата. Най-после поднесоха кафето и Джулия започна да го пие умопомрачаващо бавно. Когато се настаниха в колата, Том беше вече изпаднал в студена ярост и през целия път седеше с надута физиономия, без да я гледа. Джулия беше напълно доволна от себе си. Стигнаха до театъра две минути преди вдигането на завесата и когато Джулия се появи в залата, разнесоха се аплодисменти. Като молеше да я извинят за безпокойството, Джулия се добра до мястото си в средата на партера. Лека усмивка изразяваше признателността й към аплодисментите, с които публиката приветстваше нейната така навременна поява, а спуснатите ресници скромно отричаха тези аплодисменти да имат някакво отношение към нея.

Завесата се вдигна и след кратка встъпителна сценка се появиха две девойки: едната — много хубавичка и младичка, а другата — некрасива и не толкова млада. След минута Джулия се обърна към Том.

— Коя от двете е Ейвис Крайтън — младата или по-възрастната?

— Младата.

— Да, разбира се, нали ми беше казал, че е руса.

Джулия го погледна. Лицето му не се мръщеше вече, на устните му играеше щастлива усмивка. Джулия насочи цялото си внимание към сцената. Безспорно Ейвис Крайтън беше много хубава, с прелестни златисти коси, изразителни сини очи и малко право носле, но Джулия не харесваше такъв тип жени.

„Кукленска хубост“, каза си тя. „Обикновена статистка.“

Известно време внимателно следеше играта й, след това с лека въздишка се облегна на стола.

„Никак не умее да играе“, такава бе нейната присъда.

Когато завесата се спусна, Том с интерес се обърна към нея. Нямаше и следа от лошото му настроение.

— Какво мислиш за нея?

— Хубава е като картинка.

— Това ми е известно. Питам те за играта й. Съгласна ли си с мен, че е талантлива?

— Да, има способности.

— Бих искал да отидеш зад кулисите и сама да й го кажеш. Това много ще я ободри.

— Аз?

Той просто не можеше да проумее какво иска от нея. Нечувано. Тя, Джулия Ламбърт, да отиде зад кулисите, за да поздрави някаква си третокласна актриса!

— Обещах, че ще те заведа при нея след второто действие. Хайде, Джулия, бъди мила! Ще й доставиш голяма радост.

„Глупак, проклет глупак. Добре, ще се справя и с това.“

— Разбира се, ако мислиш, че е важно за нея, с удоволствие ще отида.

След второто действие двамата минаха през пожарния изход и Том поведе Джулия към гримьорната на Ейвис Крайтън. Тя използваше една и съща гримьорна с грозноватото момиче, с което се появяваше в първо действие. Том ги представи една на друга. Ейвис малко афектирано протегна отпусната си ръка на Джулия.

— Толкова се радвам да се запозная с вас, мис Ламбърт. Извинете за безредието. Просто нямаше смисъл да подреждам всичко само за една вечер.

Тя изобщо не нервничеше. Напротив, изглеждаше доста самоуверена.

„Вряла и кипяла. Амбициозна. Играе ролята на полковническа дъщеря пред мен.“

— Колко любезно от ваша страна да дойдете тук. Страхувам се, че пиесата не е много интересна, но когато започваш, трябва да приемаш каквото ти предлагат. Дълго се колебах, когато ми я изпратиха да я прочета, но ролята ми хареса.

— Играете прелестно — каза Джулия.

— Колко сте любезна! Разбира се, ако имахме повече репетиции… Много ми се искаше да ви покажа какво мога.

— Знаете ли, вече много години съм на сцената. Винаги съм смятала, че когато човек е талантлив, това не може да не проличи. Съгласна ли сте с мен?

— Разбирам какво искате да кажете. Нямам достатъчно опит, не отричам, но главното е да ти се предостави възможност. Чувствам, че мога да играя. Но трябва да получа роля, която да ми подхожда.

Ейвис замълча, като предостави възможност на Джулия да каже, че в новата им пиеса има подходяща роля, но Джулия продължаваше усмихнато да я гледа. Мрачно се забавляваше от факта, че тази млада актриса се обръща към нея като жената на феодала, която иска да бъде любезна с жената на викария.

— Отдавна ли сте в театъра? — попита тя накрая. — Странно, никога не съм чувала за вас.

— Е, известно време участвах в ревюта, но разбрах, че само си губя времето. Миналият сезон бях на турне през цялото време и не бих искала да напускам отново Лондон, ако ми се предостави такава възможност.

— В Лондон има повече актьори, отколкото роли — каза Джулия.

— О, несъмнено. Почти е невъзможно да попаднеш на сцената, ако няма кой да те лансира. Чух, че скоро ще поставяте нова пиеса.

— Да.

Джулия продължаваше да се усмихва непоносимо мило.

— Ако в нея се намери роля за мен, бих била щастлива да играя с вас. Много съжалявам, че мистър Гослин не можа да дойде тази вечер.

— Ще му разкажа за вас.

— Наистина ли мислите, че имам някакви шансове? — В нейната самоувереност, в държането й на господарка на имение, за каквато се представяше, за да направи впечатление на Джулия, се промъкна смътна тревога. — Ах, ако само му кажете една думичка за мен!

Джулия й хвърли замислен поглед.

— Аз по-често следвам съветите на съпруга си, отколкото той моите — усмихна се тя.

Когато излизаше от гримьорната на Ейвис Крайтън, беше вече време за младата актриса да си смени костюма за третото действие — Джулия улови въпросителния поглед; който тя хвърли на Том, докато се прощаваше с него. При все че не бе забелязала никакво движение, Джулия беше уверена, че Том леко поклати глава. В този момент всичките й сетива бяха изострени и тя даде словесен израз на немия диалог:

„Ще дойдеш ли да вечеряме заедно след представлението?“

„Не, дявол да го вземе, не мога. Трябва да я изпратя.“

Джулия слушаше третото действие със сериозен вид. И напълно естествено — пиесата беше сериозна. Когато представлението свърши и бледният развълнуван автор произнесе къса реч с много паузи и запъвания, Том я попита къде би искала да вечеря.

— Да отидем у дома и да си поговорим — каза Джулия. — Ако си гладен, вероятно в кухнята ще се намери нещо за хапване.

— Имаш предвид Стенхоуп Плейс ли?

— Да.

— Добре.

Джулия почувства, че му олекна; страхуваше се да не отидат при него. В колата Том през цялото време мълчеше и Джулия знаеше защо. Досещаше се, че някой дава вечеря, на която щеше да бъде Ейвис Крайтън, и на Том му се искаше да отиде. Когато приближиха къщата, видяха, че е тъмна и тиха. Слугите вече спяха. Джулия предложи да слязат долу в кухнята и да потърсят нещо за ядене.

— Аз не съм гладен, но може би ти искаш да хапнеш — каза Том. — Ще пийна малко уиски със сода и ще си лягам. Утре ме чака тежък ден в кантората.

— Добре, донеси и на мен. Ще запаля лампата в гостната.

Когато Том влезе, Джулия се пудреше и червеше устните си пред огледалото и спря чак когато той наля уиски и седна. Тогава се обърна към него. Том изглеждаше толкова млад, толкова невероятно прелестен в своя великолепно ушит костюм, когато седеше ей така, потънал в голямото кресло, че цялата горчивина от тази вечер, цялата разкъсваща ревност от последните няколко дни внезапно изчезнаха, разтвориха се в нейната страстна любов към него. Джулия седна на страничното облегало на креслото му и нежно прекара ръка през косата му. Той се дръпна сърдито.

— Не прави това — каза той. — Не мога да понасям да ми рошат косите.

Като че ли някой заби нож в сърцето й. Никога досега не й беше говорил с такъв тон. Но тя безгрижно се засмя, взе от масичката чашата с уиски, която й бе приготвил, и седна в креслото срещу него. Думите и жестът му бяха инстинктивни и той леко се смути. Не я гледаше в очите, лицето му отново се намръщи. Това беше решаващ момент. Няколко минути и двамата мълчаха. Всеки удар на сърцето й причиняваше болка. Най-после тя се насили и заговори:

— Кажи ми — усмихна се Джулия, — спал ли си с Ейвис Крайтън?

— Разбира се, не! — извика той.

— Че защо не? Хубавичка е.

— Тя не е такова момиче. Аз я уважавам.

Лицето на Джулия не издаде чувствата, които я обхванаха. Тонът й беше съвсем небрежен — по същия начин би могла да говори за падането на империи и смъртта на крале.

— Знаеш ли какво бих казала? Бих казала, че си безумно влюбен в нея.

Том все още избягваше погледа й.

— Случайно да не сте сгодени?

— Не.

Сега той я гледаше, но погледът му беше враждебен.

— Молил ли си я да се омъжи за теб?

— Как бих могъл?! Аз съм последен просяк!

Говореше с такава страст, че Джулия дори се удиви.

— Но какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Защо да играем на криеница? Как бих могъл да предложа ръката си на едно прилично момиче? Кой съм аз? Мъж, когото издържат, и, бог ми е свидетел, на теб това ти е известно много по-добре, отколкото на когото и да било друг.

— Не говори глупости. Толкова шум за няколко незначителни подаръка.

— Не трябваше да ги приемам. От самото начало знаех, че е грешка. Всичко ставаше толкова постепенно, самият аз не разбирах какво става, докато не затънах до шия. Животът, в който ти ме въвлече, не ми е по джоба. Трябваше да заема пари от теб.

— Но защо не? Най-сетне аз съм много богата.

— Проклето да е богатството ти!

Том държеше в ръка чашата с уиски и като се поддаде на внезапния порив, запрати я в камината. Чашата се счупи на малки парченца.

— Не би трябвало да рушиш спокойното семейно огнище — иронично подхвърли Джулия.

— Извини ме. Не исках. — Том отново се отпусна в креслото и се извърна настрана. — Срамувам се от себе си! Загубих всякакво самоуважение. Мислиш, че това е приятно?

Джулия се колебаеше. Не знаеше какво точно да каже.

— Беше съвсем естествено да ти помогна, когато беше изпаднал в беда. За мен това беше удоволствие.

— О, ти винаги си постъпвала толкова тактично! Увери ме, че едва ли не ти правя услуга, като разрешавам да плащаш дълговете ми. Ти ми предостави възможност да стана подлец.

— Много съжалявам, че мислиш така.

Тонът й беше язвителен. Джулия започна да се ядосва.

— Няма за какво да съжаляваш. Ти ме пожела и ме купи. И ако съм се оказал толкова долен, че да ти позволя да ме купиш, толкова по-зле за мен.

— И отдавна ли чувстваш това?

— Още от самото начало.

— Не е вярно.

Джулия знаеше какво бе пробудило угризенията на съвестта му — неговата любов към чистата, както той предполагаше, девойка. Бедният глупак! Нима не разбираше, че Ейвис Крайтън би легнала с всеки помощник-режисьор, ако мисли, че ще й даде някоя роля?

— Ако си се влюбил в Ейвис Крайтън, защо не си ми казал?

Том я погледна тъжно и нищо не отговори.

— Нима си се страхувал, че ще й попреча да играе в новата ни пиеса? Би могъл да ме познаваш достатъчно добре, за да разбереш, че не ще позволя на чувствата си да пречат на работата ни.

Том не вярваше на ушите си.

— Какво имаш предвид?

— Мисля, че Ейвис е откритие. Имам намерение да кажа на Майкъл, че тя напълно ни подхожда.

— О, Джулия, колко си добра! Не предполагах, че си такава забележителна жена!

— Ако ме беше попитал, щях да ти кажа.

Том облекчено въздъхна.

— Скъпа моя! Толкова съм привързан към теб!

— Знам. Аз също. Толкова е забавно да ходя навсякъде с теб, толкова великолепно се държиш и се обличаш с такъв вкус, че всяка жена може да се гордее с теб. Харесваше ми да спя с теб и ми се струваше, че на теб също ти харесва да спиш с мен, но трябва да погледнем истината в очите: никога не съм била влюбена в теб, както и ти в мен. Знам, че рано или късно нашата връзка ще трябва да свърши. Все някога трябваше да се влюбиш и това съвсем естествено щеше да сложи край на всичко. И сега това се случи, нали?

— Да.

Джулия сама искаше да чуе това от него, но болката, която тази дума й причини, беше ужасна. Въпреки всичко тя дружелюбно се усмихна.

— Прекарахме много приятно времето си, но не ти ли се струва, че би трябвало да сложим край на това?

Джулия говореше с толкова естествен, дори шеговит тон, че никой не би заподозрял каква непоносима мъка разкъсва сърцето й. Тя чакаше отговора му с болезнен страх.

— Ужасно съжалявам, Джулия, но трябва да си възвърна чувството за самоуважение. — Том я погледна разтревожено. — Не ми ли се сърдиш?

— За какво? Защото си пренесъл непостоянните си чувства от мен на Ейвис Крайтън? — Очите й заблестяха от лукав смях. — Разбира се, че не, мили. В крайна сметка не си изменил на актрисите.

— Толкова съм ти благодарен за всичко, което си изправила за мен. Не бих искал да мислиш, че съм неблагодарник.

— Хайде, момченце, недей да бъбриш такива глупости. Нищо не съм направила за теб. — Тя се изправи. — А сега трябва да си вървиш. Утре те чака тежък ден в кантората, а пък и аз съм капнала от умора.

Планина се свлече от плещите на Том. И все пак нещо му тежеше на сърцето, беше озадачен от тона на Джулия — толкова доброжелателен и в същото време леко ироничен; имаше смътното чувство, че са го изиграли. Приближи се към нея, за да я целуне за лека нощ. За част от секундата тя се поколеба, след това с приятелска усмивка му подаде страните си една след друга.

— Нали няма нужда да те изпращам до вратата? — Тя закри устата си с ръка, за да прикрие внимателно обмислената си прозявка. — Ох, как ми се спи!

Когато той излезе, Джулия загаси светлината и отиде до прозореца. Внимателно се вгледа през завесите. Външната врата се затръшна и на улицата се появи Том. Огледа се в двете посоки. Тя се досети, че търси такси. Очевидно такси нямаше и Том закрачи по посока на парка. Тя знаеше, че той бърза да отиде на вечерята, където щеше да бъде и Ейвис Крайтън, за да й съобщи радостната вест. Джулия се свлече в креслото. През цялата вечер беше играла, беше играла превъзходно и сега се чувстваше съвършено разбита. Сълзи, сълзи, които никой не можеше да види, се зарониха по лицето й. Беше безкрайно нещастна! Едно-единствено нещо й помагаше да понесе мъката — леденото презрение, което не можеше да не изпитва към глупавото момче: то бе предпочело пред нея една третокласна актриса, която дори не можеше да си представи какво означава истинска игра. Беше гротескно. Ейвис Крайтън не знаеше къде да си дене ръцете, какво ти — тя дори не умееше да се движи на сцената.

„Ако ми е останало някакво чувство за хумор, трябва да се смея до припадък“, изхлипа Джулия. „Това е най-чудесната шега, която съм чувала някога.“

Интересно какво щеше да направи Том сега. Трябва да плати за квартирата си. Почти всички мебели са нейни. Едва ли ще поиска да се върне в своята жалка стая на Тависток Скуеър. Джулия си помисли, че с нейна помощ Том бе завързал много познанства. Той се държеше умно с новите си приятели, стараеше се да им бъде полезен, те нямаше да го изоставят. Но никак няма да му бъде лесно да води Ейвис навсякъде, където тя пожелае. Ейвис беше обиграна и продажна. Джулия не се съмняваше, че веднага щом парите му започнат да се свършват, тя ще престане да мисли за него. Трябва да си голям глупак, за да се хванеш на въдицата й. Ама че праведница! Съвсем ясно е, че го използва, за да получи роля в театър „Сидънс“, и още щом постигне това, ще му духне под опашката. При мисълта за това Джулия потръпна. Бе обещала на Том да вземе Ейвис Крайтън в „Модерни времена“, защото това се вписваше добре в мизансцена, който разиграваше, но всъщност не бе придала голямо значение на обещанието си. Пазеше в запас Майкъл, за да се възпротиви на това.

— Дявол да го вземе, Ейвис Крайтън ще получи ролята — произнесе на глас Джулия. Тя злобно се изсмя. — Бог вижда, че съм добра жена, но всяко нещо си има граници.

Толкова приятно щеше да й бъде да отвърне на Том и Ейвис Крайтън със същата монета! Тя седеше в тъмнината и мрачно обмисляше плана си. Но час по час избухваше в сълзи, защото от дълбините на съзнанието й изплуваха спомени, които бяха ужасно болезнени за нея. Спомени за младото стройно тяло на Том до нейното, горещата му голота, неповторимия допир на устните му, усмивката му — стеснителна и в същото време лукава, — аромата на къдриците му.

„Глупачка, защо заговорих. Би трябвало вече добре да го познавам. Това е поредното му увлечение. То щеше да отмине и Том отново щеше да се върне при мен.“

Джулия беше вече полумъртва от изтощение. Качи се в спалнята си. Взе приспивателно и легна.